С „33-те стратегии за войната“ читателят ще научи как да действа рационално във всекидневните битки, които животът поднася.
След като световният феномен „48-те закона на властта“ от гуруто на мотивационната литература Робърт Грийн оживя в актуализиран кратък вариант, на книжния пазар в съкратено издание вече може да откриете и друг от най-важните бестселъри на автора – „33 стратегии за войната“.
В съвременната реалност на непрестанна борба за контрол да отстояваме себе си е не просто нужда, а дълг. С „33-те стратегии за войната“ читателят ще научи как да действа рационално във всекидневните битки, които животът поднася.
Тази кратка книга е отрезвяващо напомняне – който иска мир, да се готви за война.
Как да опазим онова, на което държим, в свят, който постоянно ни атакува? Как да подбираме битките си мъдро, но и да не прекланяме глава пред несправедливостта? Как да си изграждаме стратегия за действие във „войната“, пред която сме изправени – дали във взаимоотношенията ни с другите, на работа, в обществото, или в собствения ни ум?
Доказаният ментор и стратег Робърт Грийн синтезира мъдростта на хилядолетията, облягайки се на най-полезните поуки от военното дело и изкуство, които историята познава. От велики лидери като Сун Дзъ и Наполеон до големите мислители като Фридрих Ницше, Грийн събира основните принципи и стратегии за успех.
След като се запознае с уроците в изданието, читателят ще знае:
- как да обявява война на противниците си (Стратегията на поляризирането);
- как да запазва присъствие на духа и да не позволява емоциите да надделяват в кризисни моменти (Стратегията на противовеса);
- как да разделя силите си на части, за да владее ситуацията (Стратегията на контролирания хаос);
- как да подбира битките си (Съвършената икономична стратегия);
- как да прониква в съзнанието на опонента (Комуникационни стратегии);
- как да губи отделни битки, но да спечели голямата война (Глобалната стратегия).
Написана на достъпен език и подкрепена с цитати от знакови исторически личности, тази книга е задължителна за почитателите на шедьоври като „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ, „Владетелят“ на Николо Макиавели, както и на останалите книги на Робърт Грийн.
„33-те стратегии за войната“ не е обикновен наръчник – тя е пътеводител към триумфа. И верен съюзник на всеки, който иска да бъде интелигентният тактик, а не наивната жертва.
Из „33-те стратегии за войната“
от Робърт Грийн
2
НЕ СЕ БИЙТЕ КАКТО В ПРЕДИШНАТА ВОЙНА
СТРАТЕГИЯТА НА МИСЛЕНАТА ПАРТИЗАНСКА ВОЙНА
Най-често това, което ви пречи в борбата и ви носи несполуки, е миналото под формата на ненужни привързаности, повтаряне на досадни стереотипи и спомени от стари победи и поражения. Вие трябва съзнателно да водите война срещу миналото и да си наложите да реагирате на настоящия момент. Бъдете безжалостни към себе си; не повтаряйте същите досадни методи. Понякога трябва да се насилите да ударите в нови посоки дори ако те носят риск. Това, което можете да загубите като удобство и сигурност, ще спечелите в изненадата, като направите по-трудно за вашите врагове да предвидят какво ще предприемете. Мислено водете партизанска война, като не допускате статични защитни линии и незащитени крепости – направете всичко гъвкаво и мобилно.
Ако осъзнаваш, че се намираш в определено състояние, в определено положение, значи вече си в процес на освобождаване. Но човек, който не е наясно със своето състояние, със своите трудности, се опитва да бъде нещо, което не е, а това води до свикване. Затова не забравяйте, че трябва да изследвате и приемате реалността обективно, без да я интерпретирате. Нужен е изключително проницателен ум и страшно устойчиво на промени сърце, за да проследите и разберете действителността около вас. Защото това, което е, постоянно се движи, постоянно се променя и ако умът ви е привързан към вярата или знанието, той спира да следва деликатното движение на реалността. Действителността не е статична – тя постоянно се движи, както става ясно, когато се наблюдава внимателно. А за да можете да я проследите, ще са ви нужни бърз ум и податливо сърце, които няма как да притежавате, ако разумът е в статично състояние, закоравял в определено убеждение, предразсъдък или идентичност. Ако умът и сърцето са закоравели, то няма да можете да следвате действителността с лекота и бързина.
Джиду Кришнамурти,
1895–1986 г.
КЛЮЧ КЪМ СТРАТЕГИЯТА НА МИСЛЕНАТА ПАРТИЗАНСКА ВОЙНА
Спомняйки си някоя неприятна или несполучливо завършила за нас случка от предишна битка, неминуемо ни спохожда размисъл: само ако бяхме казали или бяхме направили еди-какво си вместо еди-що си, само ако можехме да направим онова нещо отново по друг начин и така нататък. Много от генералите губят ума си в разгара на битката, а после, поглеждайки назад, се сещат за някаква тактика, някаква маневра, която би променила всичко в тази битка. Проблемът не е обаче, че се сещаме за някакви решения само когато е твърде късно. Проблемът е, че си въобразяваме, че това, което ни е попречило да победим тогава, е липсата на някакво познание: само ако знаехме повече, само ако тогава мислехме по-задълбочено. Точно това е грешният подход. На първо място, това, което ни пречи, е, че не се нагаждаме към настоящия момент, че не обръщаме внимание всеки път на новите обстоятелства. Ние потъваме в собствените си мисли и реагираме на нещата както в миналото, прилагайки теории и идеи, които са били оформени отдавна и нямат много общо със затрудненията ни в настоящето.
