Сложат ли ти хикс на челото, рано или късно ще те отстрелят. В общинския приют за безстопанствени кучета се точат пари, животните страдат, а институциите си мълчат. Време е прокуратурата да се заеме с това, което се случва в Каменар. Това заяви в интервю за СайтЪТ Йордан Биков, бивш управител на общинското звено за обгрижване на опашатите бездомници.
Йордан Биков: Приемникът за бездомни кучета в Каменар е любима тема за спекулации по избори (ВИДЕО)
Г-н Биков, благодаря, че отново сте наш гост. Не сме се виждали от времето, когато все още бяхте управител на приюта за безстопанствени кучета към Община Варна. Оттогава минаха около две години. Какво се случи с Вас след напускането?
– Да, изминаха малко повече от две години откакто в общината има ново ръководство. Истината е, че бях принуден да напусна. Още преди да поемат управлението, беше ясно, че не мога и няма да работя по тяхната схема.
Още докато бях управител, Коцев и компания, заедно с небезизвестната депутатка Стела Николова, неведнъж идваха при мен. Оказваха натиск, опитваха се да ме притискат, за да направя компромиси, които нямаше как да приема. В края на краищата ми казаха направо: „Няма как да се разберем.“ И започнаха да търсят начини да ме отстранят.
Получих предупреждение – ако не си подам доброволно молбата за напускане, „ще ми търсят цаката“, както се изрази един от директорите. Започнаха да намекват за дисциплинарно уволнение и проверки. Реших, че няма смисъл да чакам, и подадох оставка сам.
По това време бях записан във втора магистратура в Икономическия университет – Варна. Програмата беше изключително натоварена – занятия от сутрин до късния следобед. На практика нямах възможност да бъда на работа през деня, което се използваше като аргумент срещу мен.
Не ставаше дума, че нямам нужната квалификация – имах всички документи, включително и разрешение за обучение. Но атмосферата се влошаваше ежедневно. Проверки, доноси, жалби от неправителствени организации – бях под постоянен обстрел от всички посоки.
В един момент осъзнах, че ситуацията е преднамерено създадена, за да ме принудят да си тръгна. Не че не издържах психически – просто видях, че дисциплинарното отстраняване е въпрос на време. Затова реших да се оттегля сам.
Имам образование, лиценз и професионален опит. Знаех, че мога да продължа напред и без тях. Но когато системата ти сложи хикс на челото, рано или късно ще те отстреля – без значение какво си постигнал. Реших да запазя достойнството си и да си тръгна по собствена воля.
След мен в приюта настъпи хаос и страх – хората бяха в пълна депресия
Първо, на мое място беше назначен човек, който, меко казано, не беше подготвен за тази работа. Държеше се агресивно, плашеше служителите, размахвал дори пистолет – буквално ги държеше в страх. Колегите ми звъняха и казваха: „Шефе, тук е пълен кошмар. Всеки ден ни кара да пишем молби за напускане.“
Хората бяха в депресия, изнервени и притиснати. Всеки, който не беше удобен, беше обявяван за „некадърен“ и „неквалифициран“. Имаше служители, които бяха работили там с години, отдали душата си за животните, и изведнъж ги изритаха. Всичко това дори излезе в медиите.
Търсят ветеринар за приюта в село Каменар, заплатата е близо 4000 лв.
Община Варна продължава да търси ветеринар за приюта в Каменар
Община Варна отново търси ветеринар за приюта в с. Каменар
Временно изпълняващият длъжността управител – човек, който се оказа близък до Коцев – си разчисти терена. Разкара опитните хора, за да може после да докаже, че „нямало нужда от толкова персонал“. Дори нощуваше в приюта, за да „докаже“ колко е отдаден. За мен това беше признак, че не е в добро психическо състояние.
Скоро след това започна натиск и върху ветеринаря, младо, талантливо момче с потенциал. Вместо да му дадат шанс да се развие, му забраниха да кастрира. Обвиниха го, че е некомпетентен. А момчето беше завършило, имаше практика в частна клиника, колегите му го уважаваха.
Представете си – имаш ветеринарен лекар, назначен именно за да кастрира, а му забраняваш да го прави! Това беше абсурдно.
