Обединяването на българските земеделски производители може да се превърне в ключов инструмент за намаляване на разходите, по-добра реализация на продукцията и по-справедливи условия при договарянето с големите търговски вериги. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) представи насоки и практическо ръководство за сътрудничество в селскостопанския сектор, които разясняват как стопаните могат да обединяват усилията си, без да нарушават европейските правила за конкуренция.
Документите бяха представени по време на обществено обсъждане с участието на представители на държавните институции, земеделските производители, преработвателите, търговците и потребителите.
Председателят на КЗК доц. Росен Карадимов подчерта, че развитието на българското земеделие и насърчаването на кооперирането са важни условия за устойчивостта на пазара на храни.
Защо българските производители трябва да се обединяват?
Един от основните проблеми, установени при секторния анализ на КЗК, е неравнопоставеността между отделните производители и големите търговски компании.
Малките земеделски стопанства често разполагат с ограничени възможности за съхранение, транспорт, маркетинг и самостоятелно договаряне на изгодни условия.
Обединяването на производителите може да помогне за преодоляване на част от тези затруднения.
Според КЗК сътрудничеството в сектора създава възможности за:
- Обединяване на производствени и финансови ресурси.
- Намаляване на разходите за производство, съхранение и логистика.
- По-добра организация на доставките и реализацията на продукцията.
- По-силна позиция при преговори с големите купувачи.
- Повишаване на конкурентоспособността на българските земеделски стопанства.
Целта е производителите да могат да участват по-равнопоставено във веригата за доставки на храни.
Нови насоки обясняват какво позволява европейското законодателство
КЗК е разработила насоки за сътрудничество в селскостопанския сектор и практическо ръководство към тях.
Документите представят възможностите за коопериране, които европейското законодателство допуска при определени условия.
Разяснени са приложимите правила и специалните режими за сътрудничество между земеделски производители.
Особено внимание е отделено на границата между допустимото обединяване на усилията и забранените антиконкурентни споразумения.
Това разграничение е важно, защото сътрудничеството не трябва да се превръща в средство за незаконно договаряне на цени, разпределяне на пазари или ограничаване на конкуренцията.
Кооперирането е възможност за по-силни производители, но не означава освобождаване от всички правила за конкуренция.
Карадимов: Българските кооперативи трябва да станат по-конкурентоспособни
Председателят на КЗК доц. Росен Карадимов обвърза инициативата с усилията за ускоряване на процеса на коопериране в българското земеделие.
„Целта е българските кооперативи да станат по-силни и конкурентоспособни, като същевременно отношенията между тях и останалите участници на пазара останат в рамките на европейските правила за конкуренция“, заяви той.
Карадимов припомни, че производствата за забранени споразумения са обект на контрол както от националния регулатор, така и от Европейската комисия.
Затова според него е необходимо земеделските производители да разполагат с ясни и практически приложими указания.
Българската банка за развитие подготвя финансови инструменти за земеделски стопани
По време на обсъждането вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев обяви, че чрез Българската банка за развитие се разработват финансови инструменти, насочени към земеделския сектор.
Сред посочените приоритети са:
- Подкрепа за млади земеделски производители.
- Специализирани финансови продукти за малки стопанства.
- Финансиране на земеделски кооперативи.
- Подкрепа за обединения на производители.
- Скъсяване на веригите за доставки.
Според министъра изграждането на конкурентоспособно българско производство е важно условие за увеличаване на присъствието на качествени родни продукти на пазара.
Представената информация се отнася до финансови инструменти в процес на разработване, а не до вече обявена процедура за кандидатстване.
КЗК: Анализът на пазара на храни установи сериозни структурни проблеми
Инициативата за насърчаване на кооперирането е продължение на секторния анализ на пазара на хранителни продукти от първа необходимост, започнал през юни 2025 г.
През декември същата година Комисията представи междинните резултати от проучването.
Според председателя на КЗК анализът е показал сериозни структурни проблеми, включително слаба позиция на производителите и значително по-силни възможности за договаряне от страна на търговците.
„Още тогава констатирахме много слаба позиция на производителя и доминираща позиция на търговеца“, заяви Карадимов.
Той припомни, че Комисията е призовала участниците на пазара към диалог и саморегулация и е предоставила време за привеждане на договорните отношения в съответствие със закона.
Санкциите срещу „Кауфланд“ отново в центъра на вниманието
Пред журналисти Росен Карадимов коментира и наложените от КЗК имуществени санкции за общо близо 76 млн. евро на „Кауфланд“ за три установени от Комисията нелоялни търговски практики спрямо български доставчици на храни.
Той подчерта, че законът се прилага еднакво спрямо всички компании, независимо от техния размер.
По думите му решението е резултат от продължително проучване, събиране на информация и анализ на отношенията между производители и търговци.
Карадимов уточни, че трите санкции представляват съответно 1,58%, 2,2% и 1,58% от общия оборот на търговската верига за 2025 г., при предвиден в закона максимален размер до 10% за всяко нарушение.
Решението на КЗК подлежи на съдебен контрол.
Институции, производители и търговци обсъдиха бъдещето на сектора
В общественото обсъждане участваха заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев, председателят на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев, заместник-председателите на КЗК Тодор Джиков и Любен Иванов, председателят на КЗП Мая Манолова и заместник-омбудсманът Мария Филипова.
Сред участниците бяха още представители на Националната агенция за приходите, Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, земеделски производители, преработватели, търговци и потребителски организации.
Ще получат ли българските производители по-силна позиция на пазара?
Представените насоки поставят акцент върху необходимостта от по-добра организация на земеделското производство и по-ефективно участие на стопаните във веригата за доставки.
Дали инициативата ще доведе до реална промяна, ще зависи от практическото прилагане на правилата, достъпа до финансиране и готовността на производителите да работят съвместно.
Защото силното българско земеделие се нуждае не само от качествена продукция, но и от производители, които имат реална възможност да договарят справедливи условия за труда си.