Българският кандидат за еврокомисар Екатерина Захариева обеща, ако бъде одобрена от Европейския парламент, да работи за намаляване на бюрокрацията и за увеличаване на частните инвестиции в научните изследвания.
Захариева полага изпит пред парламентарната комисия по промишленост, научни изследвания и енергетика и комисията по култура, като се предвижда да отговори на 90 въпроса.
Захариева заяви, че Украйна трябва да бъде подкрепяна, докогато е необходимо и тези думи бяха посрещнати с ръкопляскане от евродепутатите. Тя посочи, че ЕС не подкрепя научни разработки, които намират военно приложение от страна на Израел.
Освен това, българската ще настоява страните-членки да достигнат 3% от БВП бюджет за изследвания и иновации.
“Има ясна полза от повишаването на бюджета за научни изследвания, това е необходимо за икономическия растеж и европейската конкурентоспособност. Не може да предотвратим съкращения в бюджета за научни изследвания, това вече се е случвало”, каза тя.
По нейните думи изследванията в областта на ядрената енергия са важни за климатичния неутралитет до 2050 година.
С българския евродепутат Петър Волгин от “Европа на суверенните нации” завърши първият кръг въпроси към Екатерина Захариева.
Волгин попита кандидатът за еврокомисар от България дали не съществува риск военната икономика да стане мотор и в сферата, която й е поверена, и как ще успее да предотврати превръщането й в област, в която войната ще победи мира.
“Силно се надявам мира да победи войната. Нашата сигурност е свързана с това Украйна да победи в тази война. Считам, че ресурсите и усилията, които ние полагаме да подпомогнем Украйна да победи, не са загубени пари за нас, те са инвестиции в нашата сигурност. Украйна воюва за нашата сигурност”, отговори българският кандидат за еврокомисар. Реакцията й бе аплодирана в залата.
С Ева Майдел от ЕНП, която е и член на комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика започна вторият кръг въпроси към Екатерина Захариева. Майдел отбеляза, че Европа е научна супер сила и подкрепи твърдението си с цифри, като даде примери, че една трета от световните научни публикации идват от ЕС и че съюзът има голям брой носители на Нобелови награди. Въпреки това обаче Ева Майдел отбеляза, че като континент Европа изостава в сферата на конкурентоспособността, ако се прави съпоставка със САЩ и Китай.
“Основната ни цел е да достигнем тези страни. В момента разполагаме с около 95 милиарда евро за научни изследвания, като най-много средства има в програмата “Хоризонт Европа” – над 53 млрд. евро”, информира още българският евродепутат от ЕНП. Тя попита Екатерина Захариева има ли идея как да се преориентира финансирането, за да може европейската икономика да създава иновации и да стимулира икономическия растеж.
“Голямата разлика между нас и САЩ, но и Япония, както и близките до нас държави са в частните инвестиции. Само 40 процента от европейските дружества инвестират в изследвания и иновации. В САЩ делът е 56 процента, още по-висок е в Япония и Южна Корея”, отговори българският кандидат за еврокомисар. Според нея ЕС трябва да бъде по-приоритиризан и фокусиран.
“В стълб 2 липсва фокус на програмата. Забелязва се и сложно управление на програмата “Хоризонт Европа” и не достатъчно ефективна система за измерване на размера на частните инвестиции, приноса на индустрията в този стълб. Трябват по-добър фокус, по-добър механизъм и инструменти, които да създават стимул частния сектор да инвестира в иновации и наука”, подчерта Екатерина Захариева.
Последваха три въпроса от българския евродепутат Цветелина Пенкова от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, която е и заместник-председател на комисията. Тя попита Екатерина Захариева на какъв етап е ЕК в изготвянето на дефиниция за стартиращите предприятия, какви са конкретните законодателни инициативи, за да бъдат задържани младите предприемачи в Европа и освен с настоящите субсидии и заеми, какви допълнителни финансови механизми могат да се предвидят, за да се насърчат частните инвестиции в сектора на иновациите и технологиите.
“Без легална дефиниция на това какво е стартъп, не можем да определим обхвата на този режим”, отговори Екатерина Захариева. Тя коментира, че трябва да се направи анализ на това колко компании, регистрирани в Европа, ще бъдат засегнати и изрази мнение, че в Европейския акт за иновации има сериозни проблеми с тестването на продуктите. Тя очерта и друг проблем, че Европа изостава изключително в сравнение със САЩ по отношение на обществените поръчки. “Почти не се прилагат обществени поръчки”, каза още българският кандидат за еврокомисар.
Процедурата по изслушването на Екатерина Захариева в Брюксел продължава и в момента.
