Анализ на в. “Труд”
Комисията за защита на конкуренцията е образувала три производства за установяване на извършени евентуални забранени споразумения от страна на производители и търговци по цялата верига на дистрибуция в хранителния сектор. Разследват се следните участници на всички нива на дистрибуция в хранителния сектор и техни обединения: “Сдружение за модерна търговия”, “Билла България” ЕООД, “Лидл България ЕООД енд КО”, “Кауфланд България ЕООД енд КО”, “Максима България” ЕООД, “Промаркет” ЕООД, “Фантастико груп”, “Метро кеш енд кери България” ЕООД, сдружение “Съюз на птицевъдите в България”, сдружение “Асоциация на промишленото птицевъдство”, “Асоциация на млекопреработвателите в България”, сдружение “Национална асоциация на млекопреработвателите”.
Преди дни комисията за защита на конкуренцията със съдействието на служители на МВР, извърши изненадващи проверки на място в офисите на Лидл България, Сдружение „Съюз на птицевъдите в България“ и Сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите“.
Проверките бяха извършени със съдействието на МВР и след получени съдебни разрешения от Административен съд – София с цел да се обезпечи събирането на достатъчно преки доказателства за наличието на евентуални тайни договорки между участниците в сектор Храни, посочват от комисията.
След приключване на проучванията при установени нарушения, Комисията ще упражни законовите си правомощия, в това число да санкционира нарушителите, посочват от КЗК, съобщават от институцията.
Ето на какво са базирани решенията за образуване на производства за установяване на извършени евентуални забранени споразумения:
С оглед социалната и икономическа значимост на търговията с хранителни продукти от първа необходимост и предвид наблюдавания в последните години ръст на цените на стоките на българския пазар, като свой основен приоритет, КЗК извършва постоянен мониторинг на производството и търговията с тези продукти и на всички публично достъпни факти и обстоятелства, имащи отношение към прилагането на ЗЗК.
Наблюденията на Комисията през годините показаха, че динамиката в изменението на цените на тези хранителни стоки е функция от множество фактори, в това число разпространението на Ковид-19 и обявеното в страната извънредно положение през 2020 г. и 2021 г. Същите се отразиха съществено върху сектора на търговия с хранителни продукти.
От началото на 2022 г. тенденцията за повишаване на цените се запази, като сред ценообразуващите фактори се включиха и такива, свързани с международната икономическа обстановка. През месец март 2022 г. в страната се наблюдаваше особено напрегната обстановка, свързана с рязкото повишаване цената на слънчогледовото олио и пшеничното брашно, предвид което през месец април същата година КЗК по своя инициатива образува секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и търговия със слънчогледово олио и пшенично брашно на територията на страната, проследявайки цялата верига, от производството на суровините, до крайната продажба на дребно на готовия продукт и изготвяне на детайлен анализ на конкурентната среда на всички нива по веригата. Целта на проучването бе да установи структурата на пазара, пазарните условия, свързани с производството и търговията с пшенично брашно тип „500“ и слънчогледово олио, да проследи доколко ценовите тенденции са повлияни от обективни икономически фактори или са следствие от изкривяване на пазарната среда, посредством прилагане на евентуални антиконкурентни практики, които са в състояние реално да доведат до нарушаване на конкуренцията на взаимосвързаните пазари и до необоснован ръст на цените.
Междувременно, през първите месеци на 2023 г. на пазара на хранителни продукти в страната отново е факт значително увеличение на цените на бързооборотните стоки, определяни като основни, което особено осезаемо засяга интересите на българските потребители. Тези процеси се наблюдават на фона на все по-силно изразената неспособност на българското население да покрива разходите си за хранителни продукти от първа необходимост, като по данни на Евростат, налични към 23 март 2022 г., през 2021 година българите са с най-нисък относителен обем на БВП на глава от населението (единица, оценяваща покупателната способност на населението) в целия ЕС.
Комисията е трайно ангажирана да следи развитието на конкурентната среда и нововъзникналите обстоятелства за състоянието на пазара. През последните седмици вниманието на Комисията бе привлечено от редица публикации в пресата и съобщения в средствата за масово осведомяване за необяснимо, рязко и масово покачване на цените на хранителните стоки, както следва:
По данни на Министерство на земеделието, доставките на хранителните стоки до търговските вериги се обособяват в шест канала и „по всички тях има високи надценки, които се движат между 48,8 на сто до над 90%“. Според информацията, надценките се получават и през различни такси, които следва да се заплащат от производителите, например такси за реклама, асортимент, оборот, отстъпки и други.
Тази информация се потвърждава и от производителите, които твърдят, че таксите, налагани от различните вериги варират, но средно са около 20%, а надценката която всяка търговска верига слага е допълнителен фактор, който се преценява от самата търговска верига“. Посочва се още, че таксите, които търговските вериги налагат на производителите оскъпява продукцията им, което води до невъзможност за тях да продават в собствените си обекти на цени по-ниски от тези във веригите.
