Любимият супергерой Кало Змея вдъхнови хиляди деца у нас да заобичат четенето и да преоткрият родния фолклор.
Фентъзи трилогията„Кало Змея“ от Милен Хальов доказа, че българският фолклор може да вдъхнови герои, достойни да се наредят до световни феномени като „Пърси Джаксън” и „Хари Потър”и продължава да привлича малки и големи читатели със своята модерна супергеройска история и уникален фентъзи свят, изграден с магията на българските митове и легенди.
И трите книги от поредицата вече могат да бъдат открити на пазара с чисто нови корици, изработени от анимационното студио Chase A Cloud, които от години работят по международни проекти за LEGO, Disney и Marvel.

„Кало Змея“,„Кало Змея 2: Чудовища като мен“ и„Кало Змея 3: Герои от кал“ очакват читателите в невероятни издания с илюстрации и дизайн на Микол Ганзерли и Сава Комитски. Новата визия на фентъзи романите е част от част от амбициозния план на Милен Хальов и Chase a Cloud да разраснат света на „Кало Змея“ през следващите години.
Любимият супергерой на читателите вече вдъхнови бордовата игра „Змейски футбол“, в която стадионът в град Румица се превърна в терен на битка с легендарни мащаби, както и комикса „Протоколът Дънгори”. В плановете за бъдещето на вселената на Кало влизат нови книги и комикси, мобилна игра, театрална постановка, както и най-голямата амбиция – пълнометражен анимационен филм.
В „Кало Змея 2: Чудовища като мен“ и „Кало Змея 3: Герои от кал“ отново се впускаме след шеметния Кало – наглед обикновено момче, което крие вълшебна тайна. Във втората и третата част от поредицата синът на змея ще се изправи срещу още по-опасни врагове и създания от българските митове и легенди.
Последвайте Кало и компания на мистично приключение, което ще ги отведе чак до дълбините на Долната земя, където обичаният супергерой отново ще се окаже на кръстопът. Дошло е време Кало да научи истината за своя произход и да избере своя път.
Подтикнал хиляди деца да заобичат четенето, българската литература и уникалния ни фолклор с романите си (сред които и новите поредици „Общежитие за чудовища” и „Комикс клас”), Милен Хальов се нарежда сред най-популярните млади писатели у нас и тепърва предстои да ни отведе на още по-вълнуващи книжни приключения.
Следете вселената на „Кало Змея“ на линка тук, защото се задават змейски изненади за читатели с бурно въображение и смели сърца!
Из „Кало Змея 2. Чудовища като мен”от Милен Хальов
Глава 1
***
Наказанието беше да решава задачи на дъската през половината час. От време на време госпожа Вълкова, жена с кораво лице и широка фигура, очакваща пенсиониране, което така и не идваше, поглеждаше Кало кисело над смъкнатите почти до върха на носа очила и промърморваше:
– Тъкмо да се упражниш за матурата.
На няколко пъти Кало улови погледа на Сиана, която го гледаше виновно. От това не му ставаше по-добре. Той ѝ беше длъжник, не тя.
Другите часове също не минаха особено приятно. Географията, която Кало обичаше навремето, се бе превърнала в скучна фактология за поминък, икономика и полезни изкопаеми. Последният час беше рисуване, което за него си бе чисто губене на време.
Слънцето преваляше, когато Кало излезе тичешком на двора. Игрищата – футболно и баскетболно – бяха затрупани със сняг и прерязани от тесни пътеки, които тренерът господин Славов бе изринал с помощта на чистачките. Снежни топки свистяха във въздуха. Четвъртокласниците се бяха разделили на отбори и се замеряха. В края на двора стоеше обезглавен снежен човек, а оританата снежна топка, която му бе служила за глава, постепенно се превръщаше в муниции за снежната война на децата.
Кало улови пъргаво една заблудена снежна топка, заплашваща да се разбие в рамото му, помачка я малко между голите си длани, после, като поразмисли, я метна зад гърба си. Щом излезе през портата, погледна към небето и затърси…
– Знам голямата ти тайна, Кало – заговори ниско дрезгаво гласче.
Той свали рязко поглед и видя момиче на не повече от дванайсет години с гарваново черна коса, дебели вежди и дълъг син пуловер с висока яка, подаващ се изпод бялото яке.
– Какво? – Кало се приведе в отбранителна поза, без да изпуска от очи момичето.
– Наистина се спече – разсмя се момичето и обърна глава. Иззад ъгъла изскочи най-близкият приятел на Кало – Ерди. Преди време двете момчета решиха, че макар и да имат различни родители, ще бъдат братя.
Ерди се усмихваше широко, а мургавото му лице беше порозовяло от студа.
– Ердине, направо ще те обезкостя! – закани се Кало, но заплашителният тон бе пропукан от ведрост, която се измъкна пряко волята му.
– Отдавна не съм те виждал, брат – двамата се прегърнаха.
Идния месец Ерди щеше да навърши тринайсет. Бе пораснал на височина и коремчето му вече не изглеждаше толкова издуто.
– И каква е тази голяма тайна, че така се притесни? – прекъсна прегръдката им момичето с гарванови коси.
– Коя е тая? – попита на свой ред Кало.
– Тая – изимитира го тя, демонстрирайки обида.
– Това е Ангелина – Ерди кимна към нея. – Знаем се от хора.
– Заедно ли пяхте на празничното турне? – закачливо поде Кало.
