Кандидатът за народен представител от “Възраждане” Коста Стоянов проведе среща с представили на РК Варна на Камарата на архитектите в България, както и с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП). В рамките на срещите бяха обсъдени нормативни инициативи на двете организации.
Сред по-важните теми, които представителите от Камарата на архитектите във Варна откроиха в рамките на срещата бе утвърждаването на водещата роля на главния проектант в строително-инвестиционния процес, а така също въвеждането на две основни фази в инвестиционното проектиране.
От страна на КИИП бяха обсъдени теми свързани с правоспособността на инженерите в инвестиционното проектиране и бързата реакция на държавата след земетересения.
Според специалистите от КИИП в момента липсва нормативна база, която да уеднакви критериите на инженерите, които правят оценка на състоянието на сградите след земетресения. Дадено бе предложение да бъдат обучени хора, по примера на планиските спасители и в случай на бедствие, да могат да реагират като втора фаза след спасителите.
“В някои от общините функционират доброволчески формирования и действително инженери биха могли да се включат към тях, за да оказват бърза и навременна помощ”, каза от своя страна Стоянов.
Инж. Марин Гергов, председател на УС на КИИБ заяви, че най-добрият вариант за създаването на такъв “Инженерен корпус” е да бъде под крилото на държавата.
Обърнато бе вниманиие и на техническите паспорти, като и в тази тема акцентът бе поставен върху земетресенията. Към момента такива паспорти се издават на сгради, за които има инвестиционен интерес, а за останалите това изискване не важи.
“Проблемът е в по-големите градове, в които застрояването е по-високо и сградите са сближени. Ако там падне една сграда, която е имала технически проблеми- това ще създаде редица проблеми, сред които затваряне на улици, ще се засегнат съседна сграда, смъртни случаи, освен на хората, които са вътре в падналия обект и още, и още. Именно затова ние смятаме, че е добре държавата да разполага с информация, която да е свързана с регистър, относно какво е състоянието на сградите, в които няма инвестиционни намерения. Тази информация би могла да се ползва при бедствия и аварии, а същевременно част нея би могла да се публикува и в регистър, който да стимулира собствениците на имоти да подобряват техническото състояние на сградата, в която живеят”, обясниха още експертите от КИИП.
