Решението от 7.10.2026г. на президента на САЩ Доналд Тръмп за оттегляне от десетки международни договори и организации бележи рязък завой към едностранна външна политика и отслабване на многостранния международен ред. За Балканите това означава намалена роля на САЩ извън рамките на НАТО и по-слабо американско присъствие в сфери като „демократични реформи“, „върховенство на закона“ и „гражданска сигурност“. В региона се очертава вакуум на „меката сила“, който вероятно ще бъде частично запълнен от Европейската комисия, но и от други външни за ЕС играчи като Турция, Русия и Китай, особено в Западните Балкани. Отслабването на американската подкрепа за борба с тероризма и киберсигурността, по начина, по който евроатлантическото статукво разбира тези явления, създава допълнителни рискове за регионалните интереси на Европейската комисия.
Западните Балкани (Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и Албания) се разглеждат като отделна регионална група извън ЕС в политическата практика на Европейската комисия. Специфичното е, че тези държави се отличават с нерешени или „замразени“ конфликти (Сърбия–Косово, вътрешните напрежения в Босна и Херцеговина), с по-слаби институции (данни за корупция) и уязвимост към външно влияние. Характерен е „евроскептицизма“ на населението за разлика от управляващите елити. Именно нестабилността покрай оттеглянето на САЩ от интересите си в съседните западнобалкански държави е факторът, който може косвено да засегне България – чрез миграционен натиск, рискове за сигурността и икономически сътресения.
За България преките последици са значими в стратегически аспект. Намаляването на американската ангажираност в международни формати за съдебна реформа, борба с корупцията и изборен интегритет отслабва външния натиск за точно определени, отговарящи на интересите на САЩ вътрешни за страната институционални промени. Съответно базирането в България НПО и политически субекти, финансирани по тези „стратегически“ за САЩ линии, може да загубят достъп до финансиране, щатска експертиза и партньорства чрез агенции на ООН и свързани програми за развитие и и най вече за устойчивост. Оттеглянето на САЩ от ключови климатични и енергийни структури не променя ангажиментите на България към ЕС, но прави доктрината за „зеления преход“ по-трудно изпълнима и политически по-оспорвана. В същото време Европейската комисия и държавите-членки ще бъдат принудени да поемат по-голяма финансова и политическа тежест, ако държат да продължат да финансират гореспоменатите стратегически политики.
По-важното е, че по-слабото американско участие в механизми за изграждане на мир и защита на цивилни увеличава риска от дестабилизация в Западните Балкани, което би имало пряко отражение върху сигурността и на България. В краткосрочен план „мироопазващите сили“ на НАТО запазват влиянието си, но НПО и институционалната устойчивост на региона ще се окажат под натиск. Това означава, че в средносрочен план на подчинените на ЕС български правителства от двадесетгодишния режим „Борисов“ ще им се наложи да разчитат на собствените си сили в условията на тотално сринато обществено доверие, както към тях, така и към ЕС като цяло. Така оттеглянето на Тръмп от 60 международни договора, в България се вижда като логична стъпка и приемане на фактите: тези договори не носят мир и просперитет за редовите граждани. В дългосрочен план отстъплението на САЩ от многостранния ред поставя страната пред необходимостта от по-активна регионална дипломация и по-дълбока интеграция в рамките на ЕС.
