След законовите промени съдът може да разпорежда споделено родителство – но ще защити ли това децата?
„Тук не става въпрос за бащи срещу майки. Става въпрос за това едно дете да не бъде лишено от родител.“
Промените в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, продължават да предизвикват силен обществен отзвук, месеци след частичното им приемане. Темата остава чувствителна, а позициите – полярни. В интервю за „СайтЪТ“ Иво Дошев – един от инициаторите за приемането на споделеното родителство и баща на малко момиченце – коментира както законодателните изменения, така и личния си опит в системата.
Иво Дошев: Да си баща в България през 2024 г. е наказание и дискриминация
„Първо искам да уточня, че съм един от многото татковци, които застанаха с имената си зад инициативата за промени в Семейния кодекс. За съжаление, промените не бяха приети в пълния им вид при гласуването в Народното събрание. Много от текстовете отпаднаха между първо и второ четене и в крайна сметка беше приет силно редуциран вариант“, заяви Дошев.
По думите му най-оспорваната част, която е предизвикала сериозен обществен дебат, е това, че съдът вече има правото да постановява споделено родителство.
„До този момент съдът не разполагаше с тази възможност и това се използваше от родители, които отчуждават децата от другия родител, за да се избегне споделеното родителство. В резултат на това децата биват отчуждавани, обсебвани и често остават без дори минимален контакт с родителя, при когото не живеят. До момента действаше принципът ‘победителят взима всичко’ – за единия родител всичко, за другия нищо. Сега съдът поне има правото да постанови споделено родителство и именно това поражда притесненията у част от обществото – че съдът едва ли не ще ‘наруши’ правата на родителя, който упражнява изцяло родителските права“, посочи той.
Иво Дошев подчертава, че споделеното родителство не се прилага автоматично и не е по презумпция.
„Основното е, че отглеждащият родител трябва да предоставя информация на другия родител относно всичко, свързано с детето. Именно това също беше остро атакувано от хората, които не са съгласни с промените. Едно дете има двама родители. Вторият акцент е, че за споделено родителство може да се говори единствено след съдебен процес. Това не е автоматично решение и не се прилага по презумпция. Необходимо е да се премине през съдебна процедура, да се докаже родителският капацитет и на двамата родители, както и че в интерес на детето е да поддържа пълноценна връзка и с двамата. Едва след това съдът може да постанови конкретна форма на споделено родителство“, заяви Дошев.
Бащи от Варна се събраха на мирна демонстрация под наслов „Заедно за споделено родителство”
Към момента обаче реална съдебна практика по новите текстове няма.
„Промените бяха приети на 18 декември 2025 г., а към днешна дата нито едно дело не е преминало през целия съдебен процес, за да видим как ще се прилага законът на практика. Дори прецедент все още няма. На теория това звучи в полза на детето. Реалността обаче често е различна“, коментира Дошев.
Той обръща внимание и на институционалните пречки, с които се сблъскват родители, които не упражняват родителските права.
„Много родители, които не упражняват родителските права, се сблъскват с институционална стена, когато потърсят съдействие, за да виждат децата си. Има родители, които не са виждали децата си с месеци, дори с години – по еднолична преценка на родителя, който упражнява правата. Стига се дотам да се отказва информация за детето – къде живее, къде нощува, какви медицински прегледи посещава, в коя детска градина ходи. В определени случаи отглеждащият родител дори забранява на специалисти и институции да предоставят информация на другия родител. Единственият изход е търсене на правата по законов ред – чрез съдебни дела“, посочи той.
В момента Дошев води дело срещу Община Варна и Детска градина № 8.
„По Закона за достъп до обществена информация поисках данни колко родители са получили отказ и в колко случая е укривана информация за деца. Задал съм 21 въпроса до общината и детската градина. Не получих отговор. Делото срещу детската градина се проведе на 18 февруари. Никой не се яви – нито директорът, нито адвокат. Твърдеше се, че детската градина не е субект по закона, въпреки че в други случаи е отговаряла по същия ред. Когато е удобно – са субект, когато не е – не са. По линия на общината защитната теза е сходна, което е абсурдно, тъй като общината безспорно е административен субект по съответното процесуално законодателство“, заяви Дошев.
По конкретен случай той разказва:
„Поисках информация кога дъщеря ми посещава детската градина. Директорът ми отговори, че би могла да предостави информация, ако представя съдебно удостоверение. Тя добре знае, че съм баща на детето. Стигнахме до абсурдната ситуация да стоя пред детската градина без достъп до елементарна информация.“
Иво Дошев разказва и за ситуация от 6 февруари, при която е потърсено съдействие от полицията.
„Дъщеря ми е в процес на родителско отчуждение от страна на майката и бабата. Ситуацията е в хипотезата на т.нар. трета степен на родителско отчуждение – когато детето започва само да отказва контакт с другия родител. В психологията това се определя като конфликт на лоялност. На 6 февруари майката подаде сигнал в полицията, за да легитимира непредаването на детето. Беше използван и телефон 112 без наличие на реална опасност. Патрул от Първо районно управление във Варна дойде и на практика легитимира непредаването. Аз също подадох сигнал на 112. Пристигна втори патрул, който ме заплаши с арест, ако се доближа до вратата, откъдето трябваше да взема детето си. Отказаха ми да бъда свидетел на разговора с майката. Държанието беше арогантно“, каза още бащата.
По думите му по случая текат проверки по линия на „Вътрешна сигурност“ за евентуални дисциплинарни нарушения и превишаване на правомощия.
Парламентът позволи “споделено родителство” и без споразумение между родителите
В заключение Дошев подчертава, че проблемът не е в противопоставянето между бащи и майки.
„Освен бащи, има и майки в подобна ситуация. Съотношението вероятно е около 90% бащи към 10% майки, но проблемът не е в пола. Виновна е системата, която позволява подобни действия и не гарантира реален контрол върху изпълнението на съдебните решения. Има случаи и на бащи, които ограничават контактите на майките с децата. Това също не е правилно. Тук не става въпрос за противопоставяне на бащи срещу майки. Става въпрос за правото на детето да има и двамата си родители”.
Темата за споделеното родителство остава отворена, а реалното приложение на законовите промени предстои да бъде проверено в съдебната практика.









