Българската корабостроителна индустрия предупреждава за задълбочаваща се криза заради военните рискове в Черно море. Браншът отчита сериозен спад на поръчките и настоява държавата да поиска европейски компенсации, за да защити хиляди работни места.
Българската корабостроителна и кораборемонтна индустрия е изправена пред сериозни икономически затруднения, които могат да засегнат над 4500 пряко заети работници и още 10 000 души, свързани с дейността на сектора. За това предупреждава Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК) в официално писмо до най-високите държавни институции.
Документът е изпратен на 3 ноември 2026 г. до министър-председателя Румен Радев, президента Илияна Йотова, министъра на външните работи Велислава Петрова-Чамова и вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев.
Данните, представени от браншовата организация, очертават тревожна картина. През октомври 2026 г. предприятията отчитат спад на запитванията за кораборемонт с между 40 и 60% спрямо същия период на предходната година.
Отменени са договори за ремонт на девет кораба на обща стойност над 4,2 млн. евро, а производственото натоварване в различните заводи е намаляло с между 20 и 60%.
Допълнителен сигнал за проблемите идва от данните за корабния трафик през Босфора, който според цитирани от асоциацията предварителни сателитни наблюдения е намалял с близо 50% през октомври спрямо същия месец на 2025 г.
Браншът предупреждава за икономическа блокада в Черно море
От асоциацията подчертават, че въпреки формалното изключване на българските териториални води от зоната на военен риск, реалните икономически последици за морския бизнес остават значителни.
Според организацията военната обстановка на практика създава икономическа и транспортна блокада на българското Черноморие.
Продължаването на негативните тенденции може да доведе до загуба на международни клиенти, намаляване на производствения капацитет и отлив на квалифицирани специалисти.
Браншът предупреждава, че последиците няма да се ограничат единствено до корабостроителните и кораборемонтните предприятия. Те могат да засегнат пристанищата, логистиката, транспортните услуги и свързаните индустрии.
Годишните приходи на българската морска индустрия, посочени в писмото, надхвърлят 180 млн. евро.
Искат европейски компенсации за засегнатите предприятия
БНАКК настоява правителството да предприеме спешна дипломатическа инициатива пред Европейския съюз, НАТО и Международната морска организация.
Сред основните искания е създаването на специален европейски компенсационен механизъм за предприятията от морската индустрия, които търпят доказуеми икономически загуби вследствие на военните рискове.
Предложението предвижда подкрепа за фирми с отменени договори, съществен спад на производствената дейност и необходимост от запазване на квалифицираната работна сила.
От организацията настояват също България да постави въпроса за европейски гаранционен или презастрахователен механизъм, който да ограничи поскъпването на застраховките срещу военен риск и да подпомогне корабособствениците при доказани допълнителни разходи.
Настояват за спешна среща с правителството
В писмото се предлага създаването на национален кризисен механизъм за морската индустрия, включващ междуведомствена работна група с участието на държавните институции и представители на бизнеса.
Целта е в кратки срокове да бъдат оценени икономическите щети и да се подготвят конкретни предложения за национални и европейски мерки.
Асоциацията настоява за спешна работна среща в рамките на следващите 14 дни, на която да бъдат обсъдени възможностите за незабавна реакция.
Писмото е подписано от Светлин Стоянов, председател на Управителния съвет на БНАКК.
От браншовата организация предупреждават, че забавянето на мерките може да доведе до дългосрочни и трудно обратими последици за българската морска индустрия.
