Както СайтЪТ съобщи, Театрална формация “Феникс” към Сдружение Феникс 2009 стартира нов проект към Национален фонд “Култура” за създаване на нова детско-младежка театрална формация “Феникс Джуниър”.
Проектът цели създаването на нова театрална група за деца и младежи до 18 години по модел на вече съществуващата Театрална формация Феникс.
Проектът е насочен към интеграция и социализация на деца и младежи с и без увреждания. Той ще даде възможност на участниците да създадат нови умения за комуникация с различни деца и младежи, както и да преоткрият собствените си таланти и способности, за да развият нови умения, сподели за медията ни Иван Цветанов.
Кастингът, който ще се проведе на 10 май, ще е за актьори до 18 годишна възраст.
Повече информация може да видите на фейсбук страницата Театрална формация “Феникс”, както и на новосъздадената страница на проекта Project-Phpenix Junior младежка формация “Феникс”
Едно от най-изявените лица на уникалната формация, е Иван Цветанов, с който разговаря репортер на СайтЪТ. За началото, за трудния път, за успеха, за “Феникс” като приятелство, семейство и мисия, разказва талисманът на театралната формация.
“Историята започна няколко години преди Фенкс. Бях в 9 клас, когато ми се обади зам.-директорката в училището, където учех, за да ме покани на една среща в Младежкия дом, където да се включа към група на хора с увреждания на една и съща възраст. Каза ми, че ще правим нещо, което тогава не беше какво ще бъде. Стефка Маринова и Николай Митев ни събраха и ни предложиха в непринуден разговор няколко идеи. В един момент от нищото възникна идеята да направим театрална постановка. Тогава никой от нас не беше наясно с какво се захващаме и каква отговорност поемаме с това да се качим на сцената и направим театрален продукт. В края на репетицията на “Славеят и розата” се запознахме със сегашният ни режисьор Свилен Стоянов, с който работим вече 23 години. Той дойде да ни насочи къде са ни пропуските в спектакъла, за да изгладим нещата. В този спектакъл участвахме само хора с увреждания. До премиерата на спектакъла не осъзнавахме с какво сме се захванали. До този момент бях спокоен, бях уверен, докато не се затвориха завесите и публиката не влезе в залата. Точно тогава коремът ми стана на топка, текстът ми избяга, хвана ме ужасно притеснение. Не съм човек, който се отказва, но тогава казах на Стефка Маринова, че е по-добре да сляза от сцената, че няма да мога да се справя със задачата. Не знам как тя успя да ме убеди, но няма да забравя огромната сценична треска тогава. Бях на косъм да се откажа. Текстът в главата ми изчезна, всичко беше бяло платно.
От момента, в който завесата се отвори до финалните аплодисменти, имам бяло петно. До ден днешен имам откъслечни спомени от премиерата. Така тръгна всичко…Пристрастих се към сцената, но доста време след този момент на стрес. Имахме няколко участия, явяване на фестилави, първоначално само във Варна. Така решихме да направим втори спектакъл, където започнахме по-усърдна работа със Свилен и на една от репетициите той ни каза, че ще дойде ден, в който ще питаме кое ще е следващото ни представление. Тогава някак си не му повярвах, казах си, че може би защото това му е професията разсъждава така, но не ми се стори реално. Не очаквах, че един ден ще кажа, че е прав. С времето наистина, излизаше премиерата, а ние нямахме търпение да започнем работа за новия спектакъл. Не усетих как започнах да се вълнувам коя ще е следващата ми роля. А той ни държеше до последно в невидение, до първата репетиция и аз се дразнех, защото ми беше много любопитно. Исках да видя какво ще трябва да изиграя. Тези моменти, когато си на сцена, си този човек, който играеш. Забравяш за цялото си ежедневие и проблеми. На мен ми се е случвало дори да забравя количката и да си повярвам, че няма проблем. В един момент формацията се превърна в семейство, в приятелски кръг и това приятелство ни направи скачени съдове. Вече 14 спектакъла имам зад гърба си, два документални филма. От 2009 година сме под името “Феникс”, първоначално бяхме просто група приятели и съмишленици, след това се превърнахме в семейство. След това “Феникс” стана мисия.
С времето ние искахме “Феникс” да стане един вирус, който да заради колкото се може повече хора, за да можем да привлечем колкото се може повече хора на сцената, зад сцената или хора, които да ни помагат по време на спектакли или зад пулта. Ние с нетърпение очаквахме всеки един фестивал, защото това беше ново изживяване, нова енергия, нови приятелства по време на фестивалите. Имаме приятелства от 20 години. Едни от тези приятелства се зародиха в Пазарджик на фестивала “Океан от люво”, в Созопол на “Музите”, в Бургас – “Бургаски изгреви”, Каварна, Шумен и на много други места.
В началото се радвахме много на наградите, които получавахме на тези фестивали и те бяха доказателство, че това, което правим има смисъл. Те потвърждаваха това, че трябва да продължаваме да работим и сме в правилната насока. Да си на сцената с приятели е магия. Има гафове, които само ние разбираме. След спектакъла сме се смели на собствените си грешки.
Имали сме моменти на по-слаби представления, когато не сме били във форлма. На мен ми се е случвало да играя с 40 градуса температура и съм полагал огромни усилия да не разбере публиката, че съм болен. Често ми се е случвало преди спектакъл да направя някоя дивотия, която да ме зареди с положителна енергия, за да мога да извадя всичко най-добро от героя си.
Всеки един от Фениксите успя да се реализра. Може би това, че ние се събрахме хора, които не мрънкаха, не хленчеха, ние казвахме – не мога, не искам! Ние знаехме какво правим, това ни даваше стимул да се реализираме в живота. Свилен ни казваше: “Трябва да се научите да се защитавате, да се реализирате. Всеки един от нас е с образование, всеки един от нас е с професия, всеки един от нас опитва да се реализира на трудовия пазар. Повечето от нас работим.
