Случилото се във Франция и нарастващите политико-икономически сътресения в Европа поставят въпроса дали моментът е подходящ България да влезе в еврозоната. Въпреки дългогодишната подготовка и политическия натиск за приемане на единната валута, редица фактори подсказват, че известно отлагане може да се окаже по-прагматично решение.
Икономическа нестабилност в сърцето на еврозоната
Кризите в ключови държави като Германия и Франция не остават без последствия за еврото. Всяко сътресение води до колебания на валутата, повишени лихви и по-висока инфлация. За България, която все още разчита на стабилен лев и валутен борд, това е своеобразен „щит“ срещу внезапните удари на пазарите. Прибързано присъединяване към еврозоната може да лиши страната от тази стабилизираща защита.
Геополитически рискове в региона
Балканите и Черноморският регион са източник на напрежение – от енергийни доставки и газови маршрути до нестабилността в съседни страни. Влизането в еврозоната в такъв момент би означавало автоматично подлагане на решенията на Европейската централна банка. България ще изгуби възможността да адаптира собствената си политика по отношение на лихви и ликвидност, което я прави уязвима при регионални кризи.
Финансов суверенитет и „застраховка“ във времето
Отлагането на въвеждането на еврото позволява на страната да укрепи резервите си и да стабилизира вътрешната икономика, преди да се изправи пред външни шокове. Това е своеобразна „застраховка“ за населението и бизнеса, които ще могат да наблюдават как кризите се отразяват на съседни държави в еврозоната, без сами да поемат целия риск.
Еврото остава стратегическа цел за България, но моментът е от ключово значение. В условия на нарастваща нестабилност, както икономическа, така и геополитическа, отлагането на приемането му може да се окаже не признак на колебание, а на разумна предпазливост. България има уникалния шанс да използва валутния борд като защитен механизъм, докато „бурята“ в еврозоната отмине.
