Лъчезарен, амбициозен, харизматичен, един от най-популярните млади водещи от Варна – Емо Христов, потърси не само образование, но и реализация в необятната джунгла на шоубизнеса в София. При последното си завръщане в любимата родна Варна, в непринуден и забавен разговор Емо сподели за най-вълнуващото си приключение – да бъде на една сцена със своя кумир Рачков по време на благотворителното събитие “Нощ на ангелите”, разказа за обучението си и трепетите на сърцето.
Много се радвам отново тук, в нашето импровизирано студио на „Youth Street Varna“ и TheSite24, да гостува един прекрасен млад човек. Един от най-популярните варненски водещи, които обаче потърсиха своята реализация в столицата — както, разбира се, правят много млади хора.
Наскоро те видяхме на една сцена с твой идол, ако мога така да го нарека — с Рачков, в едно прекрасно благотворително събитие. Знам, че това изключително много те вълнува, знам, че за теб това е сбъдната мечта. Затова ще започнем разговора си именно оттам, а имаме и още много какво да си кажем. Разкажи повече — как се случи всичко това? Предполагам, че си щастлив от развоя на събитията.
– Много ти благодаря за поканата! Изключително ми е приятно винаги да се връщам тук. Да, бях част от едно прекрасно събитие, за което съм страшно благодарен — в Пловдив, на 12, 13 и 14 септември – „Нощ на ангелите“.
Това, бих казал, е едно от най-големите благотворителни събития в цяла България, ако не и най-голямото. Само за три дни бяха събрани 500 000 лева — средства, които ще отидат за помощ на шест семейства, за шест човешки живота. Изключително щастлив съм, че имах възможността да бъда част от тази огромна инициатива.
Представянето от страна на Рачков беше повече от ласкаво…
– Да, много мили думи чух от него! Успяхме и да се опознаем малко повече. Първо искам да благодаря от сърце за поканата на организаторите на „Нощ на ангелите“ – Атанас Боев, който ми се довери. Много малко са хората, които дават шанс на млади лица. Благодаря от сърце! Надявам се да не съм ги разочаровал много… (смее се)
За мен да бъда на една сцена с Димитър Рачков е нещо, за което мечтая от години — още откакто реших да се занимавам с шоубизнес. Това беше изключителна възможност и голямо предизвикателство, защото да си редом с най-популярния водещ и актьор в България е наистина вълнуващо. Той ме представи по един неочакван и изключително приятен за мен начин, за което му благодаря от сърце. Доста високо вдигна летвата и се надявам, че поне донякъде съм се справил и съм се харесал на хората.
Той е много спонтанен. Много хора се чудят — това, което прави на сцената дали е сценарий или просто е такъв и в живота? Какво би искал да вземеш от него като пример и какво искаш да запазиш като свое присъствие на сцената?
– Бих казал, че той е един от най-сериозните и най-отговорните хора, които познавам. Срещал съм се и съм работил с много известни личности, но малко са онези, които наистина държат на думата си. Той е изключително точен човек и съм страшно щастлив, че имам честта да го познавам.
От него искам да взема именно това, което умее да прави на сцената и пред камерата — чувството за хумор, импровизацията и онази магия, с която заразява публиката, карайки я да се смее и да се забавлява искрено. Това е изключително трудно изкуство. Аз тръгнах по този път преди пет-шест години и много от моя натюрел, ако мога така да кажа, е повлиян именно от него. Щастлив съм, че поне донякъде успявам да докосна хората и те ме свързват с този тип енергия.
Сега към един важен въпрос — липсва ли ти Варна? Защото ти липсваш на Варна и на сцената тук. Ти беше лице на много големи събития, винаги с излъчване и талант, с прекрасна дикция и силно присъствие. Казвам го като човек, който от години е в тази среда. Но кажи – какво ти липсва най-много от Варна?
– Преди около три-четири години, когато все още живеех тук и бях едва на 16 – 17 години минах през много неща — работих в БНТ, в БНР, при теб (смее се), дори безплатно! Бях стигнал до етап, в който беше трудно да намеря по-голямо развитие. В шоубизнеса, телевизията и медиите това развитие обикновено е в по-големите градове. Така е не само у нас, но и по света.
Аз вярвам, че човек трябва да търси предизвикателства, да се развива, да опознава нови среди и хора. Исках да се преместя именно заради това — да започна нещо ново, да пробвам силите си в големите телевизии. Засега успях да се преместя, а останалото – предстои.
Любовта как е?