– Ъхъ. Ама аз бях звездата! След Веско Маринов аз пея най-хубавите коледни песни – напери се Ерди и сръчка Ангелина с лакът. – Кажи му.
– Глупости, никой не те забелязва сред всички изпълнители – попари го тя.
– Завижда – отсече Ерди.
– Значи няма да ми кажете за тайната?
– Брат, голяма уста имаш – подразни се Кало.
– Ти пък от майтап не разбираш – усмихна се Ерди. – Тайната му е, че откакто влезе в пубертета, отзад е целият в пъпки.
Ангелина прихна и изгрухтя, щом си пое въздух. Устата ѝ изглеждаше малка като човка на сова, а носът – остър като на мишка.
– Ха-ха, ти целият си една голяма пъпка. – Кало сграбчи главата на приятеля си под мишница и взе да стиска.
Две учителки, които си тръгваха от работа, изгледаха неодобрително борещите се момчета.
– Може ли такова нещо! – изкоментира възмутено едната.
– Помощ, насилие над малолетен, помагайте! – лигавеше се Ерди с глава, все още завряна под мишницата на Кало.
– Така ли гушнати ще стоите цял ден? – попита Ангелина.
Кало го пусна внезапно и Ерди залитна.
– Момиче те спаси, да знаеш.
– Вечна благодарност, Ангелинке – облегна се на рамото ѝ Ерди, а дъхът му излизаше на пресекулки в кълба пара.
– Я кажи, Звездата, колко време ще останеш в Румица? – поинтересува се Кало.
– Бая. Сега ще си репетираме тука, че ще пеем на площада преди Сирни заговезни. Нашето изпълнение ще е точно преди да излязат кукерите! – обясни възторжено Ерди.
– Обичам да ги гледам как играят! – развълнува се Кало.
Ангелина смръщи нос, все едно кукерските танци не са голяма работа.
– Какво се мръщиш, виждала ли си кукери да играят? – подразни се Кало.
– Виждала съм, не са ми страшни. Даже са ми малко смешни.
– Абе, смешни, нищо не разбираш!
– Ти пък си голям разбирач – Ангелина сви бледите си юмручета.
– Я как се наежиха – спря кавгата Ерди. – Брат, дойдохме да те вземем, щот’ мислим да ходим за банички. Дадоха ми пари от хора и гледам да ги използвам, преди баща ми да ги набара.
– От ония мазните до нас ли? – Кало почука с върха на обувките си една заледена пряспа.
– Много ясно. Само те ме наяждат.
– Това нали не е далеч? – поинтересува се Ангелина. – Че аз съм отседнала в хотел „Лебедът“ на центъра и не знам как да се прибера, ако е в крайните квартали.
– През площада, близо е – отвърна Кало и двамата с нея си размениха неловки погледи.
– Ами хайде тогава, преди да съм станал на скелет – Ерди тръгна с широка крачка.
– Охо, бая време имаме – пошегува се Ангелина и заситни до него.
Кало погледна нагоре, пое дълбока глътка от студения въздух и ги последва.
***
Малко преди да стигнат улица „Вихрушка“ номер три, Кало забеляза полицейските коли. Едната бе спряла точно пред входа на лимоненожълтата сграда, другата – на съседната пряка, близо до баничарницата. Мъже в униформи обикаляха сред върволица от хора.
– Полицаи! – стресна се Ерди.
– Ау, да не са гръмнали някого? – проточи шия Ангелина.
Кало не обели и дума. Стомахът му се стегна на възли. Веднага си спомни как преди година и половина бе оставил майка си незащитена и я бяха нападнали караконджули. Добре че тогава до нея беше агентът на „Дънгори“ Алекс. Но сега не бяха заедно, ами ако нещо ѝ се бе случило?
Без никакво предупреждение Кало хукна бясно към дома си. Чуваше пулса си, както и Ерди, който го викаше. Не отговори, стараеше се да тича колкото се може по-бързо, но без скоростта да изглежда свръхчовешка. Не си даваше сметка, че блъска хора по пътя си. През ум не му мина да ги пита какво се е случило. Когато се блъсна доста силно във възрастен мъж, най-после му хрумна, че може да получи отговор.
– Какво е станало?! – почти изкрещя Кало.
– Страшна работа – затюхка се човекът и се огледа крадешком, сякаш не бе сигурен дали трябва да казва.
– Каква работа? Някакво нападение ли?
– Помня какъв ужас беше преди години…
– Какво се е случило? – Кало усети как кучешките му зъби се изострят, а клепачите пламват…
Тогава чу името си. Не беше Ерди.
Гласът беше изпълнен с любов и нескрита тревога. Викаше го майка му.
Кало се обърна и я видя – дребна, с красиво, добро лице и кестенява коса, изсветляла по края. Той се хвърли към нея с лъвски скок, а тя го прегърна силно за секунда-две, после се отдръпна.
– Хубаво че дойде, сега и ти можеш да помогнеш – подхвана тя.
– С кое? – все още недоумяваше Кало.
Ралица пое дъх притеснена:
– Бебето на Милка и Стоян е изчезнало.
– Как така ще изчезне?
– Няма го, не знам… няма го. Целият квартал е излязъл, питат, разпитват… никой не знае къде е. Вечерта са го сложили да спи, те са си легнали, смазани от умора, и на сутринта кошарката била празна… Сред завивките намерили само едно бяло перо.