Това, което е характерно за България сред хората с увреждания е да хленчат, че хората не ги подкрепя, че няма достатъчно пари, че няма работа, че няма адаптирана среда и стоят вкъщи затворени. Това не е добра опция за нито един човек. На много хора съм обяснявал, че няма смисъл да се хленчи и мърмори. По-добре е да се опитаме да успеем сами, има вратички и работа да си намериш, и среда да си намериш, да имаш приятели. В повечето случаи хората, които нямат здравословни проблеми се налага да се интергират към нас, а не ние да се интергираме в обществото. По-голямата част от хората с увреждания когато им се даде възможност за работа или приятелство, те се хващат за нея, за да се докажат и дават всичко от себе си. Даваме много повече от другите, защото оценяваме това, което имаме.
Когато започна пандемията от ковид се наложи да прекъснем, но ето че отново се завръщаме с нов проект. Благодарение на Национален фонд “Култура” спечелихме проект, чрез който да създадем детско-младежка театрална формация “Феникс Джуниър”, където ще обучаваме деца и младежи, така, както ние тръгнахме. Надявам се да дойдат повече деца на кастинга, за да можем да ги научим, да бъдат тези скачени съдове, които сме ние, да ги научим да се интегрират, да се защитават, да се доказват в обществото. Да им покажем колко е хубаво да си на сцена. Да ги анучим как да са по-сигурни в училище, в живота. В началото и ние бяхме много плахи, докато не станахме сила и си пазим гърбовете. Ние бяхме неразделни в делници, в празници, в трудни моменти за всеки един от нас. Това искаме да предадем на тези деца и юноши. Да създадем една приятелска атмосфера, която да прерастне в нещо повече, както беше при нас.
Ще работим изцяло с нов режисьор, нов вокален педагог, нов арт терапевт. Това не ознава, че спираме работа със Свилен, той ще работи с нас, а с детско-юношеската формация ще пработят други педагози, много нахъсани хора, които вярвам, че ще успеят и създадат много хубав спектакъл, който ще можете да видите в края на ноември. В новата формация модела е е същия, ще има деца с и без увреждания, продължаваме нашата идея, но в млад вариант. Когат навършат пълнолетие, ще се влият сред нас. Така ще могат по-дълго време да са на сцената. Вече имаме подготвен спектакъл, но ще го запазя в тайна. Всеки, който дойде на 10 май от 10 до 13 часа в концертна зала на Младежки дом ще разбере повече. Всеки може да избере песен, етюд, стихотворение, това, в което се чувства силен.
На нас, Фениксите, много ни се иска да направим формации като нашата в други градове. Има подобни, но такава като нашата няма. Искам да обхванем колкото може повече хора и идеята ни да запали много млади хора да се ангажират с изкуство.
Що се отнася до моята любима роля, тя е на Бай Ганьо в спектакъла “Разни хора, разни идеали” по Алеко Константинов. Това беше пролята, която адски много ми пасна, играех я с огромно удоволствие. Може би, защото това беше първата комедия, която направихме. Уникално е усещането да видиш как публиката се смее с глас и предизвикваме бурни аплодисменти. Иначе си обичам всички роли. Няма роля, която да кажа, че не е моята. Свилен Стоянов е човекът, който винаги е намирал начин да ме убеди, че аз мога. Той ми е дал адски голям тласък в моя живот и ме е карал да вярвам, че ще се справя с дадена роля и да доведа докрай всяко нещо, с което съм се захванал.
Много ми харесваше ролята ми в “Животът, макар и кратък”, в “Добрият войник Швейк”, ролята в спектакъла “Любов”, но в Бай Ганьо се чувствах в свои води. Имах период в живота си, когато не можех да излизам често, тъй като трябваше да ангажирам хора, за да ми помагат да се справя със стълбите на жилищния блок, в който живеех, се налагах доста усилия да намеря свободни приятели, които да дойдат и ме заведат до репетиция. Тогава ми бяха изпратили сценария по имейла. Смятах, че няма да успея. А то стана спектакъл – чудо, който бих играл отново и отново…
Когато прочетеш един текст, без да си вникнал в ролята, без да си влязал в кожата на героя, го приемаш просто като четиво. Когато започнеш да разучаваш героя, да разсъждаваш върху него, какъв характер е той, как да го пресъздадеш, като се облечеш в костюма, светнат прожекторите, тръгне музиката на спектакъла, нещата се случват по друг начин. Това е заслуга на Свилен, да ни научи да мислим по театрален начин. Често сме спорили с него, опитвали сме да направим импровизация, която да не е по сценарии, да импровизираме по време на репетиции, като след това сме получавали похвала. Еуфорията, когато публиката ев залата е различна.
Надявам се колкото се може повече деца на кастинга, за да дадем смисъл. Това, с което се захващаме е поредното предизвикателство, но се надявам да се справим и запазим по-дълго време децата на сцената.
За мен лично е много дразнещо да виждам деца как се обиждат по улицата, как са вперили поглед в телефони и таблети, как пият, пушат и съм си казвал, че на техните години ние имахме дисциплина, на която формацията ни научи. Научи ни още на толерантност и отговорност. Ядосвал съм се, че младите не знаят колко много дава изкуството, на колко неща учи. Същото е със спорта. Идвало ми е да мина по улицата и събера децата, за да ги вкарам в залата и им покажа магията. Да им помогна да осъзнаят как с тяхната работа на сцената помагат н адруги хора. Затова ги очаквам и ще се радвам да им покажем ние какво можем и ги въведем в един друг по-красив свят”, сподели Иван Цветанов за медията ни.
