Лъчезарен, харизматичен, земен, сърдечен, мъдър…Това са само част от впечатленията от големия български актьор Димитър Маринов, с който репортер на СайтЪТ имаше честта и удоволствието да се срещне и разговаря минути преди срещата му вчера в Регионалната библиотека “Пенчо Славейков” във Варна.
Димитър Маринов е първият наш сънародник, който през 2019 г. по време на 91-вата церемония на наградите „Оскар“ излезе на сцената като част от екипа на отличения с най-престижната награда филм „Зелената книга“. По време на турнето си, което минава и през Варна, Маринов представи двете си книги – „Към сцената“ и „Към екрана“, издадени от „Аз-буки“ в края на 2024 г.
Първи учител по актьорско майсторство на българина още в ученическите му години е голямата българска актриса Невена Коканова. Висшето си образование завършва в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на бележития проф. Крикор Азарян. По настоящем популярният в Холивуд актьор живее е преподавател по актьорско майсторство в САЩ, където живее от дълги години.
– Как се чувствате във Варна?
Прекрасно! Варна е особен град за мен, тук имам много приятели, истории, случки…Не бях идвал във Варна от 92-ра година, когато гостувах с едно представление на моя професор Крикор Азарян. Беше ни довел целия клас в един лют февруарски ден с много сняг. Истинско удоволствие е да бъда тук. Всички срещи минаха прекрасно. Имах среща в Четвърта ЕГ, където салонът беше препълнен от млади хора и срещата продължи повече от два часа. Всичко навсякъде беше много топло, приятно. Спектакълът в Морско казино също мина разкошно с една гала вечеря и изненади от моя страна, с прекрасна варненска публика. Всичко за мен е много вълнуващо, защото където и да съм, тези хора не са там заради мен, аз съм там заради тях!
– Как се чувства един български актьор по време на “Оскарите”?
И до ден днешен се опитвам да преодолея това вълнение, което съм изпитал. То е нещо като падането на количката в Луна парка, когато ти заглъхват ушите, сърцето ти се качва в гърлото и дори не осъзнаваш какво се случва. Но не заради “Оскара”- а като “Оскар”, а заради това, че аз имах честта и съдбовния момент да бъда аз, който представи България за първи път на сцената на Долби. Това е едно вълнение, което за мен беше преди всичко вълнение за моята родина. Ние, актьорите се вълнуваме всяка вечер, когато сме на сцена, когато сме на премиера на филм или сериал, в които участваме. Вълнението е едно и също, удоволствието е тотално, но на Оскарите това беше гордостта ми, че аз съм този, който представя България за първи път.
– Как се вписва родното кино в пъзела на световното кино?
За последните 5-6 години българското кино дръпна доста. Аз знам, че доста мои сънародници са скептични в това отношение, но миналата година бях в международното жури на София Филм Фест, където видях много филми, и български, и чуждестранни, но особено в късометражното кино България е скочила две генерации напред. Това мен ме изненада. Повече от творците са хора под 25-годишна възраст. Това беше силно впечатляващо.
Българското кино в момента е на световно ниво! Проблемът е, че аз бих искал тези филми да отидат на световното поприще в киното и в САЩ, и в Европа, но много от тях не отиват.
Има комисии, които ги избират. Избират ги по осмотрение, по настроение, по вкус и в това няма нищо лошо.
Проблемът е, че повечето филми, които кандидатстват за “Оскар” не успяват да стигнат дори до късия лист, защото те са филми от България, но не са за България.
Ако погледнете повечето филми, които печелят, те са за тези държави, от които идват, за техните проблеми като история, като нрав, като социалност, като творчество, като фолклор…Докато нашите филми, които отиват там, те са български филми, те говорят за България, но не представят България, която светът иска да види. България мистериозната, суеверната, с уникалните ни истории за самодивите, за нестинарите, за кукерите…
Аз мисля, че филмът, който ще успее да влезе в късия лист ще бъде на някой смел продуцент, който ще успее да представи България между езичеството и християнството – суеверието, любовта, традицията на България. Иначе като качество българските филми не отстъпват вече по никакъв начин на Холивуд.
– Успявата ли талантливите млади родни актьори да пробият зад граница и има ли интерес от снимане на добри чуждестранни продукция в България?