Във връзка с увеличението на цените на основни хранителни стоки, се отбелязва, че като най-значими групи се открояват: хляба, олиото, яйцата, млякото и млечните продукти. По-конкретно наблюдава се висок марж между цените на производители и търговци на дребно при яйцата, маслото, кашкавала и сиренето. При средна цена на едро от 1,03 лева за литър мляко, то достига до 4 лева за литър по щандовете в някои магазини. Така също се посочва, че една опаковка кашкавал от 400 грама е с доставна цена 8,04 лева, а се продава на крайния потребител за 15,99 лева. Краве сирене в опаковка от 400 грама се доставя при цена 5,64 лева – на рафта във веригата се предлага по 10,79 лева или с надценка 91%.
Според данни на Комисията по борсовите стоки и тържища на пазара се продава дори кашкавал, чиято цена от 17.30 лв. за 1 кг. от производител стига до 31-32 лв. за потребителя. На фона на това, при направено сравнение с цените за същия продукт в Германия килограмът се предлага за 6,65 евро, като опаковка от 750 г струва 4,99 евро. За сравнение – цената на същия продукт в България е съответно 21,99 лв./кг и 16,49 лв. за 750 г. Предвид посоченото, председателят на Комисията по борсовите стоки и тържища г-н Владимир Иванов твърди в свои изказвания, че в България има чисто „паразитно ценообразуване“, като според него търговците на едро едва оцеляват, докато при големи супермаркети, но и по-малки магазини с господстващо поведение, има регистрирани свръхпечалби, “доста над справедливите”.
За изкуствено завишаване на цените от страна на търговските вериги сочи и Комисията за защита на потребителите, която през последните седмици извършва контрол и мониторинг на цените на основните хранителни продукти. Според Комисията анализът им по веригата от производител и внос до крайна цена на търговските вериги показва, че значителната пазарна позиция на търговските вериги и тяхното поведение „завлича целия пазар след себе си“ и води до повсеместното увеличение на цените.
От събраната до момента от КЗК информация се установява, че цените на дребно на краве сирене и на кашкавал „Витоша“ не следват пряко цените на едро, като в рамките на 2023 г. ръстът при цените на дребно е по-голям спрямо ръста на цените на едро. И при двата продукта цената на едро от декември 2022 г. до март 2023 г. е стабилна, без резки увеличения, докато цената на дребно бележи сериозен ръст, особено през началото на 2023 г. Разглежданата разлика между цена на едро и цена на дребно се увеличава значително през м. март 2023 г., което води до извода, че в този период освен цената на едро, върху цената на дребно оказват влияние и други фактори. На годишна база при кравето сирене се наблюдава ръст при цените на едро от 32%, докато при цената на дребно повишението е с 45 %. При кашкавала се наблюдава ръст при цените на едро от 31%, докато при цената на дребно повишението е с 38%.
Комисията също така установи, че от началото на 2022 г. до момента се наблюдава рязко покачване и на цената на яйцата, особено през началото на 2023 г., като същата достига пикови стойности през месец март 2023 г. По-конкретно, към 08.03.2023 г. цената на едро достига средни стойности от 0,41 лв. за брой, а средната цена на дребно достига 0.56 лв. за брой. На годишна база се наблюдава ръст при цените на едро от 77%, докато при цената на дребно повишението е 87%.
Предвид горното, Комисията извърши проучване на цените на горивата, електроенергията и природния газ, които са основни ценообразуващи фактори, оказващи влияние, както върху цените на едро, така и върху цените на дребно на хранителните продукти.
През разглеждания период на база публични данни Комисията установи, че средната цена на дребно на бензин А-95 достига пикови нива през м. юли 2022 г., когато се равнява на 3,41 лв./л гориво, докато към 08.03.2023 г. се наблюдава сериозен спад и литър гориво се търгува средно по 2.59 лв. Тази цена е по-ниска спрямо нивата през м.март 2022 г., когато литър гориво се е търгувал на стойности от 2.64 лв. По отношение на дизеловото гориво се наблюдава същата тенденция, като за сравнение, в началото на м.март 2022 г. литър дизелово гориво на дребно се е търгувал на нива от средно 2.70 лв., като след наблюдавания пик през м.юли 2022 г., когато достига цени от 3.56 лв., към 08.03.2023 г. се регистрира сериозен спад и литър гориво се търгува средно по 2.87 лв.
По отношение на цените на електрическата енергия на пазарен сегмент ден напред, Комисията установи, че средната цена на търгуваната енергия през м.март 2022 г. е 487 лв./ МWh, като за сравнение към 08.03.2023 г. средната цена е 246 лв./ МWh, което е почти два пъти по-ниска стойност спрямо март 2022 г.
Що се отнася до цената на природния газ, по която „Булгаргаз“ ЕАД продава на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа и сключили договор за доставка на природен газ по свободно договорени цени, през месец март 2022 г. цената на МWh без акциз и ДДС е 114.13 лв., като за сравнение през март 2023 г. цената е 118.38 лв. за МWh без акциз и ДДС.
