Георги Александров, кандидат за народен представител от листата на Коалиция “Синя България” в 3 МИР – Варна в интервю за TheSite24.
Г-н Александров предстоящите избори ще бъдат 2 в 1, едновременно ще се гласува, и за Европейски, и за национален парламент. Каква е позицията на „Синя България“ за мястото на страната в Европа?
– Позицията ни е партиотчна и проевропейска. България несъмнено е част от Европа, но не като придатък в долния десен ъгъл на картата. В програмата на коалицията е посочено ясно, че целта е да не сме пасивен изпълнител на общоевропейските позиции и политики, а да сме активен участник в тяхното създаване. Нерядко виждам коментари, че България е малка страна и от нас нищо не зависи. Това не е така и трябва да се освободим от това нихилистично разбиране. И да отстояваме интересите си. Например България е част от външната граница на ЕС. В това положение, трябва да сме сред основните държави, които определят миграционната политика на Европа. Защото ни засяга изключително пряко. И трябва да имаме ясна и аргументирана позиция, която да отстояваме. И чрез българските представители в европейските институции, и чрез националните институции.
– Няма как да не попитам и за позицията ви за Република Северна Македония и кандидатурата ѝ за ЕС?
– България трябва да настоява да се спазват всички условия, които властта в Скопие е поела, когато е поставила кандидатурата си за част от ЕС. Правата на хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония трябва да бъдат защитени. Трябва да допълня, темата ме засяга и лично, защото част от рода ми е от този край. Собствената ми позиция, с която не ангажирам никой е, че днешните жители на Република Северна Македония имат право да се чувстват и определят както преценят. Но нямат право да посягат и да преиначават миналото. Историческите факти са, че преимуществената част от населението на тази географска област е с български етнически произход, говорещо на български език.
Бих искал да допълня, че според мен България, чрез своите институции и трябва да задълбочи контактите и взаимодействието с българските общности в чужбина, особено в културен и образователен план, да се поддържат българския дух и родолюбието в хората. Радостно е, че виждаме активност в тази посока през последните няколко години.
-Как виждате положението на България в изключително сложната международна обстановка през последните години?
– За щастие, от не малко време, страната е част от два от най-значимите геополитически съюза в световен мащаб – Европейския съюз и НАТО. Това дава определена сигурност, защото гарантира, че в случай на голяма криза, можем да разчитаме на помощ от нашите партньори. Но едновременно с това имаме и своите задължения и смятам, че са необходими повече и по-концентрирани усилия в редица направления, защото това да си част, да си член от такива значими съюзи означава, че носиш и задължения, твоята държава също да може да помогне на другите, в случай на нужда.
– В кои направления трябва да вложим повече усилия според Вас?
– Например в модернизацията на армията. В последните години бяха направени важни стъпки в това направление, но по мое мнение, този процес трябва да се ускори още. И разбира се, в него трябва да се търсят допълнителни възможности за развитието на отбранителната промишленост на страната. Колкото по-скоро въоръжените сили получат съвременна техника и екипировка, толкова по-скоро ще могат да усвоят новите системи и да подобрят готовността си за реакция. И нямам предвид само военни действия. Свидетели сме, как армията се намесва в помощ на цивилните институции и при кризи, които не изискват използването на оръжие – наводнения, търсене и спасяване на хора на сушата и във водни басейни, гасене на пожари и т.н. Но разбира се, акцент са оръжейните системи.
Да, вече очакваме нови патрулни кораби за ВМС, нови изтребители за ВВС, нови транспортни машини за сухопътните сили. В очите на мнозина това изглежда достатъчно, но реално е много малка част от необходимото. По мое мнение трябва да си поставим за цел, в обозримо бъдеще, въоръжените сили не само да притежават необходимия материален и кадрови ресурс да изпълняват задължението си да бъдат гарант за националния суверенитет, но и да могат да реагират и да оказват съдействие на партньорски държави в случаи с кризисни ситуации с български граждани в чужбина.
