Граждани от цялата страна настояват за отмяна или сериозно преразглеждане на приетите на 16 юли 2025 г. изменения в Закона за движение по пътищата, които ограничават правото на свободно ползване на електрически тротинетки в България. Петиция, разпространявана онлайн, вече събира подписи срещу новите мерки, които според авторите ѝ са „непропорционални, неадекватни и несправедливи“.
„Признаваме нуждата от регулации и безопасност, но настоящите рестрикции наказват всички, включително и отговорните водачи, вместо да се фокусират върху реалния проблем – липсата на контрол и инфраструктура“, се казва в текста на инициативата.
Сред основните критики към новите правила са:
- Липсата на диференциация между отговорни водачи и лица, причинили инциденти (обикновено непълнолетни);
- Отсъствието на реален институционален контрол, който досега е бил ключовият пропуск в прилагането на закона;
- Прехвърляне на отговорността от държавата върху гражданите, без реално решение за безопасността.
Според авторите на петицията, електрическите тротинетки не са прищявка, а екологичен и достъпен начин на придвижване, особено в малките населени места, където автомобилният трафик е по-слаб и липсват удобни транспортни алтернативи.
Петицията настоява за:
- Преразглеждане на рестрикциите чрез диференциран подход;
- Фокус върху рисковите групи, а не върху всички потребители;
- Разработване на национален план за вело- и микромобилна инфраструктура;
- Провеждане на обществен дебат с участие на експерти, общини и граждански организации.
„Настояваме за разум и баланс между безопасност и права на придвижване“, посочва Ивайло Иванов, инициатор на петицията. Документът вече набира подкрепа онлайн и е насочен към народните представители в 49-ото Народно събрание.
Успоредно с това, граждани от цялата страна поставят и по-големия въпрос:
В момент, когато градовете се задъхват от трафик, шум и замърсяване, електрическите тротинетки и другите форми на микромобилност се появиха като естествена и достъпна алтернатива.
Но вместо да бъдат подкрепени и интегрирани, те бяха посрещнати с:
- рестрикции без логична инфраструктура;
- задължителна регистрация и гражданска отговорност (ГО);
- глоби и забрани – но без алеи, без зони, без обучение.
Въпросът е ясен:
Защо има ясно регламентирани рестрикции, но няма ясно планирана адаптация?
Къде е алтернативата за движение, ако забранявате иновацията?
Гражданите настояват за:
- Незабавно стартиране на национална програма за велоинфраструктура, включително зарядни станции и обозначени маршрути за леки електрически превозни средства;
- Отмяна на рестрикции, които не са съпроводени с реална алтернатива или безопасни условия;
- Обучение и дигитална информираност, вместо санкции и объркване;
- Прозрачна стратегия за интеграция на микромобилността в обществения транспорт;
- Диалог с граждански организации и общността, а не едностранни решения.
Защо това е важно?
Защото микромобилността не е заплаха – тя е част от решението. Но само ако градът, институциите и хората работим заедно – с визия, а не със страх.