С оглед гореизложеното, може да се направи извод, че повишението на цената на едро и дребно на хранителните продукти и в частност на краве сирене, кашкавал, яйца и други продукти, не намира пазарна обосновка в разгледаните по-горе фактори, предвид което Комисията счита, че следва да се установи дали не са налице допълнителни, непазарни фактори, които водят до повишаване на цената на едро и в по-голяма степен на цената на дребно на наблюдаваните хранителни стоки. Поражда се обосновано съмнение за наличието на незаконосъобразни практики от страна на основните участници на пазара, сред които несъмнено са търговските вериги.
В хода на предварителното проучване, което Комисията извърши, се установи, че голяма част от изявленията в подкрепа на позицията на търговците изхождат от “Сдружение за модерна търговия”. Така например в интервю от 03.02.2023 г., председателят на сдружението г-н Вълканов посочва, че 20-30% разлика в цената между производител и краен търговец е напълно нормална и така се работи в целия свят”. Същият прави прогноза и накъде ще се движат цените на основни хранителни стоки. Според него, може да има поевтиняване при млечните продукти, но не и при червените меса.
Прави впечатление, че в свои изказвания отделни търговци (вериги за хранителни стоки) използват идентични фрази и се стремят да внушат на обществеността сходни разбирания за ситуацията, свързана с повишаването на цените в обектите им. Така в свое изявление Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на “Лидл България” посочва: „Позицията на балансьор, която заемаме, води до това, че при определен икономически/ценови натиск по чисто обективни причини, каквато е инфлацията, ние не го прехвърляме веднага на потребителите. Същевременно, не можем да си позволим и да не приемем ценовата промяна, защото това би означавало серия от фалити за нашите доставчици. Затова го правим плавно, на по-малки стъпки – с оглед ниските доходи в страната“.
От своя страна Вигинтас Шапокас, изпълнителен директор на “Билла България” отговаря на поставен от журналист въпрос по следния начин: „В ситуация на рекордна инфлация обаче големите вериги сме изправени пред сложната задача да балансираме между желанието ни да подкрепим партньорите ни в ситуация, в която за тях не е рентабилно да продават при вече договорените условия и отговорността, която носим към крайния потребител. Клиентите разчитат на нас за това винаги да предлагаме на разумни цени и с гарантирано качество продуктите от основната потребителска кошница и това е принцип, от който не можем да отстъпим. Затова и всяко приемане от наша страна на постъпило искане от партньор за промяна на цена изисква сериозна обосновка и задълбочен анализ.“
На следващо място, в отговор на въпроса „Каква е политиката на веригата за противодействие на скока в цените на храните, когато той е драстичен?“, от “Лидл България” посочват, че „В тези несигурни времена в голяма полза на клиента са предимствата на бизнес модела на Lidl. Това са нашите собствени марки, оптимизирани и съобразени спрямо потребителските нужди, както и предварително подбрания асортимент.“
От „Билла България“ отговарят така: „Освен промоционалните активности, формиращи над 40% от стойността на потребителската кошница, друга мярка за противодействие на инфлацията е разширяване на портфолиото ни от собствени марки.“
Впечатление прави на Комисията и честата практика участници на пазара на търговия с хранителни продукти и производители да оповестяват публично бъдещото си поведение и намерения, свързани със съществени конкурентни параметри от икономическата им дейност. Налице са и изказвания на представители на обединения на тези пазарни участници, в които се формират определени нагласи за бъдещи тенденции при цените на хранителни продукти от особена важност, привидно представени като позоваващи се на научни анализи.
„Ще атакуваме инфлационния процес, като правим и драстични намаления в най-основната категория на българския потребител – всички млечни продукти. Това е нашият отговор, като същевременно правим всичко възможно да запазим ниските си цени на прясно свинско и пилешко месо.“-„Максима България“ (T MARKET)
„Нашата ценова политика е насочена към това да предложим постоянно ниска регулярна цена на артикулите от кампаниите “Цени на ниво” и “Винаги изгодно”.- „МЕТРО България“
„Предприемаме редица действия за задържане на цените, навсякъде, където това е по силите ни. Когато знаем, че предстои поскъпване на дадена стока, купуваме по-големи количества от нея, за да можем възможно най-дълго да запазим цената за крайния клиент.“- „Билла България“.
„Напълно обективно би било да се очаква поскъпване при червените меса“; „Цените на храните ще се понижават постепенно и под въздействието на пазарни фактори, а не заради държавната намеса. Това ще се случи много скоро и индикациите за този процес вече са налице. Сред тях са поевтиняването на суровините и на горивата, както и на политиката по компенсирането на разходите за електроенергия.“ – Николай Вълканов, изпълнителен директор на „Сдружение за модерна търговия“.
„Няма да има поскъпване на яйцата преди Великден.“ – Ивайло Гълъбов, председател на „Съюз на птицевъдите в България“.
„Минималната цена, за да сме сигурни, че консумираме нещо качествено с 20% надценка, за сиренето трябва да е около 20 лв., а кашкавала около 25-26 лв.“-Димитър Зоров, Председател на Асоциацията на млекопреработвателите.
