Г-н Александров, като кандидат за общински съветник от „Консервативна България“, но и като журналист, как оценявате кампанията за „Местни избори 2023“ във Варна?
– Лично аз се надявах да се получи по-градивна кампания. Варненци да чуят и видят повече идеи за развитието на града. Но вниманието се измести в друга посока, по-негативна. На срещите, които нашата местна коалиция „Свобода“, в която влизат още ВМРО-БНД и „Бъдеще за родината“, проведе, се постарахме да представим идеите си за бъдещето на Варна. Целите, които сме поставили. Както като коалиция, така и всяка партия, всеки кандидат.
– Представете с няколко думи Вашата програма?
– Ще започна, че основен акцент в програмата на „Консервативна България“, който е част от програмите и на коалиционните ни партньори, е подпомагане на развитието на дребния и среден бизнес. Защото вярваме, че те са основни двигатели на всяка една икономика. Варна и региона имат много сериозен потенциал в няколко сфери и смятаме, че той може да се оползотворява много по-добре. Последните няколко години бяха тежки и трудни, в момента сме свидетели на няколко световни кризи, които също оказват негативно влияние. Съответно трябва да се работи умно, целенасочено, но и достатъчно бързо. С пряк, непрекъснат диалог с гражданите. Така решенията ще са много по-ефективни, а и ще се повиши доверието на хората в местната власт.
Поставих икономиката на първо място, защото, когато има добре действаща икономика, гражданите, особено тези с квалификация, печелят пари. А добрите доходи, означават и повече пари в бюджета. На местно, и на национално ниво. С повече пари в бюджета трябва да се направят повече ремонти и обновявания на инфраструктура, повече и по-качествени културни дейности, социални дейности, по-висока сигурност, повече възможности за непрофесионален, пък и за професионален спорт и така нататък.
– Споменахте няколко сфери с потенциал. Кажете някои от тях?
– Може да прозвучи банално, но на първо място бих посочил туризма. По много причини. Според мен Варна трябва да използва по-добре своя потенциал за развитие на дейности в сферата на туризма. Много се говори за желанието градът да се откъсне от образа си на дестинация само за летен туризъм, да имаме „целогодишен активен туризъм“, включително да се привличат и български туристи. Факт е, че през годините от общинската администрация са предприемали различни дейности по този въпрос, но от статистическите данни, се вижда, че стореното е недостатъчно. Според мен трябва да се работи по-усилено в това направление, защото не само общината, но и цялата област имат много сериозен потенциал, който не се използва достатъчно и от това всички губим. Защото пропуснатите ползи на практика са загуба, пасив.
– Какви са идеите Ви в тази насока?
– Да започнем с възможностите за културен туризъм. Често се казва, че България е сред най-богатите държави в Европа в областта на културно-историческото и археологическо наследство. Това важи и за Варна, все пак живеем в град, който е на няколко хиляди години. Имам наблюдения как подобен ресурс се управлява в чужбина.
Културният туризъм генерира приходи от много сфери, а не само от продажба на билети в музеите и галериите. Профилът на практикуващите културен и познавателен туризъм, е основно за хора от средната класа, с добри финансови възможности, високо образование, често семейни, с деца. Това са туристи, които плащат за настаняване в хотел от поне средна категория, хранят се предимно в ресторант, за да опознаят местната кухня, имат интерес да купят сувенири и други стоки, да наемат автомобил, защото искат да разгледат голям брой места и обекти… Така освен парите, които харчат директно в културните обекти, те практически влагат средства и в много други сфери на местната икономика.
Още една съществена положителна черта на този тип туристи. В огромната си част, те не спадат към гостите, които създават проблеми – не прекаляват с алкохола, не извършват закононарушения и вандалски прояви.
Но това са туристи с изисквания, които ние като домакини трябва да изпълним, за да ги привлечем. В този аспект трябва да кажа, че Община Варна трябва да вложи не малък ресурс – материален и човешки, за да можем спокойно да приемаме такива гости в дългосрочен план.
Варна има сериозен потенциал да се развива допълнително и като фестивален град. Календарът на събития е богат, но те отново са концентрирани предимно през пролетта и лятото. А във Варна имаме дадености да направим хубав фестивал за исторически възстановчици през ноември, когато се чества Битката на народите от 1444 г. Имаме местни клубове, които поддържат връзки със свои колеги в чужбина, имат и опит, защото неколкократно организираха такива спектакли в града. Подобен фестивал, например с продължителност около седмица, в който освен спектаклите, могат да бъдат включени и конференции, кулинарни и занаятчийски представяния и много други дейности, има потенциал да привлича хора от цяла Европа.
