Роман за загубите, успехите, разделите, срещите, плановете, обратите и за „острата нужда да бъдеш обичан“.
След като преди повече от годинаЕли Лозанова поднесе на читателите чудатата и шеметно забавна книга „Смок“, сега писателката се завръща с нов роман, в който читателите ще я видят в съвсем различна светлина.
Обаче не стана точно така“ е жива и трогателна книга за онези неща от живота, които рядко се получават така, както искаме. Роман за загубите и успехите, разделите и срещите, плановете и обратите. И за „острата нужда да бъдеш обичан“, която стои в дъното на всичко.
Запознайте се с Филомена. Тя е умна и любознателна, а в годините интересите ѝ прескачат от журналистиката към психологията и дори до китаистиката. Изглежда, че Филомена може да се справи с всичко, нали?
Обаче не става точно така. На 50 години бракът ѝ е лъжа, раните са повече от радостите, а тя самата все още не е намерила място в света, в което да се чувства по мярка.
Няколко отрезвяващи събития ще ѝ дадат воля да промени реалността си – и Филомена ще започне да танцува през живота в своя собствен ритъм.
Разказана с чувство за хумор от името на дръзката си главна героиня и вплитайки спомени и настояще в игрив низ, „Обаче не стана точно така“ рисува красива история:
- за пътя от една триетажна къща в София, през няколко квартири, хоспис в Германия и хотели в Китай до уютен дом над Велека на брега на Черно море;
- за семейството и всичките му пукнатини;
- за онова „лепкаво чудовище“ депресията и изцелението;
- за пъстри герои – като Марк, Бобсъна, Иво, Кало и Аглая, които няма как да не оставят бразда в паметта на читателя;
- за мечтите, големи като Вселена;
- за сърцето, което си идва на мястото;
- и най-вече за любовта.
Дръзка и оригинална, книгата на Ели Лозанова е мехлем за всяка читателска душа, която търси пътя към себе си.
И напомняне, че именно онова, което „не става точно така“, както го планираме, ни прави хората, които сме.
Из „Обаче не стана точно така“ от Ели Лозанова
***
С Матей дори физически си подхождаме. И двамата сме високи, тъмнокоси и в различна степен зеленооки – той е с пъстри кафяво-зелени очи, моите са по-скоро като порцеланови топчета. Имаме общи интереси, книгите са нашата обща страст, донякъде може да се твърди, че четенето ни събра. Запознахме се на купон наистина в онези далечни студентски години, когато за първи път пристъпвах през прага на алма матер. Но истинската ни първа среща беше при букинистите на площад „Славейков“ много години след това. Градинарството е нашата новооткрита обща страст. Колите, пътешествията и историята, работата ни, всеки в своята област – общо взето, имаме една и съща стълбица на приоритетите. Имаме толкова общи приятели, винаги ходим заедно на почивки, на екскурзии, на купони дори. Откакто сме женени – почти от 15 години, всичко правим заедно. Това впрочем ни превръща в най-добри приятели, не знам дали е точно любов.
Да, той така и не можа да разбере какво, по дяволите, правя в Германия и защо, по дяволите, това трябва да е безплатно, но прояви достатъчно разум да ме разбере. Всъщност не да ме разбере, а да не ме спре. И до ден днешен не разбира. Как да му обясня, че изпълнявам стари обети? Матю не разбира думата волонтерство. Той няма нищо против да работи здраво, но това задължително трябва да е и добре заплатено.
Не разбира и до днес причините да напусна журналистиката. Какво толкова, ако малко променя текста и ако замета някои факти под килима? Какво толкова ще ми стане, ако преклоня малко глава, ако се пречупя? Това не го разбира. Според него човек трябва да се променя според обстоятелствата. Трябва да е гъвкав. Какво, ако вместо да хуля, хваля? Така той си представя работата и на пиар точно поради което не работя с него в неговия нафукан, луксозен хотелски комплекс. Учудването му нямаше граница, когато му съобщих, че смятам да използвам третата си диплома и да стана психолог и това е условието да го последвам в провинцията. Напоследък, като видя финансовите резултати от новото ми поприще, някак започна да го приема по-ведро. Непрофесионално е да обяснявам на Марк тия неща, но с него сме по-скоро приятели, отколкото психолог и пациент.
– Тръпки ме побиват! Вие сигурно имате график и за секса – потреперва зиморничаво той и красивата му бяла усмивка плъзва по измъченото лице, където кожата е така опъната по черепа от слабост, че очните ями ясно се очертават и го правят страшен.
– Глупости! Обяснението е логически издържано, иначе и двамата сме една идея по-спонтанни от необходимото – смея се.
Е, ако сексът не беше перфектен, отдавна да сме разведени. Но ние не сме. Наистина не се разтрепервам, когато си помисля за Матей, нито си мечтая за целувките му. Чакай да си спомня кога за последно сме се целували със страст. Не за лека нощ, не за добро утро, не по бузката, а със страст. Хм… май не сме го правили скоро. Поне не и през последните десет години. Наистина не чупим леглото вече, както го правехме в началото, но пък така добре си пасваме.
