Днес Софийският градски съд остави за постоянно в ареста Захари Шулев, обвинен за насилие с особена жестокост над кучето Мечо. Мъжът бе задържан след публикувани в медиите и социалните мрежи клипове. Животното беше намерено в безпомощно състояние, след като е било пребито в столичния квартал “Карпузица” в нощта срещу 24 октомври.
Съжалявам за действията си, каза Шулев пред съда. След заседанието адвокатът му Николай Николов посочи, че Шулев няма други подобни прояви и не обяснява нищо за случая с кучето Мечо. И пред защитника си мъжът казал, че съжалява.
А пред съдебната зала, хората ликуваха, защото един обществено опасен човек, няма да е на свобода.
Истината обаче е, че този случай ни събуди от дълбок сън. Хиляди нещастни улични животни имаха и ще имат същата съдба като Мечо, ако не вземем мерки. Мечо разкри лицето на садистите, които безнаказано убиват животни, за да задоволят най-ниските си нагони. По-лошото бе, че обществото, поне до този случай, бе пасивно. Хората не се интересуваха от уличните животни, не изпитваха емпатия към мъката и болката, която те преживяват.
До днес, когато група смели българи казаха – край. И излязоха на протест с искане за строги присъди спрямо хората, които измъчват и убиват животни и то не за да се защитят, не при самозащита, а за удоволствие. И са смели, защото в България проявата на загриженост и непримеримост спрямо съдбата на уличните животни се смята, едва ли не за психическо заболяване. Тези хора са наричани от обществото “кучерасти”, “коткари”, “ония там, дето хранят уличните твари” и още, и още. А те са просто – съвестни хора, състрадателни и уважаващи правото на всяка едно живо същество да изживее дниете си, достойно.
По-важният въпрос е обаче, узряхме ли до момента, в който да разберем, че убийството на невинно същество, не е нормално явление и че хората, които го извършват са с психически проблеми? Мисля, че този момент настъпва. Търпението ни към подобни индивиди вече е изчерпано.
Често когато попаднем на подобен ужас, в медиите, в социалните мрежи, четем и мнения от хора, които дават пример с други престъпления, извършени към човек. Кога ще разберем, че всяко едно престъпление заслужава наказание и затвор – независимо дали жертвата е човек или животно? Кога ще се спре смесването на две различни по смисъл криминални деяния?
Защо ме боли за животните ли? Защото тях няма кой да ги защити – до днес. И истината е, че ако случаят МЕЧО не беше придобил публичност, Мечо щеше да е поредната жертва на садист, а следващата можеше да е и дете.
Ето, какво написаха и в групата “Справедливост за Мечо”
Никой не вярваше,че Мечо ще проходи. Мечо беше в шок под пълна упойка заради раните си. Половин месец на силни обезболяващи. Не ядеше. С катетър.Не допускаше хора. Беше опериран и все още се лекува.Но се довери и се изправи, благодарение на Централна Ветеринарна клиника Central Vet Clinic, които го поеха първите дни и най-вече на Animal Rescue Sofia Animal Rescue Sofia, които се грижат за него и до сега. Макс и Мечо бяха неразделни. Раздели ги един садист. Мечо и Макс са герои! Единият тук, другият кой знае къде, може би горе. Бъдете и вие героите на Мечо и Макс!