Преди години, когато приютът отвори, животните се кастрираха и след определен престой се пускаха обратно по местообитанията им. Освен това те бяха целодневно навън, заедно, с изключение на тези, които са току що кастрирани и стоят в клетка. Сега обаче има кучета, които стоят там с месеци затворени и само при посещенията на доброволците биват извеждани на слънце и въздух. Защо?
– Когато аз отидох, заварих 85–90 кучета, нямаше лекар. А куче без лекар и управител не можеше да се пусне от приюта. В същото време сигналите валяха от цялата община, а нямаше кой да реагира. Беше хаос. Персоналът – демобилизиран, животните – в лошо състояние. Влязох в ада, буквално. Хората се страхуваха да говорят, нямаше координация с институциите. Гледаха ме като цяло 25 лева. Кучетата бяха като зомбирани вътре. Но аз исках да намерим решения, не да се оплакваме, въпреки че недоброжелателите бяха много. В един момент, когато започнахме да смазваме машината, събрах добър екип, но разсипаха всичко.
В приюта се точат пари, кучетата страдат, а институциите си мълчат!
Г-н Биков, защо според Вас беше намален капацитетът на приюта – от 200 на 100 кучета, при положение че бюджетът за тази година е над 1,3 милиона лева? Имате ли информация за сигнал, подаден от природозащитна организация в прокуратурата за това, че с кучета от приюта се извършва търговия зад граница и за други нередности?
– Именно това е най-големият парадокс. Пари има – повече от когато и да било. А кучетата са наполовина. Къде отиват средствата? Никой не дава обяснение. Когато поех приюта започнахме да кастрираме и връщаме по местообитание, докато не се намеси една жена – протеже на кмета. Не зная в качеството си на каква подмолно влезе и реши да ме “пусне по пързалката”. Тя отсече категорично, че кучетата били болни и тя щяла да ги извежда и лекува в частна клиника, с която работи. Допитах се до ветиринаря колко струва дадено лечение и се оказа, че цените нямат нищо общо с тези, които тя ми представя като фактура. Усетих се навреме. Ако това беше продължило, щях да изгоря. Заехме се ние да водим кучета, за които имаме съмнение че са болни в ОВК. От там обаче се оплакаха, че общината не иска да плаща, независимо че има бюджет. Предложих да търсим спонсори, за да помогнем на възможно повече животни, това креативно предложение обаче не беше прието.
Другият проблем беше, че при куче в критично състояние, не можехме да реагираме бързо, ако това се случи в извънработно време. Трябвало да вземем позволение от ОДБХ, да попълваме пътни листи, непрестанно пречки. Де не говорим, че двете коли на приюта са като лагерни колички, не зная как ги управляват. При мен актовете и проверките валяха. В момента, в който напуснах и дойде тази дама, всичко утихна, кучетата рязко оздравяха и започнаха да кастрират и пускат по улиците. Оказа се също, че докторът в онзи момент съвместявал и длъжността управител, което е в пълен разрез със закона.
Заявявам го най-отговорно – тук става единствено и само въпрос за пари!
Да се върнем на въпроса – има ли търговия с кучета?
– Има, разбира се! В цяла България върви тая схема и то много отдавна. Масово се обират от улиците животни, за да могат псевдолюбители, които са много “загрижени” за кученцата и котенцата да започват да ги снимат и изпращат снимки в Холандия, Белгия, Норвегия, като заявяват, че животните са беда. НПО-тата от там започват да пращат парички. Кой нормален човек на този стандарт на живот ще може да вади непрекъснато от джоба си 200, 300, 500 лв. за кастрация, за лечение, за стационар, за медикаменти на едно болно улично животно? Операцията на моето куче ми струва над 1500 лв. Не може да натовариш 15 кучета в един бус и на финала да ги открием мъртви, какъвто случай си спомняме. Малките породи вървят около 200 евро, големите стигат до 500 евро. В държавите, за които говорихме, вече нямат този капацитет от кучета. Когато вземе от страна като нашата куче, дадения човек там го регистрира и започва да получава субсидия от държавата.
Нормалните организации работят прозрачно – имат договори, изпращат снимки, осиновителите се виждат, всичко е ясно. Но при други се действа скрито. Те нямат интерес кучето да оздравее или да бъде върнато – защото така спират даренията.
