Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че е установявала нелоялни търговски практики на „Кауфланд“ спрямо доставчици и български производители в три отделни производства. Регулаторът посочва, че решенията от 2020, 2025 и 2026 г. очертават повтарящ се модел на поведение, започнал още през 2015 г. Последното решение предвижда три имуществени санкции в общ размер на 75 653 706 евро.
Позицията на КЗК е публикувана на 13 ноември 2026 г. в отговор на публични изявления на изпълнителния директор на търговската верига относно решенията на антимонополния орган и евентуалното им съдебно оспорване.
Според комисията общото между установените нарушения е използването на по-силната позиция на веригата при договарянето и прилагането на търговски условия в ущърб на доставчици.
Три производства за нелоялни практики от 2015 г. насам
КЗК припомня, че през последните години е постановила три решения срещу „Кауфланд“.
Първото решение е от 17 септември 2020 г.
С него комисията налага имуществена санкция от 343 417 лева за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне.
Нарушението е свързано с поведение, установено след юли 2015 г.
По тогавашните законови правила наложената санкция е била максималната допустима.
През 2023 г. Върховният административен съд окончателно потвърждава решението на КЗК и санкцията в пълен размер.
Второто решение е от 8 май 2025 г.
При това производство комисията установява две нарушения и налага две имуществени санкции от по 250 000 лева, или общо 500 000 лева.
От КЗК уточняват, че това е бил максималният размер, предвиден в закона към съответния момент.
Решението е обжалвано пред Административен съд – София област.
Третото решение е от ноември 2026 г.
То е и най-мащабното по размер на санкциите.
Според КЗК нарушенията в отношенията с български производители са продължили въпреки предходните санкции.
Как се формира санкцията от над 75,6 милиона евро?
С последното си решение антимонополният орган налага три отделни имуществени санкции:
- 21 899 757 евро – санкция, равняваща се на 1,58% от оборота на дружеството за 2025 г.
- 21 899 757 евро – втора санкция в размер на 1,58% от оборота.
- 31 854 192 евро – трета санкция, равняваща се на 2,2% от оборота.
Общият им размер е 75 653 706 евро.
КЗК уточнява, че действащият закон позволява налагане на санкция до 10% за всяко отделно нарушение или до 150 млн. евро за нарушение.
Размерът на санкциите показва съществената промяна в законовите механизми за санкциониране спрямо тези, прилагани при предходните производства.
КЗК: Нарушенията продължават въпреки предишните санкции
В позицията си комисията определя установеното поведение като траен модел в отношенията на търговската верига с доставчици и български производители.
Според регулатора в основата на нарушенията стои използването на по-силната позиция на голямата търговска верига при договаряне на условията за доставка.
Така по-малките участници във веригата на доставки могат да се окажат в неблагоприятно положение спрямо големия купувач.
КЗК подчертава, че последното производство показва продължаване на практики, за които вече са били налагани санкции.
Остър спор между КЗК и ръководството на „Кауфланд“
Повод за новата публична позиция на регулатора са изявления на изпълнителния директор на „Кауфланд“.
КЗК ги определя като съдържащи неприемливи квалификации за актовете на независим регулаторен орган и твърдения за бъдещи решения на българския съд.
Комисията заявява, че зачита правото на всяко дружество да обжалва нейните решения и да представи юридическите си аргументи пред съда.
Същевременно регулаторът категорично отхвърля това, което определя като опити за публичен натиск върху съдебната преценка.
Според КЗК категоричните прогнози за изхода на бъдещо съдебно производство могат да бъдат възприети като опит за въздействие върху съда, преди той да е разгледал спора.
Това е позиция на антимонополния орган. В публикуваното съобщение не са цитирани дословно изявленията на изпълнителния директор, на които комисията отговаря.
ВАС вече е потвърдил една от санкциите
КЗК обръща специално внимание на съдебното развитие на първото производство.
През 2023 г. Върховният административен съд е потвърдил окончателно решението на комисията от 2020 г. за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне.
Според регулатора това е важно обстоятелство в контекста на публичните изявления за евентуалния изход на бъдещи съдебни спорове.
Комисията посочва, че предходното съдебно решение е постановено при сходно нарушение, сходна фактическа обстановка и сходни доказателства.
Това обаче не предрешава изхода на други производства, които подлежат на самостоятелна съдебна преценка.
Какво означава случаят за българските производители?
Отношенията между големите търговски вериги и доставчиците им имат пряко значение за достъпа на българските производители до пазара.
Когато голям купувач разполага със значително по-силна позиция при договаряне, възниква риск от налагане на неблагоприятни условия на по-слабите търговски партньори.
Именно срещу такива практики са насочени правилата за защита на конкуренцията и за ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата на доставки.
Случаят с „Кауфланд“ поставя два основни въпроса: доколко ефективни са санкциите срещу повтарящи се нарушения и как се гарантира реална защита на доставчиците и българските производители.
Окончателната законосъобразност на обжалваните решения на КЗК се преценява от съда.