– При мен положението с любовта е странно. Има я, но в същото време я няма.
Много хора първо се отдават на работа, на професионално развитие, а любовта оставят на заден план. За теб кое е по-важно — любовта или работата?
– Мисля, че нещата трябва да се случват естествено. Има моменти, в които работата върви страхотно, а любовта е в застой — не защото го искам, просто така се получава. После, когато най-малко очакваш, любовта идва изведнъж — като ракета! И е нещо прекрасно.
Аз съм човек, който много се раздава и обича да прави хората щастливи. Но разбрах, че всяко нещо идва в точното време. Някои хора идват в живота ни, за да останат, а други — за да ни дадат урок.
Все пак ти си още много млад, имаш време да учиш за любовта. На колко години си вече, Емо?
– На 20. Всъщност след две седмици – на 31 октомври, на Хелоуин – ставам на 21.
Млад и зелен! Любовта тепърва ще те учи — ще има урагани, но и хубави неща. Най-ценното е, че чрез тях човек расте и се учи да разпознава стойностната любов — тази, в която има доверие, уважение, отдаденост. Любовта е цял комплекс от чувства и качества и затова е толкова трудно да я постигнеш в идеалния ѝ вид.
– Извинявай, че те прекъсвам, но все пак аз съм гостът! (смее се) Искам само да кажа, че след 16 дни ставам на 21 и вече официално мога да се кандидатирам за депутат!
Да, политиката е доста артистична сцена сама по себе си!
– Абсолютно. Трябва да си добър актьор, иначе няма как да се получат нещата. Ако нямаш харизма, излъчване и дар слово — няма как да станеш политик.
Но ти още търсиш себе си. Понякога съдбата ни води в неочаквани посоки. Може някой ден и в тази посока да те дръпнат.
– Е, естествено! (смее се)
Да се върнем към професионалните теми. Занимаваше се с реклама, озвучаване… Разкажи малко повече — и за ученето, разбира се.
– В момента уча в Нов български университет – едно много модерно и интересно място. Най-много ми харесва свободата, която дават. В творческите специалности – актьорство, пеене, музика – често си толкова зает, че не можеш да работиш. А в НБУ можеш и да учиш, и да работиш професионално, което според мен е изключително важно за младите хора.
Времената се промениха, образователната система също. Начинът, по който са учили нашите родители, баби и дядовци, вече не работи по същия начин.
Да, ако започнем темата „образование“, ще трябва да говорим 48 часа без прекъсване… (смее се) Но ти се справяш отлично в живота. Винаги си бил борбен. Откъде идва тази амбиция да се доказваш и да се справяш сам?
– Може би от малък. Бях различен по характер и преминах през доста неща, които ме изградиха. Още в осми-девети клас реших, че искам да се занимавам с шоубизнес. Когато човек се оправя сам, расте по-бързо. Хората, които от малки са свикнали да действат, да работят, да намират решения, успяват.
Работил съм на много места, включително и с теб преди години. Вярвам, че човек трябва да прави нещата с усмивка, удоволствие и хъс. Ако не ти е приятно, няма смисъл.
А какви са творческите ти планове, г-н Христов?
– Съвсем скоро станах рекламно лице на „Кредисимо“. Правихме страхотни кампании, включително и за социалните мрежи. Бях и рекламно лице на Grabo.bg. Освен това участвах и в благотворителното събитие „Нощ на ангелите“ заедно с Митко Рачков, Михаела Филева, Рафи, Бети и Румен Комаринов. Беше невероятно преживяване!
Толкова позитивна енергия излъчваш, че е удоволствие човек да те слуша! Пожелавам ти от сърце да бъдеш здрав, щастлив и удовлетворен от това, което правиш. И никога да не забравяш земята, на която стъпваш.
– Абсолютно! Важно е човек да има около себе си близки, искрени приятели, които да го държат здраво стъпил на земята. Аз имам такива хора и съм благодарен за това.
Точно така. Звездоманията бързо приземява… важното е да останеш себе си. И, разбира се, любовта винаги трябва да присъства. Без нея човек не може да лети.
– Да, но дори когато паднем, важното е да можем да излитаме отново и да не заключваме сърцето си.
Прекрасно казано!
– Хора, бъдете здрави и щастливи! И ще ви кажа нещо, което винаги съм вярвал:
Ако някой ви каже, че нещо е невъзможно — това е най-сигурният знак, че трябва да влезете и да разбиете вратата с крак! Ако някой ви каже, че не можете — точно тогава му покажете, че можете.
Повече вижте във видеото!