Тук е въпрос на бизнес. В България пазарът е много малък. Това, което до голяма степен ме учудва, е че има толкова много млади талантливи актьори, прекалено много, с които аз съм работил и продължавам да работя. Виждаме обаче едно зацикляне. Във всеки един сериал – едни и същи лица. В същото време тези млади хора са с малките ролички тук-таме. В последните година – две малко се поотваря пространството за млади таланти, но реализацията в чужбина зависи от нашия личен пласмент. Една чужда продукция, която идва да снима тук, не идва заради нашия талант, идват да снимат тук, защото им е евтино.
Преди няколко години имах договор за сериал, посветен на човечеството, в който участваха актьори с договор от Унгария. Тогава попитах – защо не от България? За един месец продукцията дойде в България. Снимаха няколко епизода, в които наши млади колеги успяха да се включат и то на много добри заплати. Те бяха потресени от дисциплината на младите хора и от онзи момент нататък за тях България е номер едно. Ако има нужда да се снима за Сони Пикчърс, те ще дойдат в България отново.
– Какво ще открият читателите във Вашите книги?
Това е една монография, като наръчник, но не е учебник, не е академичен труд, в която споделям моя професионален опит през всички тези години в Европа и САЩ. Написано е като директен, човешки разговор, премахнат е сложният език на академията. Там говоря в кратка и ясна форма с упражнения, защото аз като четох Станиславски за първи път все едно четях Библията, нямах идея за какво става въпрос, докато някой не го обясни. Тази книга е проста, ясна и директна, в разговорна форма. Няма в нея добре – зле, грешно – негрешно. Давам примери, давам посоки. Всеки един талант решава сам за себе си как да го направи. В тази книга се старая да кажа на всеки млад талант не какво да мисли, а как да мисли за себе си. Писах книгите в продължение на 12 години. Едното е подготовка за сцена, за театър, другото подготовка за екран, за кино. Писах толкова дълго не защото пиша бавно, а защото аз ги пробвам. В тези 12 години всички мои студенти бяха моите “лабораторни мишки” без да го знаят. За да видя с всеки един индивидуално дали работи или не работи. Някои неща, които аз си представям и работят за мен, не означава, че ще работят за всеки друг. Създал съм една балансирана система за подготовка или метод, който не е задължителен и някой трябва да приеме като най-добър.
– Кое е онова нещо, с което българите трябва да се гордеят, но не го осъзнават, защо хората трябва да дойдат в България?
Имайки предвид, че сме втората най-стара нация в Европа и държава в Европа, имаме прекалено много неща, за които си заслужава да се дойде в България. това, което отличава българина и не съм забелязал другаде е това, че ние имаме уникално чувство за хумор. Чувството за хумор на българина не е да се подиграва на другия, да се майтапи с другите, а да се подиграма сам със себе си. Това означава, че българинът по дарба няма комплекс. Но странното е, че в последните 15 години българинът има комплекс, страх го е, съобразява се, приравнява се. България е една от малкото държави, които не може да няма самочувствие с всичко, което притежава. Но социалната система, държавата имат вина, не е родината. Това, което забелязвам и ми е малко тъжно е, че българинът е загубил дух. Няма ли дух, няма вяра. Няма ли вяра – какво самочувствие? Не бива да се сравняваме с никой!
Това, което силно ме впечатлява в недобрия смисъл, е че младото поколение на България подражава и копира американския модел, който дори и американците не признават.
Нашата младеж взема най-лошото от там. Те мислят, че това, което виждат в Тик Ток или Инстаграм е така, но не е, това е шоу. Това е нещо, което те представят, но не са. Аз съм в този свят на тийнейджъри, но обществото не е това, което се представя. Нито облеклото, нито поведението.
Недейте да си мислите мили млади хора, че вие подражавате на американската мода или американския сатндарт! Не е така! Изградете си свой стил! Европа е известна с класа, американците подражават европейската мода. За съжаление нашата младеж подражава на американската без мода.
Искам да кажа на хората, всички проблеми, които идват при вас, те идват за вас. Вие имате нужда от тях. Ако някой ви каже, че имате лоша идея, това означава, че имате страхотна идея. Вдигнете духа, вярвайте си и всичко ще се случи!