Доколкото пазарът на търговия на дребно с хранителни стоки може да се определи като високо концентриран, поради присъствието на големите търговски вериги и вземайки предвид, че съгласно предварителното проучване на Комисията, макроикономическите фактори, традиционно влияещи на сектора, не предоставят легитимна обосновка на високия ръст при цените на разглежданите продукти, се налага задълбочено изследване на практиките в сектора довели до тези промени при крайната цена.
В този контекст вероятността разглежданите пазарни явления да се дължат на прикрити договорки и споразумения ограничаващи конкуренцията както по хоризонтала, така и вертикални, не може да се изключи.
С оглед изясняване на взаимоотношенията между участниците в сектора и най-вече за да оцени доколко установените в хода на проучването явления притежават легитимна обосновка и се коренят в спецификите на пазара, а не са породени от смекчаване или елиминиране на конкуренцията между пазарните участници, Комисията следва да упражни всички свои инструменти по правоприлагане и най-вече антитръстовите си правомощия.
На настоящия предварителен етап, доколкото Комисията анализира публично достъпната информация в сектора, може да се направи обосновано предположение за наличие на поведение, несъобразено с антитръстовите правила. Специфично за взаимоотношенията в сектора е, че пазарните участници, било то търговци или производители, се обединяват в отраслови организации, които защитават правата и интересите им спрямо останалите участници по веригата за снабдяване.
Обединенията биха могли да се ползват за уравновесяване на огромните несъответствия в пазарната сила на участниците на две съседни нива на дистрибуционната верига – от една страна значителната „сила на купувач“, която търговците притежават, а от друга – фрагментацията на нивата на производство и търговия на едро, и произтичащите от това конкурентноправни проблеми. Също така, както вече стана ясно, често изявленията в публичното пространство изхождат от представители именно на тези обединения, които изразяват обща позиция или правят изказвания от името на членовете си. Тези обединения могат да бъдат и сериозен инструмент за влияние на пазара, т.к. имат голям принос във формиране на обществените нагласи и очаквания. От друга страна Комисията в своята практика е установявала, че силната пазарна позиция на търговските вериги им позволява самостоятелно да влияят на пазара, пазарните процеси и условия. Предвид всички изложени аргументи се налага Комисията да извърши проучване относно наличието на евентуално антиконкурентно поведение от страна на съответните сдружения и асоциации под формата на решение на сдружение на предприятия или евентуални забранени споразумения и/или съгласувани практики от страна на търговските вериги, техни членове или други, нечленуващи в тях предприятия, участници на пазара на ниво търговия с хранителни стоки.
Липсата или наличието на извършено нарушение по глава трета от ЗЗК може бъде установено с решение на Комисията, постановено след извършено проучване по образувано производство по реда на глава девета от ЗЗК.
С оглед социалната и икономическа значимост на търговията с хранителни продукти от първа необходимост и предвид наблюдавания в последните години ръст на цените на стоките на българския пазар, като свой основен приоритет, КЗК извършва постоянен мониторинг на производството и търговията с тези продукти и на всички публично достъпни факти и обстоятелства, имащи отношение към прилагането на ЗЗК.
През първите месеци на 2023 г. на пазара на хранителни продукти в страната е факт значително увеличение на цените на бързооборотните стоки, определяни като основни, което особено осезаемо засяга интересите на българските потребители. Тези процеси се наблюдават на фона на все по-силно изразената неспособност на българското население да покрива разходите си за хранителни продукти от първа необходимост, като по данни на Евростат, налични към 23 март 2022 г., през 2021 година българите са с най-нисък относителен обем на БВП на глава от населението (единица, оценяваща покупателната способност на населението) в целия ЕС.1 Информацията се потвърждава и съгласно публично достъпните данни на НСИ за 2022 г., според които общата инфлация на храните е била 26,1%, като най-голямо поскъпване е отчетено при категорията мляко, млечни продукти и яйца – с 40 на сто.
Предвид факта, че Комисията е трайно ангажирана да следи развитието на конкурентната среда и нововъзникналите обстоятелства за състоянието на пазара, през последните седмици вниманието й бе привлечено от редица публикации в пресата и съобщения в средствата за масово осведомяване за необяснимо, рязко и масово покачване на цените на хранителните стоки и в частност на млечните продукти.
На база публично достъпна информация от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, (ДКСБТ)2 за цените на едро и от „САПИ“ ЕООД3 за цените на дребно Комисията извърши сравнителен анализ за изменението на цените при кравето сирене в страната на годишна база за периода от 01.03.2022 г. до 08.03.2023 г.
В приложената графика 1 са представени данните за изменението на цените на едро и дребно на краве сирене.
През разглеждания период, обхващащ 2022 г. и 2023 г. се наблюдава рязко покачване на цената на кравето сирене, като през март 2023 г. същото достига пикови стойности. Към 08.03.2023 г. цената на едро е на средна стойност от 11,42 лв. за килограм, а средната цена на дребно достига 17,85 лв. за килограм. На годишна база се наблюдава ръст при цените на едро от 32 %, докато при цената на дребно повишението е с 45 %.