Имате ли доказателства за конкретни случаи?
– Когато бях управител, не позволих нито едно куче да излезе от приюта без документ от Областната дирекция по безопасност на храните и без протокол от ветеринаря. Това им обърка плановете. Защото без документи не могат да изнасят животни.
Единствено в няколко случая, когато имаше официален договор с легитимна организация от Германия, позволих износ. Всичко беше по правилата – с документи, ваксини, снимки, и после дори получих снимки на осиновените кучета в новите им домове. Така трябва да се прави. Но в останалите случаи – пълен мрак. Никой не знае колко кучета се изнасят и къде отиват.
Какво е положението в приюта днес?
– Там е като бермудския триъгълник. Не смеят да дишат, не смеят да шават. Временно изпълняващият длъжността си стои в стаичката и си мисли, че е невидим. Телефоните не се вдигат, няма комуникация с гражданите. Хората звънят за сигнали, но никой не отговаря. Казват, че няма места, но в същото време в социалните мрежи се качват снимки на „осиновени“ кученца и котенца, снимани с деца и доброволци. Някой лъже – или капацитетът е изкуствено намален, или животните изчезват по други канали.
Истината е, че приютът беше разрушен – като организация, като екип, като идея. И в крайна сметка страдат животните.
Имаше конкурс за нов управител, вие явихте ли се?
– Да, кандидатствах. Някои хора бяха в потрес като разбраха, че участвам. Вярвам, че човек, който познава системата и има опит, може да я промени. Някои се изненадаха, дори ми се подиграваха – „Как, пак ти?“ Шокирах ги като заявих, че приют няма. Смятам, че в Каменар трябва да влезе багера и изрине всичко. Предоставих 3D проект за европейска визия на приют, в който от едната страна да има кучета, от другата – котки, а в средата да е медицинския център, място за офиси на управител и екип, а на второ ниво стационарите за кастрираните и болните животни.
В момента кучетата стоят в тенекии! Стъкла са поставени, но не се отоплява. Наредили са перални, за да перат одеялца и дюшечета, дарени от доброволци. На мен ми обясняваха, че нямам право да взема легълца, защото така се развъждали бактерии. Трябваше да ползвам само дървени скари. Сега има губери, одеяла и други завивки. За едни може да си затваряме очите, за други не може. Докато я има тая шуробаджанащина нищо няма да се промени. Ако милеем за тия животни, трябва всичко да се махне оттам. В момента по моя информация има около 30-тина кучета горе, за какво ще се харчат тези 1,3 млн.лв. бюджет?
Има ли решение – просто и ясно?
-Има! Това е създаването на общинско предприятие и това съм го предлагал неведнъж. Това означава това предприятие да има собствена банкова сметка и приходите няма да влизат в общинския бъджет, а ще отиват по предназначение за нуждите на приюта. Там ще влизат даренията за храна, за консумативи, за лечение. Там няма да може да пипа никой и това е проблемът. Старото ръководство на общината, визирам Портних и хора, които бяха в общинския съвет като Тодор Балабанов, имаха готовност да го внесат като предложение за гласуване.
Много е страшна комбинацията да си тъп и алчен. Няма как да дадеш ход на хора, които знаят как да подобрят нещата. Имам чувството, че в този град всичко се прави единствено и само да е в пречка на хората, в пречка на животните. Да се създава хаос, за да може една определена група да си плете кошницата. До кога?
Нещо позитивно за финал? Да призовем хората, като не работят институциите…
– Не, аз първо искам да сезирам прокуратурата и икономическа полиция! Тези хора не знаят къде се намират. По едни утъпкани пътеки на други хора да продължаваш да вървиш като е ясно, че там се извършва измама. Една от темите е храната за кучетата. Как става кражбата, аз мога да ви кажа. Сключва се договор за някакъв брой храни и от избраната фирма се получава комисионна. Питате няма ли обществени поръчки – има, но всички нагласени. Това е истината.
С този екип копаем дъното. Не ме боли, гневен съм от безсилие, защото времето тече, а проблемите се задълбочават, хората се обезверяват и когато поведеш 10 човека, вместо да скочат още 100, те казват “Няма смисъл”!
Повече вижте във видеото!
