Mаслен пастел / картон, хартия, документални материали и обекти
На 11 декември 2025 г. в 17 часа в Държавен архив Варна ще бъде открита изложба на доц. д-р арх. Станчо Веков, под наслов „Природата V & M”.
ПРИРОДАТА винаги е била голямо предизвикателство за човека, особено когато се отнася до неговите творчески изяви, свързани с визуалните изкуства и архитектурата. А един от най-популярните жанрове в областта на живопистта е НАТЮРМОРТЪТ, или т. нар. Мъртва природа. Началото отвежда до древните Египет и Елада, по-късно и до античния Рим, когато жанрът е използван предимно като мотив за украса на паметници, вази, интериорна и храмова стенопис и мозайки. По времето на барока натюрмортът достига връх в творчеството на Караваджо, както и на художниците от холандския Златен век (Ян Брьогел, Вилем Калф, Питер Клаас), също Де Сурбаран, Мурильо и Шарден, последвани от импресионистите Ван Гог, Сезан и Моне. Истинска революция правят модернистите Пикасо, Брак и Хуан Грис, които мултиплицират различни гледни точки в едно единствено изображение (кубизъм), за да се стигне днес до интегрирането на дигитални медии с традиционни средства и техники, включително изкуствен интелект.
Ако включим в натюрморта и архитектурата като визуално изкуство, бихме получили друг възможен ъгъл на интерпретация и възприемане. Toчно тази възможност е предмет на настоящата изложба, представена в 26 живописни работи, изпълнени в техниката на масления пастел, едновременно с документални и тримерни обекти (нали се намираме тъкмо в институцията, която опазва историческата памет).
Обект на интерпретация са различни композиции, които включват освен мъртва природа – предмети, плодове, цветя във вази или живи в саксии (цветята също имат душа), и всичко това на фона на реална среда – природна, градска, екстериорна, интериорна.
Оттам идва и насловът на изложбата ПРИРОДАТА – viva еt morta (жива и мъртва). Търсена е съпоставка – от една страна на тези изначални състояния на природата и от друга – на паралела с архитектурата, с нейната вечна дуалистична природа между форма и съдържание, между обем и пространство, между екстериор и интериор.
Използван е следният принцип на композиране – фрагмент от интериор на преден план, с различен предметен мотив и прозорец или открит балкон към екстериора – градски пейзаж, уличен силует или характерна сграда. Тематичната и конкретна обвързаност между интериора и екстериора създава изобразителен разказ, който отразява личния опит на автора, неговите пристрастия и настроения.
Именно диалогът между интимното (интериора) и общото (екстериора) е отправната точка в разчитане на заложените послания в творбите, отразяващи впечатленията на автора от срещите му с различни страни и хора. Това определя и необичайната география на местата в картините – от Троян до Лисабон и от Париж до Хургада и Далечния изток – Китай и Япония. Докосването до Древен Египет рефлектира в Имагинерен интериор с пирамидите в Гиза и Следобеден коктейл на Червено море / Хургада; Парижки двор с ириси и Rose bulgar rouge a Paris подсказат българската връзка с френската столица, а екзотичното пътуване до Тунис става спомен за близък приятел в In memoriam (TI).
Още един, на пръв поглед формален, белег на експозицията: всички 26 творби могат да се разглеждат по двойки – от една страна те са тематично свързани и допълващи се една друга, от друга страна са антиподи и от трета страна могат да бъдат интерпретирани като две части на едно цяло. Зрителят може да избере своя ракурс от тези три възможности в: Авторски дизайн с кукуряк и фосил и Тонет с минибар; Натюрморт с ажулейос и Троянска керамика; Коледниче със сфера и Гауди и Червена детелина с фруктиера и ажулейос.
И накрая, необходимото пояснение – само една от картините в експозицията е показвана досега (Мuzeul de Arta Constanta, 2017), всички останали, с изключение на две (1980 и 2008), са създадени през настоящата година, което може да се проследи и по избора на цветята, според годишния календар: от кокичета и минзухари, лалета и рози до екзотичната китайска роза и червената детелина, всички предназначени за съпругата ми ☺. А като малък жест към пристрастените към природната красота колеги и зрители са дадени и съответните латински наименования.