В таблица 1 са представени данни за разликата между цена на едро и цена на дребно на краве сирене в абсолютни стойности.
Видно от таблица 1 се наблюдава сериозно увеличение при абсолютната стойност в разликата в цената на дребно и цената на едро на кравето сирене през разглеждания период. През 2022 г. разликата е в интервала от 3,69 лв. до 5,40 лв. за 1 кг., а през 2023 г. е в интервала от 5,51 лв. до 6,43 лв. за 1 кг.
В приложената графика 2 са представени данните за изменението на цените на едро и дребно на кашкавал „Витоша“.
Видно от графика 2 през разглеждания период отново се наблюдава рязко покачване на цената на едро и дребно на кашкавал „Витоша“ и по конкретно през 2022 г. и началото на 2023 г., като към 08.03.2023 г. цената на едро достига средни стойности от 18,17 лв. за килограм, а средната цена на дребно достига 25,85 лв. за килограм. На годишна база се наблюдава ръст при цените на едро от 31 %, докато при цената на дребно повишението е с 38 %.
В таблица 2 са представени данни за разликата между цена на едро и цена на дребно на кашкавал „Витоша“ в абсолютни стойности.
Данните в таблица 2 показват отново сериозно увеличение при абсолютната стойност в разликата в цената на дребно и цената на едро на кашкавал „Витоша“ през разглеждания период. През 2022 г. разликата е в рамките на около 5 лв. за 1 кг., като през 2023 г. достига до 7,68 лв. за 1 кг.
Взаимната обусловеност на цената на дребно и тази на едро налага, като първа стъпка, процесът на увеличение на цената да бъде проследен надолу по дистрибуционната верига. В тази връзка Комисията отчита наличието на редица медийни репортажи, отразяващи становищата на дружества търговци на едро, управляващи верига-магазини, че увеличението на цените на млечните продукти е продиктувано от доставната им цена и това, че стоките идват на по-високи цени от самите производители4, които имат по-високи разходи5. Твърди се също, че виновни са големите търговски вериги, но „според статистиката цените на храните за 2022 г. са увеличени с 28% още при производителя“ коментира Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия.6
Председателят на “Националната асоциация на млекопреработвателите” Владислав Михайлов в свое скорошно медийно изявление твърди, че за около килограм сирене по стандарт са нужни между 6 и 7 литра мляко, което при цена на литър мляко от около 1,10 лв. води до стойност от 7 лв. само за суровината за килограм сирене. Към това при производството се добавят разходи за заплати, ток, вода, охлаждане, които г-н Михайлов посочва, че възлизат на между 2,5 и 3,5 лв. По тази сметка крайната стойност на килограм сирене е около 10 лв. без печалба, а с ДДС и минимална печалба, се посочва, че тя достига до 13 лв. За производството на хубав кашкавал, г-н Михайлов посочва, че са нужни около 10 литра качествено мляко, и така крайната цена достига между 15-16 лв. за килограм, при печалба под 1 лев.7
Доколкото това твърдение може да бъде кредитирано, на база извършения анализ от Комисията, би могло да се каже, че е налице значително несъответствие между цитираните прогнозни цени на едро и установените средни цени на едро за страната.
За повишението на тези цени несъмнено оказват влияние повече от един от ценообразуващите фактори, както и международната обстановка. В тази връзка, Комисията проучи цените на горивата, електроенергията и природния газ, тъй като те са едни от основните ценообразуващи елементи, оказващи влияние, както върху цените на едро, така и върху цените на дребно на хранителните продукти.
През разглеждания период на база публични данни8, Комисията установи, че средната цена на дребно на бензин А-95 достига пикови нива през м. юли 2022 г., когато се равнява на 3,41 лв./л гориво, докато към 08.03.2023 г. се наблюдава сериозен спад и литър гориво се търгува средно по 2.59 лв. Тази цена е по-ниска спрямо нивата през м.март 2022 г., когато литър гориво се е търгувал на стойности от 2.64 лв. По отношение на дизеловото гориво се наблюдава същата тенденция, като за сравнение, в началото на м.март 2022 г. литър дизелово гориво на дребно се е търгувал на нива от средно 2.70 лв., а след наблюдавания пик през м.юли 2022 г. достига цени от 3.56 лв. Към 08.03.2023 г. се регистрира сериозен спад в цената и литър гориво се търгува средно по 2.87 лв.
По отношение на цените на електрическата енергия на пазарен сегмент ден напред9, Комисията установи, че средната цена на търгуваната енергия през м.март 2022 г. е 487 лв./ МWh, като за сравнение към 08.03.2023 г. средната цена е 246 лв./ МWh, което е почти два пъти по-ниска стойност спрямо март 2022 г.
Що се отнася до цената на природния газ, по която „Булгаргаз“ ЕАД10 продава на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа и сключили договор за доставка на природен газ по свободно договорени цени, през месец март 2022 г. цената на МWh без акциз и ДДС е 114.13 лв., като за сравнение през март 2023 г. цената е 118.38 лв. за МWh без акциз и ДДС.
