В Антарктика оцеляването зависи от детайли, невидими за човека. Полеви наблюдения разкриват как пингвините спасяват малките си, когато студът не прощава. При пингвините дори едно намокрено перо може да се окаже границата между живота и смъртта. Това разказа полевият асистент и фотограф Александър Велчев.
Благодарение на сравнително по-меките климатични условия и изключително богатите на хранителни вещества крайбрежни води, архипелагът на Южните Шетландски острови поддържа едни от най-големите и стабилни пингвинарии на континента. Тези размножителни колонии са от ключово значение за научните наблюдения върху екосистемите на Антарктика и промените в тях.
Пингвините са силно социални птици и почти целият им живот е организиран около колонията. По време на размножителния сезон на едно място се събират стотици, а понякога и десетки хиляди индивиди. Колонията е шумна, динамична и хаотична, но именно в тази привидна бъркотия пингвините намират сигурност – тя е едновременно убежище, детска градина и социален център.
Малките пингвини се излюпват покрити с фин, мек пух, чиято основна задача е да ги топли на сушата. Това първоначално оперение обаче не е водонепроницаемо. При контакт със сняг, лед или вода пухът лесно се намокря и бързо губи изолационните си свойства, тъй като липсват добре развити покривни пера и защитният мазен слой, характерен за възрастните птици.
Поради тази причина през първите седмици след излюпването малките не влизат във вода и остават строго на сушата – в гнездото или в т.нар. „яслени“ групи. Ако пухът им се намокри, студът достига директно до кожата, което без постоянна родителска грижа може да бъде фатално.
Топлината се осигурява чрез поведение, известно като brooding. След излюпването родителят поставя малкото върху краката си и го покрива с коремната гънка, изолирайки го от леда, вятъра и влагата. Телесната температура на възрастния пингвин – около 38°C – се предава директно, а плътното, водонепроницаемо оперение действа като жива термообвивка.
В този крехък ранен етап родителите не просто отглеждат малките си. Те буквално създават условия за живот в една от най-негостоприемните и екстремни среди на планетата – детайл, който превръща пингвините от „симпатични птици“ в истински майстори на оцеляването.
Снимки и текст: Александър Велчев