Един от местните клубове провежда подобен фестивал, но по обективни причини, той е в много по-малък мащаб, само два дни. Догодина ще честваме 580 години от Битката на народите. Това е чудесен повод да се направи добра организация, да се отделят необходимите средства и да имаме един чудесен фестивал, с дългосрочна перспектива, от който варненската икономика в сферата на туризма, да получава добри приходи и през ноември. А защо не през януари да се организира фестивал за почитателите на фентъзи изкуствата? През този месец е роден Джон Р.Р. Толкин, авторът на „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“ и т.н.
Варна има сериозен потенциал да посреща туристи и през цялата година. Просто трябва да се намерят точните идеи и те да бъдат осъществени.
Разбира се, подобни инициативи могат да бъдат и частни или на неправителствени организации, но като заинтересована страна, смятам, че е удачно Община Варна също да съдейства в степента, в която това е необходимо, дадения форум да се утвърди и развие. Това е в интерес на всички.
– Как може да стане това?
– С целева, координирана работа, с всички заинтересовани страни. Да се поставят конкретни идеи, да се обсъдят, да се вземе решение, кои имат необходимия потенциал и да се пристъпи към тяхното осъществяване. Само с качествени организация и реклама, и разбира се, с необходимото финансиране, този тип дейности могат бързо да се наложат и съответно да осигурят необходимата възвръщаемост – пряка и непряка.
Защото за да получиш, първо трябва да вложиш. Трябва да се освободим от мисленето, че качествен туристически продукт се прави „без пари“.
Ако искаме да привлечем и задържим платежоспособни гости, трябва да сме осигурили необходимите условия. Както като условия, така и като обслужване от подготвени кадри. Защото, съгласете се, всеки турист, готов да похарчи солидна сума по време на почивката си, иска качествено обслужване. И ако не го получи – сменя дестинацията. Нека не се заблуждаваме, по тази причина губим много туристи. Но пък виждаме и гости, които са получили качествена услуга и ще се върнат, а и ще споделят с близките си каква хубава почивка са имали във Варна. Ще са наши перфектни „рекламни агенти“. Затова не трябва да губим туристи, настоящи и потенциални, заради ниско качество на продукта. Разбира се, трябва да се извършва и класическа, качествена, достъпна и разбираема реклама на дестинация Варна. Защото дори най-добрият продукт, в началото се нуждае от реклама, а в последствие и от правилна PR-стратегия, с която да поддържа имиджа си.
– Имате ли поглед върху проблемите към момента?
– Не развивам дейност пряко в туристическия сектор, но заради професията си, от години работя в сътрудничество с експертите от Регионалния исторически музей във Варна и останалите музеи в областта, осъществявали сме и осъществяваме и съвместни проекти. Коментирали сме темата и с представители на Съюза на екскурзоводите, с хотелиери, с туроператори. На базата на разговорите смятам, че имам добра представа за поне част от проблемите, които към момента пречат да привличаме повече гости, заинтересовани от културен туризъм. Само ще щриховам някои.
Първият е състоянието на обектите. Във Варна разполагаме с много антични останки, но нека сме честни, те нямат добър вид. Продължаваме с музейните сгради. За съжаление те са стари, и дори да са добре пригодени, просто изоставаме от съвременните европейски експозиции, защото РИМ – Варна няма необходимите средства и персонал да може едновременно да ги поддържа в отлично състояние и да осъществява модернизации. Трето. Достъпът.
С минимални изключения в близост до музеите ни не могат да спират автобуси туристи. А е ясно, че възможност за повече приходи има в организирания туризъм. Няма как да изискваме от групите туристи да вървят стотици или повече метри, за да влязат в музей или друг културен обект, и да си платят. Всеки иска да му е удобно и комфортно. Четвърто.
Отново Рекламата. Споменавам я по-назад, защото дори да имахме много добра реклама, в момента както казах имаме проблеми с вида на обектите. Тук може да коментираме и какво предлагаме като сувенири, защото това е огромен бизнес с много възможности.
Първо трябва да си подредим къщичката. Тогава ще имаме възможност да привличаме, задържаме туристи, които не идват по нашето Черноморие с основна идея да се напият, а искат да почиват активно, да опознават България и да изкарат добре. И съответно, да похарчат пари, влагайки ги в местната икономика.
– Споменахте за състоянието на сградите и липсата на места за паркиране на туристически автобуси. Какви са другите съществени проблеми?
– Ще посоча един, който може да звучи смешно, когато си варненец, но е много сериозен минус, когато си гост на града. Обществените тоалетни. Не смятам, че гледката как някой облекчава естествените си нужди, зад храстчета, дървета, по ъглите на сградите, в подлезите и така нататък, е приятна за някого.
В определени ключови точки в града има обществени тоалетни. Но много от тях са затворени, а други са в състояние, което би предизвикало сериозен дискомфорт във всеки, който е решил да ги използва. Особено дамите и хората с увреждания.
Сега се поставете на мястото на домакин, който е повел свои гости, с малки деца, да разгледат красотите на Варна. Или да се порадват на природата в Морската градина. И ви попитат за тоалетна.