Предвид гореизложеното, може да се направи извод, че повишението на цената на едро и дребно на хранителните продукти, в това число краве сирене и кашкавал, чисто обективно не намира пазарна обосновка в разгледаните по-горе фактори, предвид което Комисията счита, че следва да се установи дали не са налице допълнителни, непазарни фактори, ограничаващи конкуренцията които да водят до повишаване на цената на едро на млечните продукти.
В хода на предварителното проучване, което Комисията извърши, се установи, че голяма част от изявленията в подкрепа на позицията на млекопреработвателите и търговците на едро изхождат от “Асоциацията на млекопреработвателите в България“. Правят впечатление редица изказвания, които създават сериозни опасения за наличието на антиконкурентни пазарни практики.
Отделно от това в Комисията е получен сигнал, в който се твърди, че председателят на Асоциацията на млекопреработвателите г-н Димитър Зоров периодично внушава в медиите каква е минималната цена на истинското сирене и кашкавал. Цитира се реално медийно участие на г-н Зоров в БТВ, в което същият посочва следното: “Колко е минималната цена, за да сме сигурни, че консумираме нещо качествено с 20% надценка, за сиренето трябва да е около 20 лв., а кашкавала около 25-26 лв. Говорим от мляко, произведено в България, а не полуфабрикат, какъвто е кашкавала над 80% в момента.” 11
Налице са и други изказвания на представители на сдружения на млекопреработватели, в които се цели да се легитимират високите цени, чрез позоваване на ръста в цените на горивата и ел. енергията, които бяха разгледани по-горе. Така например, председателят на „Националната асоциация на млекопреработвателите“ Владислав Михайлов коментира, че „В едно млекопреработвателно предприятие, където суровината е поскъпнала със 70%, природният газ е нагоре 3-4 пъти, цената на дизеловото гориво е скочила близо 1.5 – 2 пъти, имаме и увеличение на тока – нормално е това да доведе до ръст на цените“.
От „Асоциацията на млекопроизводителите в България“ (АМБ) от своя страна коментират покачването на цените на млечните продукти, в свои скорошни медийни изявления, като обяснимо с оглед разходите и дори недостатъчно.
Доколкото пазарът на търговия на едро с млечни продукти се характеризира с наличието на множество производители и млекопреработватели и вземайки предвид, че съгласно предварителното проучване на Комисията макроикономическите фактори, традиционно влияещи на сектора, не предоставят легитимна обосновка на високия ръст при цените на разглежданите продукти, се налага задълбочено изследване на практиките в сектора, довели до тези промени при крайната цена.
В този контекст вероятността разглежданите пазарни явления да се дължат на прикрити договорки и споразумения ограничаващи конкуренцията както по хоризонтала, така и вертикални, не може да се изключи.
В тази връзка Комисията отчита наличието и на предходно установените картелни споразумения от производители и търговци на едро в хранителния сектор посредством представляващите ги браншови сдружения.
На настоящия предварителен етап, доколкото Комисията анализира публично достъпната информация в сектора, се откроява засилената роля на браншовите сдружения, които обединяват значителен брой пазарни участници – производители и млекопреработватели. Например членовете на едно от най-големите сдружения „Асоциация на млекопреработвателите в България“, са общо 82 производителя и млекопреработвателя на територията на страната. Друго сдружение със значително присъствие в публичното пространство е Сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите“.
Това обособяване на отраслови обединения за отстояване правата и интересите на производителите спрямо останалите участници по веригата за снабдяване е обяснимо с оглед съществуващото несъответствие при пазарната сила на отделните нива на дистрибуция. Обединенията потенциално биха могли да се ползват за уравновесяване на огромните несъответствия в пазарната сила на участниците на две съседни нива на дистрибуционната верига. Широко известно е, че големите търговски вериги, които са в преки договорни отношения с производителите, притежават значителната „сила на купувач“, която упражняват при договаряне на условията по договорите си. От другата страна на това правоотношение са производителите, които самостоятелно трудно биха могли да окажат влияние върху условията по договора. Отделно от това, тенденцията за членуване в подобни организации от страна на голяма представителна маса от производителите в един и същи сектор благоприятства потенциално съгласуване на пазарното им поведение. Такова съгласуване може да доведе до завишаване на цените дори и на ефективни пазарни участници с по-ниски разходи, предвид потенциала за по-висока печалба, който такова поведение носи. В допълнение, често тези организации събират и разпространяват между своите членове чувствителна търговска информация, посредством което се улеснява антиконкурентното координиране между тях.
Предвид всичко това, се налага Комисията да извърши проучване относно наличието на евентуално антиконкурентно поведение в сектора, осъществено от страна на обединенията на производителите под формата на решение на сдружение на предприятия, което има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазарите на търговия на едро и дребно с млечни продукти в страната.
Липсата или наличието на извършено нарушение по глава трета от ЗЗК може бъде установено с решение на Комисията, постановено след извършено проучване по образувано производство по реда на глава девета от ЗЗК.