АВТОРЪТ
ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ
Роден на 26 юли 1949 г. във Видин, Станчо Веков завършва архитектура във ВИАС (сега УАСГ) София през 1973 г. От 2000 г. живее и твори във Варна.
Преподавател във ВСУ Черноризец Храбър (2005-2017) и УНИОН университет, Белград, Сърбия (2008-2012); Доктор по архитектура (2011) и доцент към ВСУ Черноризец Храбър (2012);
Член на Съюза на архитектите в България и на Камарата на архитектите в България;
Управител на ВЕКОВ ДИЗАЙН ЕООД.
Автор на реализирани обекти в Шабла, Варна, Провадия, Свети Влас, София, Банкя, Скравена, Белоградчик, Чупрене, Грамада, Kула, Видин, Брегово и др.
В екип с художници и скулптори реализира в различни селища на страната проекти по синтез на архитектурата с монументалните изкуства и градската естетизация (1980-2004).
Дизайнер на музейни сбирки (Чупрене, 1985 и Видин, 1987).
Илюстрира със свои творби пътеписната книга Румъния, каквато я познавам на кфн Снежина Николова, изд. Аворе Видин, 1997 г.
Автор на многобройни публикации на тема архитектура в периодичния и специализиран печат, участва в предавания по същата тема в БНТ, БТВ, БНР и други електронни медии.
Автор на изследването Реконструирани пространства – Част I. Eкстериорни пространства, изд. ВСУ Черноризец Храбър, 2012 и на Каталог към проекта СТАНЧОВЕКОВ построено /непостроено, петдесет:петдесет, изд. ГИФ, 2019 г.
ИЗЛОЖБИ
Първа самостоятелна изложба Графични рисунки от ГДР и живопис, ВИАС, 1973.
7 самостоятелни художествени и архитектурни изложби във Варна, София, Видин (2002-2024);
Участия в 14 общи художествени и архитектурни изложби във Варна, София, Бургас, Видин, Истанбул, Констанца, Румъния, Белград, Сърбия (2002-2022).
Куратор и автор на каталога Хубавите къщи/ Изчезващите къщи, изд. Хеликс прес, 2010, в подкрепа на Националната кампания Наследство в риск на Съюза на архитектите в България, представен в Дом на архитекта Варна, Централен дом на архитекта София и Фестивал на изкуствата АПОЛОНИЯ в Созопол (2007, 2008, 2009 и 2010).
Куратор на около 60 архитектурни и художествени изложби в Дом на архитекта Варна, Централен дом на архитекта София и ВСУ Черноризец Храбър (2001-2024).
Творби на Станчо Веков са притежание на частни и публични колекции в Австрия, България, Германия, Испания, Канада, Румъния, Украйна, Франция, Швейцария и Япония.
ОТЛИЧИЯ
Втора награда от Националния конкурс за Младежки дом Чупрене, Област Видин (1980);
Втора награда от Националния конкурс на КИК Поглед към вековете, Велико Търново, за Синтез на архитектурата с монументалните изкуства за Дом на учителя, Видин (1982);
Бронзов медал за същия обект на ЦС на БПС (1981);
Златна значка Колю Фичето на ЦС на БПС (1985);
Златен плакет Двадесет години Варненски свободен университет Черноризец Храбър (2011);
Сребърен медал от Световното триенале на архитектурата в София (2012);
Златна значка на Съюза на архитектите в България (2020).
Изложбата ПРИРОДАТА / V & M на доц. д-р арх. Станчо Веков, която се реализира със съдействието на Стефан Шулц „Призма“ ЕООД, инж. Даниела Тоскова „Маркер 11“ ООД, Красимир Попишки „Архангел Михаил 87“ ЕООД, може да бъде разгледана в Държавен архив Варна до 9 януари 2026 г.
