Конна база „Фанагория“ излезе с публична позиция за собствеността на терена и действията на общината. Според тях въпреки съдебно решение, натискът не е прекратен.
От Конна база Фанагория разпространиха позиция в социалните мрежи, в която заявяват, че теренът, на който се намира комплексът, е публично-държавна собственост, а не общинска, и има статут на историко-етнографски комплекс. По думите им общинската администрация е разполагала с всички необходими документи, предоставяни нееднократно по официален ред, като самата община не е страна по договора и няма правно основание да се намесва или да обявява обекта за „незаконен“.
Въпреки това, от Фанагория твърдят, че натискът срещу комплекса е продължил под различни форми – бележки по стените, проверки и дори тежка техника на място. „Сякаш документите не са били прочетени или не е имало желание да бъдат прочетени“, посочват от базата.
В позицията се прави и сравнение с други нерешени инфраструктурни проблеми в района. Според авторите на публикацията, вместо ресурсите да бъдат насочени към завършването на пътя за кв. „Галата“, който жителите използват при тежки условия вече втора зима, усилията са били концентрирани върху терена на Фанагория.
От конната база напомнят, че през миналото лято е било заведено дело срещу намеренията на общината, като съдът се е произнесъл в полза на Фанагория. По думите им, въпреки това, напрежението около комплекса не е прекратено.
„Това не беше инцидент“: Варненци излязоха на протест след пожара във „Фанагория“
В публикацията се посочва още, че през годините са правени опити Фанагория да бъде предоставена за стопанисване на Министерството на културата, както и да се възстанови връзката с Министерството на образованието с цел включване на ученици и организиране на образователни посещения. По твърденията на авторите, всички тези инициативи са срещнали отказ, въпреки че комплексът първоначално е създаден именно с образователна и културна цел.
„Фанагория беше място, в което децата се учеха на грижа, отговорност и уважение към природата и животните“, се казва още в позицията. Според тях унищожаването на подобни пространства е знак за по-дълбок обществен проблем, свързан с липсата на дългосрочна визия за възпитание, култура и ценности.
Публикацията завършва с критика към общественото разделение и към начина, по който се вземат решения за бъдещето на страната и децата, като авторите задават риторичния въпрос дали общество, изградено върху конфликти и противопоставяне, може да създаде устойчива среда за следващите поколения.
