През 2024 г. Емилия изпраща в живота първия си приемен син с думите: „Нали знаеш, че винаги можеш да се върнеш у дома?“. Затова и изчаква да поеме грижите за ново дете, защото: „Искам да видя как ще се устрои, ще се справи ли сам. Домът ни не е голям и искам да съм сигурна, че ако му се наложи да се върне, ще можем да го приемем отново, защото той си е наше дете“, казва Емилия. Историята споделиха в Национална асоциация за приемна грижа
Тя е приемен родител от 2015 г. Избира пътя на спасителка на детството, защото: „Винаги са ме трогвали историите на изоставените деца. Синът ми растеше сам и реших, че аз мога да дам дом и подкрепа на едно дете, а той да има приятел“.
Приемното дете е на 9 годинки, когато идва в дома на Емилия.
„Беше минало през ада и имаше здравословни проблеми. През годините много кандидат-осиновители се отказаха от него и се изчерпаха всички шансове за осиновяването му. Това дали ще успея да го излекувам и дали ще успея да го възпитам, беше и най-големият ми страх“, споделя Емилия. И успява с много любов и търпение, с поставяне на цели, с помощта на психолог.
За Еми всеки спомен с нейното момче е скъп.
„Но най-щастлива ме правеше неописуемата му радост, когато получи желан подарък на празник, когато криех на Великден шоколадови яйца из двора и двамата със сина ми ги търсеха“, споделя тя.
Емилия никога няма да забрави и първата си среща със своя първи приемен син: „Приличаше на малко сладко дяволче – неуморим и неукротим. Търсеше близост с всеки“. Днес е горда от трансформацията на малкото момче – израстването му от малко сладко дяволче до отговорен младеж.
„В нашия случай няма раздяла – моят дом е и негов и винаги може да се връща. В момента започва нова фаза от неговия живот, но той знае, че ще съм винаги до него“, категорична е Емилия.
Според нея най-големите трудности в приемната грижа са свързани с липсата на адекватна подкрепа за някои приемни родители. Признава обаче, че тя е сред късметлиите, които са случили на добър екип за работа с детето.
„За да бъдеш приемен родител, трябва да можеш да обичаш всяко дете, не само своето. Това е голямо предизвикателство!“, издава тайната на успешната приемна грижа Емилия.