Крепостта Овеч край Провадия спечели осмите годишни награди в Туризма на церемония, състояла се вчера. Отличието в категория „Изборът на българите“ връчи министърът на туризма Зарица Динкова. Почти 100 са били кандидатите, които са се борили за призовете, а традиционната голяма награда в категория „Изборът на българите“ е била определена сред всички туристически обекти, включени в „100-те национални“ и „50-те малко познати места“ в България.
Село Неофит Рилски спечели пък наградата за туристическа дестинация.
Крепостта Овеч е каменна твърдина, която е разположена източно от град Провадия, на 53 км западно от Варна. Тя се намира на плато с форма на кораб от север на юг. От всички страни е обкръжено със скални венци с височина от 11 до 25 метра. Тесен провлак го свързва с платото „Табиите“, разположено непосредствено до него на север. Високи крепостни стени са се издигали в северната част на „Калето“, където е разположена и Главната порта на твърдината. Тя се свързва с провлака към „Табиите“ посредством мостово съоръжение с дължина около 160 метра.
В историческите анали крепостта е известна с няколко имена. Най-старото от тях е византийско Проват. Българите я наричат Овеч, а турците Таш хисар (в превод от тур. – каменна крепост). Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в.
Крепостта е населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци. Свързват името й с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.)
Крепостта Овеч има три входа. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. Западният вход е достъпен откъм Провадия посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала.
Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва твърдината със съседното плато Табиите.
Над изкуствено прокопан провлак пред портата с дължина 8 метра и дълбочина 5 метра е бил изграден подвижен мост. Непосредствено от Главната порта изсечен в скалата път, засводен на повече от десет метра води навътре към крепостта. Легенди разказват за това, че в карстовите пещери под самата крепост са се съхранявали огромни запаси от жито и храна, с които се изхранвали жителите на града по време на обсада.
В каменното укрепление днес могат да бъдат разгледани говорещият кладенец, дълбок 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, обновеното мостово съоръжение между крепостта и платото, множество кладенци за събиране на вода (един от които с дълбочина 80 м.), щерни за зърно, руините на трикорабна едноапсидна църква център на Овечка епархия, две еднокорабни едноапсидни църкви от XII-XIV в., стражевите кули, каменната северна порта, затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военнопленници, мраморните колони на Омуртаг. Открити са и пещери обитавани от Античността.
