Управляващите отварят пътя за нови ВЕИ паркове, докато държавата остава без енергийна стратегия, а здравето на хората и плодородните земи са поставени на заден план.
България продължава да допуска мащабно изграждане на фотоволтаични и вятърни паркове без актуална национална енергийна стратегия, без адекватни нормативни изисквания за отстоянията от населените места и без достатъчни гаранции за опазване на земеделските земи. За това предупреди народният представител от „Възраждане“ Коста Стоянов по време на парламентарните дебати по промените в Закона за енергията от възобновяеми източници.
Стоянов подчерта, че политическата организация не се противопоставя на възобновяемата енергия, а на начина, по който управляващите ускоряват изграждането на нови мощности, без предварително да са осигурили необходимата нормативна и стратегическа рамка.
„Ние от „Възраждане“ не сме против енергията от възобновяеми източници, а сме против начина, по който се правят промени в този закон, без да има изготвени стратегически и нормативни документи, които да защитят населението, околната среда и земеделските райони“, заяви народният представител.
Коста Стоянов представи данни, които поставят сериозни въпроси за мащабите и планирането на енергийния преход в България.
По информация на Агенцията за устойчиво енергийно развитие в страната вече са въведени в експлоатация над 5 GW фотоволтаични мощности и почти 1 GW вятърни електроцентрали. Същевременно, по данни на Министерството на земеделието и храните, само за периода 2020–2025 г. около 100 000 декара земеделски земи са с променено предназначение за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници.
Стоянов обърна внимание, че в някои землища фотоволтаичните паркове вече заемат над една четвърт от територията, което показва сериозна неравномерност при разполагането на новите мощности.
Според него подобно развитие не може да продължава без национален план, който да отчита както потребностите на енергийната система, така и интересите на местните общности, селското стопанство и опазването на природата.
Народният представител постави въпроса за нормативните изисквания при изграждането на вятърни електроцентрали.
Той посочи, че действащите правила допускат разполагане на ветрогенератори на разстояние от 500 метра от населени места – норматив, въведен още през 2005 г., когато размерите и техническите характеристики на съоръженията са били съществено различни.
Днес се изграждат значително по-високи и по-мощни турбини, но според Стоянов нормативната уредба не е актуализирана спрямо развитието на технологиите.
Той настоя за въвеждане на адекватни изисквания по отношение на инфразвука, нискочестотния шум и въздействието върху човешкото здраве.
„Говорим за промяна на тази нормативна уредба от няколко години. Предлагали сме я още преди две Народни събрания, включително пред министрите на здравеопазването и на околната среда и водите, но до ден днешен няма предприети действия за актуализирането ѝ“, подчерта Стоянов.
Той обърна внимание и на напреднали проекти за вятърни паркове в Североизточна България, срещу които вече има гражданско недоволство и протести на местни общности.
Народният представител даде за пример Великобритания, където ускореното развитие на вятърната енергетика е довело до сериозни разходи за ограничаване на производството при недостатъчен капацитет на електропреносната мрежа.
По представените от него данни през 2024 г. разходите за ограничаване на производството на вятърна енергия са достигнали 1 милиард британски паунда. За 2025 г. той посочи приблизително 400 милиона паунда, изплатени на оператори на ВЕИ за намаляване на производството при претоварване на мрежата.
Стоянов предупреди, че при липса на дългосрочно планиране България рискува да се изправи пред сходна ситуация, при която обществени средства ще бъдат използвани за компенсиране на производители, вместо за развитие на необходимата енергийна инфраструктура.
Коста Стоянов предложи измененията в закона да влязат в сила след тригодишен срок, през който държавата да приеме национална енергийна стратегия и необходимата нормативна уредба за защита на здравето, околната среда и продоволствената сигурност.
Той напомни, че България повече от седем години няма актуална енергийна стратегия, въпреки че още в началото на 2023 г. е бил представен проект на такъв документ.
В отговор на критиките в пленарната зала Стоянов уточни, че предложението му не цели бездействие през следващите три години, а поставяне на конкретен срок и задължение държавата да изработи необходимите документи възможно най-бързо.
Народният представител настоя в бъдещата стратегия да бъде разгледано и развитието на ядрената енергетика, включително проектът АЕЦ „Белене“, вместо енергийната политика да се концентрира върху все по-мащабното изграждане на фотоволтаични и вятърни паркове.
В хода на дебата стана ясно, че междуведомствена работна група вече разглежда въпросите за отстоянията и въздействието на ветрогенераторите. Стоянов обаче подчерта, че тя все още не е представила окончателни нормативни решения.
„Не може първо да приемаме законите, които ускоряват изграждането на нови мощности, а едва след това да мислим как ще защитим хората, природата и земеделските земи“, е основното послание на позицията, защитена от Коста Стоянов.
От „Възраждане“ настояват енергийната политика на България да се основава на дългосрочно национално планиране, а не на последователни законодателни промени, които улесняват инвестиционните проекти, преди държавата да е осигурила необходимите гаранции за обществения интерес.