Site icon СайтЪТ

Когато „разкрасяването“ стигне до съд: какви са правата на пациента след естетична процедура

Адв. Мартин Костов: Инжекциите и филърите не са „beauty услуга“, а медицинска дейност с реален риск

Темата за естетичните процедури отново излезе от зоната на рекламите и влезе в сферата на правото, контрола и отговорността. Повод станаха няколко тежки случая, включително и смърт след естетична интервенция, които доведоха до проверки от институциите и засилен обществен интерес.

По казуса правен анализ прави адвокат Мартин Костов, според когото една от най-големите заблуди е възприемането на тези процедури като бързи и безобидни „разкрасителни услуги“.

„Всяка инвазивна намеса – с игла, вещество, лазер или апарат – е медицински акт с медицински риск. Колкото по-добре този риск се „опакова“ като beauty услуга, толкова по-опасен става“, посочва той.


Медицинска дейност, а не козметика

Според анализа, при процедури като поставяне на филъри, ботулинов токсин или лифтинг конци не става дума за естетика, а за медицинска дейност. Това означава, че важат всички права на пациента – на информираност, безопасност и качествена медицинска помощ.

Юристът подчертава, че дори когато процедурата е доброволна, това не освобождава изпълнителя от отговорност. Напротив – изискването за ясно и пълно информирано съгласие става още по-строго.


Кой има право да извършва процедурите

Адв. Костов е категоричен, че подобни манипулации трябва да се извършват само от медицински лица в лечебни заведения.

„Това не е работа на салони, студиа или самоуки консултанти. Законът и медицинските стандарти ясно поставят тези дейности в рамката на медицинската практика“, посочва той.


Информираното съгласие не е просто подпис

Един от ключовите проблеми е т.нар. информирано съгласие. По думите на юриста, подписването на документ не е достатъчно, ако пациентът не е получил реална, разбираема информация за рисковете.

Съдебната практика е категорична, че формалният подпис не освобождава от отговорност при лекарска грешка или нарушение на стандартите.


Не всяка вреда означава вина

Костов уточнява, че при съдебни спорове не всяко усложнение автоматично означава лекарска вина. Необходимо е да се докаже нарушение на медицинските стандарти, причинно-следствена връзка и вреда.

Ключова роля в подобни дела играят съдебно-медицинските експертизи, както и цялата медицинска документация.


Какво да направим при усложнение

При поява на симптоми като силна болка, инфекция, рязък оток или зрителни проблеми, пациентът трябва незабавно да потърси лекарска помощ.

Важно е също да се съхраняват всички документи, снимки и комуникация, както и да се подадат сигнали до компетентните институции, включително Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и регионалните здравни инспекции.


Поуката

Според експерта най-големият риск в тази сфера е подмяната на медицинската реалност с маркетинг.

„Пациентът може да поеме присъщите рискове, но не и лекарската грешка, липсата на квалификация или небрежността“, обобщава той.

Темата остава във фокуса на обществото, като поставя въпроса дали контролът върху този тип дейности ще бъде затегнат и дали безопасността ще изпревари рекламата.

Exit mobile version