С оглед социалната и икономическа значимост на търговията с хранителни продукти от първа необходимост и предвид наблюдавания в последните години ръст на цените на стоките на българския пазар, като свой основен приоритет, КЗК извършва постоянен мониторинг на производството и търговията с тези продукти и на всички публично достъпни факти и обстоятелства, имащи отношение към прилагането на ЗЗК.
През първите месеци на 2023 г. на пазара на хранителни продукти в страната отново е факт значително увеличение на цените на бързооборотните стоки, определяни като основни, което особено осезаемо засяга интересите на българските потребители. Тези процеси се наблюдават на фона на все по-силно изразената неспособност на българското население да покрива разходите си за хранителни продукти от първа необходимост, като по данни на Евростат, налични към 23 март 2022 г., през 2021 г. българите са с най-нисък относителен обем на БВП на глава от населението (единица, оценяваща покупателната способност на населението) в целия ЕС. Информацията се потвърждава и от публично достъпните данни на НСИ за 2022 г., според които общата инфлация на храните е била 26,1%, като най-голямо поскъпване е отчетено при категорията мляко, млечни продукти и яйца – с 40 на сто.
Комисията е трайно ангажирана да следи развитието на конкурентната среда и нововъзникналите обстоятелства за състоянието на пазара. През последните месеци вниманието й бе привлечено от значителния ръст в цените на яйцата, който се наблюдава на пазара и изразените съмнения на множество институции и пазарни участници от сектор храни за наличието на евентуални антиконкурентни практики.
В хода на предварително проучване, което Комисията извърши, се анализираха в сравнителен план цените на едро и цените на дребно на яйцата (стандартни – М размер) в страната.
На база публично достъпна информация от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, (ДКСБТ) за цените на едро и от САПИ ЕООД3 за цените на дребно Комисията извърши сравнителен анализ за изменението на цените при яйцата (стандартни – М размер) в страната на годишна база за периода от 01.03.2022 г. до 08.03.2023 г.
В приложената Графика 1 са представени данните за изменението на цените на едро и дребно
В Таблица 1 са представени данни за разликата между цена на едро и цена на дребно в абсолютни стойности.
Видно от Таблица 1 се наблюдава сериозно увеличение при абсолютната стойност в разликата в цената на дребно и цената на едро през 2022 г., когато същата е в рамките на от 0,07 до 0,10 лв. за 1 бр., спрямо 2023 г., където варира от 0,13 до 0,16 лв. за 1 бр. Това увеличение е близо два пъти спрямо 2022 г.
На база на гореизложеното може да се направи изводът, че цените на дребно не следват пряко цените на едро при яйцата, като в рамките на 2023г. ръстът при цените на дребно е по-голям спрямо ръста на цените на едро.
От друга страна, видно от горецитираната информация е, че се наблюдава рязко покачване на цената на яйцата и на двете нива на дистрибуционната верига, като през 2022 г. и особено през началото на 2023 г. същата достига пикови стойности.
През месец март 2023 г. и по-конкретно към 08.03.2023 г. цената на едро достига средни стойности от 0,41 лв. за брой, а средната цена на дребно достига 0.56 лв. за брой. На годишна база се наблюдава ръст при цените на едро от 77%, докато при цената на дребно повишението е 87%.
За да оцени доколко такъв значителен ръст е оправдан икономически, Комисията извърши проучване на цените на горивата, електроенергията и природния газ, които са основни ценообразуващи фактори, оказващи влияние, както върху цените на едро, така и върху цените на дребно на хранителните продукти.
През разглеждания период на база публични данни, Комисията установи, че средната цена на дребно на бензин А-95 достига пикови нива през м. юли 2022г., когато се равнява на 3,41 лв./л. гориво, докато към 08.03.2023 г. се наблюдава сериозен спад и литър гориво се търгува средно по 2.59 лв. Тази цена е по-ниска спрямо нивата през м.март 2022 г., когато литър гориво се е търгувал на стойности от 2.64 лв. По отношение на дизеловото гориво се наблюдава същата тенденция, като за сравнение, в началото на м.март 2022 г. литър дизелово гориво на дребно се е търгувал на нива от средно 2.70 лв. След наблюдавания пик през м.юли 2022 г., когато достига цени от 3.56 лв., към 08.03.2023г. се регистрира сериозен спад, като литър гориво се търгува средно по 2.87 лв.
По отношение на цените на електрическата енергия на пазарен сегмент ден напред Комисията установи, че средната цена на търгуваната енергия през м.март 2022г. е 487 лв./МWh, като за сравнение към 08.03.2023г. средната цена е 246 лв./МWh, което е почти два пъти по-ниска стойност, спрямо тази от м. март 2022 г. Що се отнася до цената на природния газ, по която „Булгаргаз“ ЕАД продава на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа и сключили договор за доставка на природен газ по свободно договорени цени, през м. март 2022 г. цената на МWh без акциз и ДДС е 114.13 лв., като за сравнение през м. март 2023 г. цената е 118.38 лв. за МWh без акциз и ДДС.
