Народният представител постави въпроси за разпределението на областите, проблемите на Северна България и отговорността на управляващите за предложените промени
„Възраждане“ няма да подкрепи промените в Закона за регионалното развитие, предвиждащи ново разделение на България на четири района. Това заяви от парламентарната трибуна народният представител Коста Стоянов, който постави въпроси за начина, по който са определени границите на районите, и за липсата на достатъчно убедителна обосновка от страна на управляващите.
Стоянов припомни, че подготовката на промените е започнала още през 2024 г. при служебното правителство на Димитър Главчев, продължила е при кабинета на Росен Желязков и впоследствие при служебното правителство на Андрей Гюров.
В тази връзка народният представител разкритикува позицията на ПП-ДБ срещу законопроекта. Той подчерта, че още през март 2026 г., по време на служебното правителство на Андрей Гюров, е предложен проектът на Националната концепция за регионално и пространствено развитие за периода 2026-2040 г., в който вече е заложено разделението на страната на същите тези четири района – Северен, Източен, Южен и Столичен.
Стоянов постави въпроса защо представители на ПП-ДБ сега се противопоставят на предложеното райониране, след като същият модел е бил включен в стратегически документ, представен по време на управлението на Гюров.
„Вие сте участвали в управлението в продължение на години, а сега се опитвате да прехвърляте отговорността за собственото си бездействие или за решенията, които сте вземали, върху други. Това е меко казано несериозно“, заяви Стоянов.
Народният представител подчерта, че демографските проблеми са сред основните причини за необходимостта от намаляване на броя на статистическите райони. Той обаче обърна внимание, че европейските изисквания са свързани със статистически критерии, докато конкретното териториално разпределение е отговорност на българската държава.
Стоянов постави въпроса защо областите Сливен и Ямбол са включени в Източния район, след като Южният район е с население над 2,3 милиона души и според него позволява да бъде обсъдено обособяването на още един район.
Особено внимание народният представител отдели на Северна България, където са концентрирани сериозни проблеми с безработицата и икономическото изоставане.
„Ако погледнете актуалната карта на безработицата, най-много в червено ще ви светне Северният район. Защо този район е определен по този начин и защо Силистра и Разград са включени именно в него?“, попита Стоянов.
Той заяви, че не е получил убедителни отговори от Министерството на регионалното развитие и благоустройството нито при обсъжданията в парламентарната комисия, нито в пленарната зала.
Народният представител постави въпроса и за последователността при приемането на нормативните и стратегическите документи. Той посочи, че Националната концепция за регионално и пространствено развитие за периода 2026-2040 г. вече е приета, като в нея е заложено новото разделение на четири района, преди Народното събрание да е одобрило съответните законови промени.
По думите му правилният подход е бил първо парламентът да приеме законовата рамка, а едва след това Министерският съвет да одобри концепцията.
Стоянов обърна внимание и на отрицателните становища, които посочи като представени от Националното сдружение на общините в Република България и Столична община.
Той постави въпроса защо София-област не е включена в един район със Столична община, въпреки икономическите и демографските връзки между двете територии. По думите му населението на София-област е около 222 хиляди души, докато Столичният район е с приблизително 1,3 милиона жители, което позволява да се обсъди и подобен вариант на разпределение.
В заключение Коста Стоянов заяви, че предложеното райониране не дава достатъчно отговори за бъдещето на изоставащите региони и не е подкрепено с убедителни аргументи за избраното териториално разпределение.
„Възраждане“ няма да подкрепи законопроекта в предложения му вид, категоричен беше народният представител, като настоя решенията за регионалното развитие на България да отчитат реалните демографски и икономически потребности на страната.

