ЕК: Умерен растеж и ниска безработица в България – но по-висока инфлация през 2027 г.

ЕК призова България да подобри своя национален план в областта на енергетиката и климата

Икономическата прогноза на Европейската комисия от есента на 2025 г. показва, че растежът през първите три тримесечия на 2025 г. е надхвърлил очакванията. Въпреки че добрите резултати първоначално се дължаха на рязкото увеличаване на износа в очакване на увеличение на митата, икономиката на ЕС продължи да нараства през третото тримесечие. В перспектива се очаква икономическата активност да продължи да нараства с умерени темпове през прогнозния период въпреки трудната външна среда.

В тазгодишната есенна прогноза се предвижда реалният БВП на ЕС да нарасне с 1,4% през 2025 г. и 2026 г., достигайки 1,5% през 2027 г. Очаква се еврозоната да отрази тази тенденция, като се очаква реалният БВП да нарасне с 1,3% през 2025 г., 1,2% през 2026 г. и 1,4% през 2027 г.

Очаква се инфлацията в еврозоната да продължи да намалява до 2,1% през 2025 г. и да се задържи около 2%  през прогнозния период. Очаква се инфлацията в ЕС да остане малко по-висока, като спадне до 2,2% през 2027 г.

За България, растежът на БВП се очаква да бъде 3% за 2025 г., 2.7% за 2026 и 2.1 за 2027 г. Прогнозата за инфлацията в България е съответно 3.5% за 2025 г., 2.9% за 2026 г. и 3.7% за 2027 г.

Валдис Домбровскис, комисар по въпросите на икономиката и производителността, изпълнението и опростяването, заяви: „Дори в неблагоприятна среда икономиката на ЕС продължи да расте. Сега, като се има предвид трудният външен контекст, ЕС трябва да предприеме решителни действия за отключване на вътрешния растеж. Това означава да ускорим работата си по програмата за конкурентоспособност, включително чрез опростяване на регулирането, завършване на единния пазар и насърчаване на иновациите.“

Българската икономика се очаква да запази растеж през следващите три години, но с постепенно забавяне, показва новата макроикономическа прогноза на Европейската комисия. Основните причини са отслабването на вътрешното потребление, по-бавният ръст на заплатите и негативният принос на външната търговия.

Според доклада, реалният БВП на страната ще се увеличи с 3% през 2025 г., но растежът ще се забави до 2.7% през 2026 г. и 2.1% през 2027 г.


Потреблението се охлажда, износът остава слаб

Икономическият подем от 2024 г. – подкрепен от силно частно и публично потребление – постепенно отстъпва. През първата половина на 2025 г. инвестициите се ускоряват заради по-активното усвояване на средства по Плана за възстановяване, но през втората половина тенденцията отслабва заради по-ниски приходи в бюджета и свиване на публичните разходи.

От 2026 г. нататък:

  • ръстът на частното потребление ще намалее вследствие на забавящия се ръст на заплатите;
  • бизнес инвестициите ще останат положителни, подпомогнати от очакваното въвеждане на еврото;
  • износът ще се възстанови, но приносът му към БВП ще остане отрицателен до 2027 г., включително заради увеличения внос на отбранителна техника.


Заплатите растат силно, но предстои охлаждане

През 2024–2025 г. България отчита рязко увеличение на заплатите – както реално, така и номинално. Причините са:

  • компенсационни увеличения след високата инфлация от 2022–2023 г.;
  • догонване на средноевропейските доходи;
  • силни ръстове в секторите сигурност, отбрана и образование.

От 2026 г. се очаква забавяне, тъй като бизнесът се опитва да запази конкурентоспособност, а публичният сектор е ограничен от бюджетните рамки. Безработицата остава ниска – около 3.5–3.8%.


Инфлацията остава под контрол, но ще се покачи отново през 2027 г.

Инфлацията през 2025 г. се прогнозира да е 3.5%, задвижвана от:

  • по-висок ДДС за хляб и ресторанти;
  • увеличени акцизи върху тютюневи изделия;
  • по-високи регулирани цени на газ, парно и електроенергия;
  • поскъпване на храните.

През 2026 г. инфлацията се очаква да се понижи до 2.9%, но през 2027 г. ще се повиши до 3.7% заради новото европейско изискване ETS2, което увеличава разходите за въглеродни емисии в транспорта и сградите.


Дефицитът се увеличава заради разходи за отбрана

Фискалната картина остава напрегната.

  • През 2025 г. дефицитът ще бъде 3% от БВП.
  • През 2026 г. леко ще намалее до 2.7%, благодарение на по-ниски капиталови разходи.
  • През 2027 г. ще нарасне до 4.3%, основно заради втората фаза от голяма военна сделка на стойност 1.2% от БВП.

Приходите не успяват да догонят разходите въпреки нормализираните ДДС ставки и усилията за по-добра събираемост.


Дългът расте, но остава под средното за ЕС

Държавният дълг ще се увеличава през целия период:

  • 28.5% от БВП през 2025 г.
  • 30.6% през 2026 г.
  • 32.6% през 2027 г.

Причини:

  • рефинансиране на стар дълг;
  • капиталови инжекции в Български енергиен холдинг и Българската банка за развитие;
  • нарастващ структурен дефицит.

Въпреки ръста, показателят остава под средното за ЕС (около 83%).


Основни показатели (Европейска комисия)

Показател202520262027
БВП (реален растеж)3.0%2.7%2.1%
Инфлация (HICP)3.5%2.9%3.7%
Безработица3.5%3.7%3.8%
Бюджетен баланс–3.0%–2.7%–4.3%
Държавен дълг28.5%30.6%32.6%
Текуща сметка–1.8%–1.5%–2.0%

No payment method connected. Contact seller.
Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram

Подобни

Най-четени

Времето

7°C Усеща се 3°C
1028hPa 72% 0% 6m/s 110deg

9°C Усещане 8°C
1026hPa 52% 0% 3m/s 100deg

9°C Усещане 8°C
1028hPa 53% 0% 2m/s 80deg