Варош (Варуш), Първи участък, Гръцката махала – с тези названия е известен приморският квартал на стара Варна. Така започва разказът на Варненската библиотека “П. Р. Славейков” за историята на Гръцката махала във Варна, предаде TheSite24.
Пространството на Гръцката махала може да бъде относително точно разположени между улиците „Княз Борис” и морето, улица „Преслав” и булевард „Приморски” до района на тунела при Фестивалния комплекс. Старият град през първата половина на XIX в., преди строителството на нова крепостна стена, свършвал на североизток с махалата „Баба Рада” (днешната улица „Баба Рада”), в близост до която се намира и училището на В. Сулини. Правата и дълга пешеходна зона между хотел „Черно море” и входа на Морската градина относително точно съвпада с началото на територии, които влизат в чертите на града по-късно и се заселват с новоприиждащото българско население. От югоизток и изток районът се огражда откъм морето от градските стени на крепостта Варна – там днес преминава булевард „Приморски”.
Тук е ядрото, както на античния Одесос и на средновековния български град, така и на османската крепост и на родената в края на 19-ти век модерна Варна. Най-големи радетели за запазване и популяризиране старинната част на Варна са братя Шкорпил. По тяхна инициатива Археологическото дружество закупува фотоапарат и плаки за снимки. През 1912 г. то възлага на инж. Индржих Кноб да направи рисунки на тема “Стара Варна” със сюжети от Гръцката махала. В своите 35 картини (основно акварели) художникът запечатва облика на Възрожденска Варна. През лятото на същата година, от 8 до 30 юли в Девическата гимназия е уредена изложбата “Варна в картини”, която предизвиква голям интерес сред варненци.
От древни времена жителите на Гръцката махала са свързани с морето. Дълги години техният основен поминък е рибарството, а най-известни са като майстори в приготвянето на чирози и на кайзер-пастърма, като традицията се предава от поколение на поколение.
Това е мястото, където до средата на 19 в. живеят предимно християните на Варна. Първоначално те са в по-голямата си част гърци (наследници на понтийските гърци), живеещи по тези земи от хилядолетия. Голяма е и групата на гагаузите. Постепенно в махалата се заселват като “кираджии” прииждащите от околните селища и от вътрешността на България представители на други етноси, най-вече българи и малко евреи.
Как е изглеждала Гръцката махала в началото на века? Надникваме в ценния фотографски фонд на варненката Лора Минева, която е събрала безценни снимки в нейната фейсбук група Стара Варна – история в снимки.
В квартала се намират и първите дипломатически представителства не само в града, но и в цяла България. Къщатата на консулите Адолф и Емануил Тедески на бул. “Приморски” 23 се ползвала едновременно като частен дом и като френско консулство.
Моряшки са и кръчмите в Гръцката махала. На ул. “Йоан Екзарх” се намирала кръчмата на Ставри Календжиев, носеща името на древния бог на виното “Бакхус”. В близост била кръчмата на Ставро Андонов, където се предлагали най-вкусните кебапчета. Но най-посещавана била “Високата”, собственост на Симеон Вълчев. Името си получила, защото до голямото просторно помещение се достигало по десетки каменни стъпала. Всяка вечер тя се пълнела с гемиджии и корабостроители, рибари, руски емигранти, пристанищни работници, корабни агенти, флотски офицери.
След уличната регулация през 1929-1930 г. някои улички в махалата са разширени, други – заличени от картата на града. През 1932 г. улиците в квартала получават нови имена. На бул. “Фердинанд” започват да се строят нови луксозни сгради, предназначени за наши и чужди летовници, като прочутия пансиони Гилмайден и вила Приморска, както и красивата седеметажна кооперация Плаж Варна.
В публикацията са използвани рисунките на инж. Индржих Кноб от колекцията на Варненска дигитална библиотека
В Гръцката махала се намира църквата „Св. Богородица Панагея“, най-старата от действащите църкви в града, наричана „Малката Богородица”. В лявата страна на предхрамието, или нартиката, е погребан починалият на 28 октомври 1875 г. варненски духовник архимандрит Филарет. Братя Шкорпил изказват предположение, че в „Малката Богородица” би могъл да е гробът на Владислав Варненчик. Църквата е от началото на XVII век. Построена е вероятно на мястото на по-стар храм и в типичния за православните храмове в Османската империя от това време стил – полувкопана в земята, за да не доминира над джамиите.
Храм “Свети Атанасий” е старата митрополитска църква във Варна. В този си вид е построен през 1838 година на мястото на изгорелия две години по-рано древен храм. Изгорялата църква е била по-малка, от (известен сред варненци като Малката Богородица). А ето как е изглеждал в миналото прекрасният храм “Св. Атанасий” в Гръцката махала.