Вследствие събраната до момента от КЗК информация, може да се направи извод, че повишението на цената на едро и дребно на хранителните продукти, и в частност на яйцата, чисто обективно не намира пазарна обосновка в разгледаните по-горе фактори, предвид което Комисията счита, че следва да се установи дали не са налице допълнителни, непазарни фактори, които водят до повишаване на цената на яйцата на всички нива от дистрибуционния процес, което е по-изявено на ниво търговия към краен клиент.
Подобни опасения се съдържат и в появилите се в последните седмици серия публикации в медиите за необяснимо и непазарно покачване на цените на едро и на дребно на яйцата в страната. В публичното пространство се излагат твърдения за ръст от 80%, а в някои случаи до 100%. Впечатление прави и оповестената информация, че ръстът на цените на яйцата у нас надминава средноевропейското покачване за 2022 г.
Макроикономическата статистика по данни на Евростат6, отразява, че за 2022 г., с най-голямо поскъпване сред храните са яйцата. Данните за януари 2023 г. показват, че цената на яйцата в ЕС е била средно с 30% по-висока от януари 2022 г. В сравнителен план, България е на четвърто място сред страните от Евросъюза, в които през януари 2023 г. яйцата поскъпват най-много спрямо първия месец на предходната година (+72,4 на сто, по предварителни данни). Данните са представени в следната графика:
В отговор на така изнесената информация, налице са и изказвания на представители на обединения на тези пазарни участници, в които се формират определени нагласи за бъдещи тенденции при цените на хранителни продукти от особена важност, привидно представени като позоваващи се на научни анализи.
Наблюдава се системна практика да се говори в публичното пространство за бъдещо поведение и намерения на производителите, свързани със съществени конкурентни параметри от икономическата им дейност. Така например:
„Няма да има поскъпване на яйцата преди Великден.“ Ивайло Гълъбов, председателят на „Съюз на птицевъдите в България“.
„Цената на яйцата по-скоро се очаква да задържи тези нива, дори и в предвид на предстоящите Великденски празници“. Ивайло Гълъбов, председател на „Съюз на птицевъдите в България.“
“Птицевъдите се готвят да изнасят повече продукция.” Даниел Божанков, председател на „Асоциация на промишленото птицевъдство.“
„Цените на зърното започнаха да спадат, едва ли ще има голям спад в цената на яйцата. Себестойността на зърнопроизводството е голяма, при изкуствените торове и горивата тенденцията е различна. А увеличението на цената на яйцата у нас е по-голямо заради по-ниските цени, от които е започнало.“ Ивайло Гълъбов, председател на „Съюз на птицевъдите в България.
Важно е да се отбележи, че такива изявления в почти всички случаи изхождат от ръководителите на браншови обединения на производителите в сектора и това е обяснимо с оглед структурните специфики на пазара. На ниво производство се наблюдава изключително изявена фрагментация на участниците. От информацията, достъпна в електронното пространство, е видно, че всяка една от браншовите организации обединява поне по 30-50 птицевъди, а някои от тях членуват в повече от едно обединение. Поради многочисления си състав, тези организации са приети от участниците на пазара, държавните органи, както и от обществеността за изключително представителни по отношение на изразяване на позициите и отстояване на правата на птицевъдите в страната. Тези обединения могат да бъдат и сериозен инструмент за влияние на пазара, тъй като имат голям принос във формиране на обществените нагласи и очаквания и въздействат на всички процеси в сектора, вкл. и когато те са чувствителни за конкурентната среда.
Това обособяване на отраслови обединения за отстояване правата и интересите на производителите спрямо останалите участници по веригата за снабдяване, е обяснимо с оглед съществуващото несъответствие при пазарната сила на отделните нива на дистрибуция. Обединенията потенциално се ползват за уравновесяване на огромните несъответствия в пазарната сила на участниците на две съседни нива на дистрибуционната верига. Широко известно е, че големите търговски вериги, които са в преки договорни отношения с производителите, притежават значителната „сила на купувач“, която упражняват при договаряне на условията по договорите си. От другата страна на това правоотношение са производителите, които самостоятелно трудно биха могли да окажат влияние върху условията по договора. Отделно от това, тенденцията за членуване в подобни организации от страна на голяма представителна маса от производителите в един и същи сектор благоприятства потенциално съгласуване на пазарното им поведение. Такова съгласуване може да доведе до завишаване на цените дори и на ефективни пазарни участници с по-ниски разходи, предвид потенциала за по-висока печалба, който такова поведение носи. В допълнение, често организацията събира и разпространява между своите членове чувствителна търговска информация, като по този начин улеснява антиконкурентното координиране между тях.
Предвид всичко това, се налага Комисията да извърши проучване относно наличието на евентуално антиконкурентно поведение в сектора, осъществено от страна на обединенията на производителите под формата на решение на сдружение на предприятия, които нарушения имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазарите на търговия на едро и дребно с яйца.
Липсата или наличието на извършено нарушение по глава трета от ЗЗК може бъде установено с решение на Комисията, постановено след извършено проучване по образувано производство по реда на глава девета от ЗЗК.