Разберете: най-великите военачалници, най-успешните стратези не са изпъквали, защото са имали повече познания, а защото са били способни, когато това е било необходимо, да зарежат предварителния си план и да се съсредоточат здраво върху настоящия момент. Така творческите сили разцъфват и възможностите се оползотворяват. Колкото по-добре можем да адаптираме нашето мислене към променящите се обстоятелства, толкова по-адекватна ще бъде нашата реакция на новите обстоятелства.
Преразгледайте всички ваши лелеяни вярвания и принципи. Когато Наполеон бил попитан към какви принципи на войната се е придържал, той отговорил, че не е следвал никакви принципи. Неговият гений се е състоял в способността му да отговаря на обстоятелствата, да се възползва максимално както от тях, така и от възможностите си. Подобно на него, вашият единствен принцип трябва да бъде да нямате принципи.
Когато сте изправени пред нова ситуация, често е добре да си представите, че не знаете нищо и че е необходимо да започнете да се учите наново. Вие ще развиете ваши собствени стратегически сили, вместо да се уповавате на теориите и книгите на други хора.
Моята политика е да нямам никаква политика.
Ейбрахам Линкълн,
1809–1865 г.
Заличете спомена за предишната война. Последната война, в която сте се били, представлява опасност за вас дори ако сте я спечелили. Тя е свежа в паметта ви. Ако сте излезли като победители от нея, ще бъдете склонни да повторите стратегиите, които сте използвали наскоро в тази война, защото успехът прави хората мързеливи и самодоволни; ако сте изгубили, може още да сте уплашени и нерешителни. Не мислете за предишната ви война; нямате още дистанцията или не сте се откъснали от нея. Вместо това правете каквото и да е, за да я заличите в съзнанието си.
Ако поставите празна кратуна във вода и я докоснете, тя ще се плъзне на една страна. Независимо как опитвате да направите това, тя няма да остане на едно място. Разумът на човек, изпаднал в някакво крайно състояние, не остава спокоен дори за секунда при съприкосновение с каквото и да било. Той е като празна кратуна във вода, побутван от различни страни.
Такуан, Япония,
1573–1645 г.
Поддържайте ума си в действие. Докато сме били деца, нашият разсъдък никога не е спирал да работи. Тогава ние винаги сме били готови да опитваме нови неща и сме поглъщали толкова от тях, колкото е било възможно.
Всички най-велики стратези са били като децата в това отношение. Всъщност понякога те наистина действали като деца. Причината е проста: най-добрите стратези виждат нещата такива, каквито са. Те са изключително чувствителни към опасностите и възможностите. Нищо в живота не остава едно и също, затова съобразяването с променящите се обстоятелства изисква много гъвкавост на ума. Великите стратези не действат съгласно предварителни идеи; те реагират на момента, както децата. Техните умове са винаги в действие и те винаги са възбудени и любопитни. Те бързо забравят миналото – настоящето е много по-интересно. Всеки път, когато установявате, че вашите мисли се въртят около определена тема или идея – мания, обида – опитайте да изхвърлите тези мисли от главата си. Разсейте се с нещо друго. Като децата намерете нещо друго, което да погълне вниманието ви, нещо, върху което си заслужава да се съсредоточите. Не си губете времето за неща, които не можете да промените или да им повлияете. Просто продължете напред.
Уловете духа на времето. Настройте се към духа на времето. За да развиете у вас антени за съвременните тенденции, каквито още нямате, трябва да положите доста усилия и труд, както и да придобиете гъвкавост за приспособяване към тези тенденции. С напредването на възрастта ви е добре периодично да променяте стила си на действие. Чрез непрекъснато адаптиране и промяна на вашия стил вие ще избягвате капаните от предишните ви войни. Точно когато хората си помислят, че вече са ви опознали, вие ще се промените.
Обърнете курса на действие. Понякога вие се нуждаете от нещо стряскащо, за да се освободите от лапите на миналото. Това може да стане, като рязко измените курса си на действие, вършейки обратното на това, което нормално правите в дадена ситуация. В такива ситуации разумът ви трябва да се справи с нова реалност, а това го пробужда към живот.
Реагирайте с разума си като партизанска армия. Армиите трябва да се приспособяват към сложността и хаоса на съвременната война, като стават по-гъвкави и маневрени. Крайната степен на тази еволюция е партизанската вой-на, която използва хаоса, като превръща липсата на ред и непредвидимостта в стратегия. Партизанската армия никога не спира, за да защитава отделно място или град; тя побеждава чрез постоянното си придвижване, като винаги е една крачка по-напред. Тъй като не следва никакви шаблони, тя не става мишена за врага си.
Това е моделът за вашия нов начин на мислене. Не изграждайте твърда тактика. Атакувайте проблемите от нови ъгли, приспособявайки се към пейзажа и към това, което ви е дадено. Бидейки в постоянно движение, вие няма да дадете на вашите врагове мишена, в която да се целят.
Асоциация: Вода. Тя нагажда формата си към това, което ѝ предлага коритото, през което тече, избутвайки скалите вън от нейния път, изглаждайки големите речни камъни. Тя никога не спира, никога не е същата. Колкото по-бързо се движи, толкова по-чиста става тя.
Едно авторитетно мнение: Някои от нашите генерали са се проваляли, защото вършели всичко по правилата. Те знаели какво е направил Фридрих на едно място и какво Наполеон на друго място. Те винаги са мислили какво би направил Наполеон… Аз не подценявам значението на познанията по военно дело, но ако хората воюват, робувайки на спазването на правилата, те ще се провалят… Войната е напредничаво, а не застинало изкуство. (Юлисис С. Грант, 1822–1885 г.)