Трябва да разчитате това да се случи на подходящо място, където има такава, обществена или поне заведение.
Но ако сте екскурзовод, и водите група от пет, десет или повече гости? Ще изпаднете в много неудобно положение. Самите гости – също. И ето как една „дреболия“ прави лошо впечатление. А все пак искаме повече туристи, които са високообразовани и платежоспособни, нали така?!
Затова смятам, че липсата на достатъчно обществени тоалетни е въпрос, по който трябва да се работи, и който трябва да се реши, ако искаме по-добър имидж като туристическа дестинация.
– Музеите ли са основен елемент, който можем да използваме за развитието на културен туризъм?
– Според мен – да. Това са готови обекти, част от които с международна известност и трябва да се възползваме от тях. Но както по-рано казах – първо, трябва да бъде вложен обществен ресурс.
Например Римските терми имат много неоползотворен потенциал… Защо? Защото се нуждаят от качествена реставрация и консервация, която се бави вече няколко години, защото и държавата, и община Варна не намират средства, за да решат проблема. След като това се случи, ще се намерят нови идеи и предложения, с които да се обогатят възможностите на античните бани като туристически обект.
Вероятно не знаете, че във Варна има Музей за най-нова История, за периода след Втората световна война. Макар да е по-точно да кажа, че Варна няма такъв музей, защото той няма собствена сграда и няма къде да представи експозицията, макар да има изключително богат фонд. През последните години се отчита засилен туристически интерес към обектите от тоталитарното минало на държавите в Източна Европа, а музеят за най-нова история на Варна има какво да покаже. Затова лично аз бих потърсил решение на този проблем – намиране на подходяща сграда.
Трето.
Реставраторите на РИМ – Варна нямат собствена лаборатория. Колегите им археолози намират прекрасни и редки находки, включително и уникални, но артефактите не могат да влязат бързо в музейните експозиции, защото специалистите, които трябва да ги възстановят и приведат във вид, не разполагат с необходимото пространство. Убеден съм, че на този проблем може да се намери бързо и добро решение.
Мога да добавя, че според мен Община Варна трябва да отдели средства и за собствен фонд, с който да се откупуват ценни артефакти, които понякога се предлагат на варненските музеи, които не винаги могат да си позволят да ги откупят. А ще е тъжно, важни за града и България артефакти, вместо да са достъпни за всички, да се окажат в скрити в колекции, които може да са и в чужбина. Трябва да може да се реагира бързо.
Има много възможности за развитие на туризъм с открити обекти, в рамките на града, но и извън него. Например късноантичния манастирски комплекс в местността Джанавара, над Аспарухово. Или прекрасната базилика от същия период в близост до село Звездица, която се проучва и в момента.
Има много обекти. Не трябва да пропускаме и възможностите на културните обекти в близките общини. Например Музеят на мозайките в Девня, Музеят в Провадия, Музеят на стъклото и Подводницата „Слава“ в Белослав… Те са близо и туристите, настанили се във Варна могат да посетят и тях.
Като стана дума за областен мащаб, друг основополагащ елемент, който трябва да се осъществи възможно най-бързо е икономическата зона на Варна и региона. Виждаме с какви темпове се развива Пловдив, благодарение на своята. Много неща са свършени, но имаше забавяния по обективни причини. Но смятам, че всички осъзнават колко важно е този проект бързо да стане реалност и затова по него ще се работи активно.
– Кои други обекти освен музеите смятате, че могат да бъдат обект на интерес от страна на туристите целогодишно?
– Не са един или два, но все пак ще посоча Обсерваторията и Зоологическата градина. Благодарение на усилена работа и спечелени проекти, варненската обсерватория, в момента има ако не най-добрата, то една от най-добрите звездни зали в България, а защо не и на Балканите. С изключително модерна техника и разнообразие от предлагани материали с много високо качество. Усещането в залата е невероятно.
Зоопаркът също непрекъснато се развива и мога да кажа, че вече има вид много близък до парковете за животни в Барселона и Малага, например, като трябва да кажа, че те са много по-големи като площ. Местообитанията стават все по-добри, колекцията от животни е добра балансирана, а възможностите да бъдат наблюдавани от посетителите са все по-добри, беше създадена контактна зона.
Лично аз имам и някои идеи за подобряване на сигурността на животните, защото през годините имаше няколко инцидента свързани с недобросъвестно поведение на посетителите, включително с наранявания и за тях самите, с които персоналът на зоопарка бе принуден да се справя със собствени сили.
– Как виждате бъдещето на Варна в тази област?
– Всеки иска да може да се равнява с най-големите. Не е възможно да бъдем като Рим, Барселона, Истанбул или Париж, но според мен имаме потенциал да настигнем редица други курортни градове в чужбина, например в Испания, Италия, Гърция или Турция. Може би изглежда като мечта, но нали точно мечтите ни карат да се развиваме и да се движим напред.
