Пчелите са сред най-древните и най-адаптивните живи организми на планетата, но днес са изправени пред безпрецедентен натиск, причинен основно от човешката дейност. Това заяви за СайтЪТ Елен Сабатини от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие Варна по време на образователна среща, посветена на ролята на пчелите, биоразнообразието и връзката между човека и природата, която се проведе на Семейно изложение “Парола – Любов“
По думите на Елен пчелите съществуват още от времето на динозаврите и именно тяхната изключителна адаптивност им е позволила да оцелеят до наши дни.
„Еволюцията и адаптацията са естествени процеси, които природата владее отлично. Пчелата има огромен капацитет да се променя и да намира решения. Проблемът възниква тогава, когато ние, хората, променяме средата толкова бързо и агресивно, че тя вече няма време и възможност да се адаптира“, подчерта Сабатини.
Тя обърна внимание, че съвременните предизвикателства пред пчелите не идват от един-единствен фактор, а са резултат от сложна комбинация – използването на химикали в земеделието, замърсяването на почвите и водите, урбанизацията, монокултурното производство и ускорените климатични промени. Липсата на вода, например, води до намаляване на нектара, а това директно засяга храната на пчелите и развитието на пчелните семейства. „Дори когато има цветя, без вода няма нектар, а без нектар няма храна, няма пило и няма устойчиво семейство“, обясни тя.
В същото време пчелите демонстрират впечатляваща способност за мобилизация и вътрешна организация. Сабатини даде пример с наблюдения от последните години, в които при неблагоприятни условия пчелите успяват за изключително кратко време да компенсират липсите, извършвайки работа за седмица, която при нормални условия би отнела месец.
„Това е интелект, който ние все още не познаваме достатъчно и често подценяваме“, отбеляза тя.
Особено внимание беше отделено на структурата и йерархията в пчелното семейство. Ролята на пчелата майка е ключова – тя е единствената, която снася яйца и чрез феромоните си сплотява и организира цялото семейство. Дори характерът на кошера – дали е по-спокоен или по-агресивен – често зависи именно от майката. При загуба на майката пчелите разполагат със стратегии за оцеляване, като създаване на нова, макар този процес да е сложен и невинаги да води до оптимален резултат.
В рамките на беседата Сабатини подчерта и огромното значение на опрашителите за човечеството. „Голяма част от храната, която консумираме, зависи пряко от тях. В природата няма излишни видове – всяко насекомо има своята функция, независимо дали опрашва, или участва в поддържането на екосистемния баланс“, каза тя. Според нея насекомите като цяло често остават невидими за хората, въпреки че тяхната роля е фундаментална за живота на Земята.
Ключов акцент в разговора беше екологичното образование като инструмент за промяна. Чрез образователни модули, които превръщат знанието в преживяване и ангажират всички сетива, децата и възрастните изграждат по-дълбока връзка с природата. „Когато човек вижда, докосва, усеща и преживява, споменът остава жив и отношението се променя. Тогава грижата за природата идва естествено“, допълни Сабатини.
Елен Сабатини е бакалавър по география от Университета Pau et Pays de l’Adour във Франция със специалност „Околна среда и природни рискове“. Тя притежава и диплома по управление и защита на околната среда със специалност „Екологично образование“ от лицей Lapeyrouse – Couloumier Chamier, Франция. Професионалният ѝ път е насочен към устойчивото развитие, екологичното образование и работата с общности и млади хора.
В заключение Сабатини отправи послание към обществото да забави темпото и да обърне внимание на връзката си с природата. „Не всичко може да бъде обяснено само рационално. Понякога е нужно просто да отворим сърцата си към природата, да я усетим и да започнем да се грижим за нея – не като ресурс, а като жив свят, от който зависим“, заяви тя.
Повече вижте във видеото!