Разбира се, не трябва да се забавя и процеса по оборудването с по-модерна техника и на цивилните служби за опезпечаване на националната сигурност – полиция, пожарна, спасители, спешна помощ и т.н. Защото това са структурите, които реагират първи в случай на криза. Според мен модерната техника, има връзка и с друг съществен проблем в това направление.
– Кой?
– Хората, които работят в тези служби. Или може би е по-точно казано, които не работят. Защото в много отношение тези структури работят в състояние на кадрови дефицит. Наред с техниката, трябва да се осигурят и средства за достойни възнаграждения и социални придобивки, за квалификация, перспективи за развитие и още много други условия, които да превърнат работата в тези служби привлекателна, за да има повече кандидати за свободните позиции. И съответно да бъдат избрани най-добрите от тях.
– Някои европейски държави започнаха да връщат наборната военна служба. Какво мислите по тази тема?
– Смятам, че това е въпрос, по който трябва да се помисли внимателно. Лично аз одобрявам тази идея, но следва да се намери най-добрия възможен вариант, който да е най-полезен. Според мен няма как да бъде възстановен стария вариант за наборна военна служба, а вероятно няма и смисъл. От една страна в момента не разполагаме с необходимата материална и техническа база и средства за изграждането ѝ, а от друга подобно действие означава да откъснем от икономиката за продължителен период от време десетки хуляди работоспособни граждани и то в години на кадрова криза.
По мое мнение трябва да потърсим варианти за обучение на «наборниците» по места, като се наблегне на дейности и специалности, които да са им полезни в случаи на кризи. Така те ще могат да съдействат на армията и на специализираните служби в случай на необходимост. Разбира се, трябва да се планират и съвместни действия и учения, в различни условия, включително по-тежки условия, за да могат наборниците да се стиковат с кадровите специалисти. Хубаво би било да се помисли за задължително специализирано обучение още в училищата, каквото е имало преди години. Най-малко, за да могат учениците да знаят как да реагират при бедствия и аварии, за да улесняват спасителните екипи. Има много и различни възможности, просто трябва да се поставят на масата и да се разгледат и анализират внимателно.
– Какво предвижда икономическата програма на „Синя България“?
– Програмата е подробна и трудно може да бъде обобщена в няколко изречение, защото искаме всеки да може да види какви цели сме поставили и как сме посочили, че ще бъдат постигнати. Публикувана е на странацата на коалицията в интернет и е достъпна за желаещите да се запознаят с нея.
Но ще се опитам да обобщя. Основен акцент е изваждането на държавата като активен инвеститор и участник в търговски дейности. Икономиката трябва да бъде оставена на бизнеса, а администрацията да се концентрира върху възможно най-точното разходване на бюджета. Предприемчивите трябва да бъдат стимулирани да икономически активни, защото това означва повече средства във фискалния резерв. В програмата сме предвидили и плано намаляване на ДДС до 18% до края на мандата. Като лично мое мнение, държавата може да инвестира в определени сфери, но с крайна цел да бъдат осигурени допълнитени възможности, особено за дребния и средния бизнес.
– Можете ли да посочите някакъв пример?
– Да. Например в качествената поддръжка на културно-историческите обекти. В тази сфера, България, и особено Варна имат огромен потенциал за развитие. Когато обектите са интересни, качествено социализирани и добре рекламирани, привличат големи групи туристи целогодишно. А големите групи туристи консумират храни и напитки, търсят да си купят сувенири, нуждаят се от интересни беседи и много други. Веднъж привлечени, тези хора ще видят, че има още много качествени възможности, за СПА-почивки, селски, конферентен, религиозен туризъм… Което отваря нови възможности за бизнеса, да реализира свои идеи и да генерира повече приходи, а това означава по-високи заплати, повече работни места, повече пари за бюджета.
Конкретно Варна беше рекламирана като топдестинация от френския президент, от рок легенди и водещи на научно-популярни предавания с милионна аудитория, в социалните мрежи материалите за съкровищата на Археологическия музей имат десетки хиляди преглеждания, реакции и коментари. А в региона има още много музеи и обекти, с които да привлечем туристи. Това е златен шанс, който трябва да се опитаме да оползотворим максимално.
