Инцидентите в БДЖ зачестяват! Системата се разпада под тежестта на собствената си безотговорност, заяви в интервю за TheSite24.net транспортният експерт инж. Варужан Апелян по повод на зловещата влакова катастрофа, която взе жертви.
Двама загинали и петима ранени при тежка катастрофа между два товарни влака до София
Роден е през 1977 г. в Пловдив. – Бакалавър „Технология и управление на транспорта“. – Магистър „Икономика на транспорта“ – Има 15-годишен опит в областта на транспорта в България и чужбина.
– Инж. Апелян, от години в медийното пространство и социалните мрежи алармирате за проблемите в железниците и нарастващите рискове от инциденти, но те зачестиха и ескалираха, като се стигна до безумната челна влакова катастрофа, която отне човешки животи! Как ще коментирате този тежък случай?
– Да, наистина много често пиша за проблемите, също така от години, почти всяка седмица се обаждам в кабинета на министрите на транспорта да сигнализирам за всякакви безобразия и безотговорности в системата. Естествено никой не ми обръща внимание, но как очаквате на обикновен гражданин като мен да обръщат внимание, след като никой не обръща внимание дори на собственикът на железопътна компания с активи за стотици милиони Илиян Филипов, който над 10 пъти е подавал сигнали за нарушения до министъра на транспорта.
– През август миналата година заявихте, че тежките инциденти са напълно очаквани. В последните дни няколко експерти говориха за катастрофата, но все още не можем да си представим как и защо се е случила тази трагедия. Каква е Вашата версия?
– Разбира се, че бяха очаквани, това няма да е единичен инцидент, ще е серия от инциденти. За катастрофата на Локорско имам моя версия за това което се е случило на база на наличната публична информация и на база на мое проучване и мога да я обобщя, така, че да представя моя анализ.
В 15:49 от гара Световрачене за гара Кремиковци заминава съгласно правилата, влакът на частния превозвач ПИМК с 32 натоварени вагона с контейнери и два локомотива електрически и дизелов като първи отпред е бил електрическият Сименс, с двама машинисти, а вторият дизелов локомотив серия 07 от съветско време с един машинист, тримата са с леки наранявания. Седем минути по-късно, в 15:56 от индустриалния клон на гара Кремиковци за гара Световрачене, нарушавайки няколко технологични и технически процедури, които никой не контролира, заминава товарния влак на БДЖ с 15 вагона натоварени със скрап. Влакът на БДЖ е теглен от два дизелови локомотива 55-та серия.
В първия локомотив на БДЖ са двама машинисти, те са в болница в много тежко състояние и ревизор на вагони, който също е пострадал тежко. Във втория локомотив са били двамата загинали машинисти. Маневрената бригада от влака на БДЖ от двама служители, по неясни за мен причини, не е с влака, а се придвижва с личен автомобил.
В 15:59 след като служителите на Железопътна инфраструктура управляващи движението разбират, че двата влака се движат един срещу друг аварийно изключват напрежението в контактната мрежа. Това е и заповед за спиране на всички локомотиви в участъка. За нещастие от четири локомотива само един е електрически, останалите са дизелови.
Изключената контактна мрежа не дава никакъв сигнал за извънредна обстановка на машинистите във влака на БДЖ, а машинистите на влака на ПИМК имат само секунди за действие преди удара.
Около 16:00 часа е ударът между двата влака. Двата локомотива на ПИМК дерайлират и остават в леко наклонено положение, те са значително по-тежки и по-устойчиви от локомотиви на БДЖ. При удара, първият локомотив на БДЖ отскача от релсите и се обръща настрани, вторият локомотив на БДЖ, вероятно поема по-голямата част от енергията на тежките вагони зад него, смачква се и се запалва, двамата машинисти във него умират.
В 16:01 е подаден сигналът за помощ до тел.112. Линейките извозват всички служители до различни болниците в зависимост от състоянието им. Има много неясноти относно адекватността на действията и комуникацията между машинистите на БДЖ и служителите по управлението на движението на влаковете от Национална компания Железопътна инфраструктура.
Според информацията от неофициални източници е ясно, че има множество нарушения, както от служителите в диспечерския център на НК ЖИ, който се намира на втория етаж на централна гара София, така и от служителите на гарите.
– Със сигурност до 12 месеца ще научим в детайли всичко за катастрофата от доклада на Националния борд за раследване на транспортни произшествия. Какви спешни мерки трябва да се предприемат, за да се избегнат такива инциденти?
– Когато чуя за спешни мерки си спомням поговорката Всяко чудо за три дни. Двадесет години гледам спешни мерки… последно бяха спешните мерки на министър Стоянова от миналото лято, които не се оказа толкова спешни и през декември трябваше още веднъж да се обявят нови спешни мерки и така може да се продължава до безкрай със спешността. Мисля, че подходът трябва да превантивен с постоянно действие и постоянен мониторинг, а не да чакаме нещо да се случи и тогава да действаме спешно. Този подход се нарича добро управление.
– Къде са проблемите в управлението на железниците и от къде идва големият риск от инциденти?
– Проблемите в управлението на железниците започват от най-високо ниво, защото управлението на железниците е обвито в бюрокращина, липса на отчетност и не на последно място корупция, няма и воля за промяна, защото положението е удобно. Това води тежки зависимости и до невъзможност за идентифициране и решаване на проблеми. Без реформи, добри практики, осигуряване на прозрачност и отчетност, железопътната ни система ще продължи да функционира с висок риск и неефективно.
За риска, с няколко думи ще спомена, че рисковите фактори, водещи до такива инциденти са човешките грешки, техническите неизправности и пропуските по организация на процесите. В България вероятността за човешка грешка и системни пропуски води до над три пъти по-висок риск от подобни инциденти в сравнение с модерните железници в Европа.
Дори при човешки грешки, модерните системи или добрата комуникация могат да предотвратят катастрофи. В случая с катастрофата край Локорско, липсват и двете. Ако системата беше напълно автоматизирана или служителите действаха и комуникираха отговорно и дисциплинирано, катастрофата можеше да се избегне.
