Сериозни мнозинства от българите споделят, че домакинствата им ограничават потреблението си заради проблема с цените на храните. На този фон, почти автоматично се споделят и одобряват всякакви мерки за спиране на ценовия ръст, включително и ограничения в надценката. Почти инстинктивно е общественото подозрение към големите търговци. Проблемът става сериозен, защото на практика по-големите магазини за хранителни стоки се оказват и основно място за пазаруване. Също автоматично е и очакването за повече присъствие на български стоки. По традиция, обществото не показва резерви към държавни намеси.
Това са част от изводите от бърз сондаж, с който Министерство на земеделието провери масовите настроения в трудната ситуация. Изследването е проведено по метода CATI (Computer Assisted Telephone Interview) сред 1000 пълнолетни българи, проведено между 14 и 19 март.
Проблемът с цените и възможните решения
Притеснението на българите, че им се налага да ограничават потреблението, поради високите цени на храните, е широко споделяно – 80,2% признават това. 83% смятат, че ограничение на надценката е необходимо, при малко над една десета на обратното мнение (11,9%). Минимален е делът на тези, които не могат да преценят.
На този фон до публиката у нас изглежда е достигнала информация за инициираните проверки за ценообразуването на хранителните стоки в големите търговски вериги – 84,8% твърдят, че са чули за тях. 15,2% не са запознати. Разбира се, в такива отговори винаги има социална желателност и престижен елемент, но темата действително предполага интерес и това се отразява в данните. Отзвукът е автоматично позитивен – над 90 на сто одобряват такъв подход, 6% изразяват неодобрение, а останалите не могат да преценят. При подобни, на практика единодушни нива на одобрение, не се открояват съществени разлики в нагласите на различните демографски групи. Минимални различия в отговорите са повлияни от жизнения стандарт, партийната ориентация и възрастта.
Идеи, свързани с държавна регулация на цените на основни храни, плодове и зеленчуци (85,5%) или дори създаване на държавни магазини с цел намаляване на цените на храни, плодове и зеленчуци (72,7%) срещат широко одобрение. Това допълнително потвърждава уловените и в други въпроси нагласи.
Отговорността
Причината за високите цени на хранителните стоки българите откриват най-вече у търговците – 79,1% от всички запитани смятат, че ценовата тежест се покачва заради тях. Минимален дял от респондентите смятат (2,3%), че отговорни за високите цени са главно производителите, а 15,7% смятат, че и двете страни допринасят за това. Малцина не могат да преценят.
По-възрастните респонденти са и по-склонни да търсят причината за високите цени у търговците. Подобни са нагласите и на жителите на големите градове. Относително по-големи (но отново по-малки от дяловете на отговорите „търговците“) са дяловете в посока производителите сред най-младите респонденти, тези с висше образование и тези с доходи малко над средните за страната.
Обществото ни е, например, автоматично критично и по отношение на големите търговски вериги. Автоматизмите на негативизъм спрямо веригите достигат такава степен, че съществува почти единодушно в изследването убеждение, че веригите всъщност крият истинската си печалба и затова държавата трябва да ги принуди да я покажат и да платят реалните данъци. Дялове от половината до около две трети по различни индикатори приемат, например, че рекламата на веригите заблуждава относно цените, качеството или пък приоритета върху родното производство.
Предпочитанията и навиците
Критиката към търговските практики идва в контекста на високи предпочитания за български произход на стоките. В столицата например делът на тези, които смятат, че българските хранителни продукти на нашия пазар не са достатъчно, достига до близо 87%. В по-малките населени места този дял очаквано намалява – в селата, например, е около 70 на сто. Идеи, свързани със стимулиране (държавно подпомагане) на родното производство срещат практически консенсус на нива над 90%. Интуитивно е и схващането, че българските хранителни стоки са по-качествени. Ситуации като днешната биха могли да превърнат всичко това от фонова нагласа в активно обществено мнение.
При анализа на такъв тип индикатори следва отново да се има предвид високото ниво на инерционни отговори. То обаче също е свидетелство за силата на обществените инстинкти в тези теми.
Макар че на декларативно ниво българите безспорно изразяват почти единодушно предпочитание към българските хранителни продукти пред вносните, оказва се, че когато става дума за цена, най-възрастните респонденти поставят стойността на стоката пред важността на националния произход. Значителни групи в затруднено икономическо състояние, както и жителите на по-малките населени места, също посочват сравнително по-често, че цената все пак е определяща за тях, когато пазаруват хранителни продукти. Това отново подчертава текущата важност на въпроса с цените.
Най-голям дял от участвалите в изследването пълнолетни българи (40,7%) заявяват, че най-често пазаруват хранителни стоки в малки бакалии и квартални магазини. Значителен обаче е делът на респондентите, които казват, че закупуват основните хранителни стоки за дома от големите търговски вериги и хипермаркети (31,1%). Ако добавим към тях и тези, които предпочитат супермаркетите в близост до дома (25,2%), то оказва се, че повече от половината от българите пазаруват основно от онова, което за краткост обикновено се означава като търговски вериги и подобни. Това още веднъж свидетелства за проблемите по повод големите вериги – в очите на българите.
Минимален е делът на тези, които предпочитат, опитват или си позволяват открити и фермерски пазари, складове на едро, онлайн. Налице са очакваните различия в навиците за пазаруване, в зависимост от жизнените стилове.
Пазаруването на плодове и зеленчуци от открити и фермерски пазари изглежда е относително по-разпространено сред най-младите, но и сред най-възрастните, както и жителите на по-малките населени места. Малките бакалии заемат водещо място сред всички възрастови групи с дялове от около една трета, а в малките градове и селата – до около две пети.
14-19 март, CATI, 1% от извадката (база всички) отговаря на около 54 000 души. Абсолютна максимална грешка ± 3.1 при 50% дялове.