Независимо изследване на осем проби млечни и растителни алтернативни продукти показва значителни разлики в съдържанието на трансмастни киселини. Данните обаче се отнасят само до конкретно изследваните продукти.
Лабораторни анализи, възложени от Сдружение „За достъпна и качествена храна“, показват значителни разлики в съдържанието на трансмастни киселини при изследвани млечни продукти и растителни алтернативи.
Изследването обхваща осем проби – масло и маргарин, краве и бадемово мляко, краве сирене и имитиращ продукт, както и млечна и растителна сметана.
При четирите млечни продукта са установени между 2,77 и 3,43 г трансмастни киселини на 100 г мазнини.
При четирите растителни и алтернативни продукта стойностите са между 0,34 и 0,45 г на 100 г мазнини.
При някои от сравненията разликата достига приблизително 10 пъти.
Масло и маргарин – значителна разлика в изследваните проби
Един от най-ясните примери е сравнението между кравето масло и изследвания растителен продукт.
В млечната мазнина са установени 3,43 г трансмастни киселини на 100 г мазнини, докато в растителната проба количеството е 0,40 г.
Това означава около 8,6 пъти по-ниско съдържание на трансмастни киселини в растителната проба спрямо изследваното масло.
Разликата се увеличава и при сравнение на 100 г готов продукт. Маслото съдържа 82,2% мазнини, а растителният продукт – 38,8%.
Така изчисленото количество е приблизително 2,82 г трансмастни киселини в 100 г масло срещу 0,16 г в 100 г растителен продукт – разлика от около 18 пъти.
Част от трансмазнините в маслото са естествено срещащи се
Анализът показва и присъствието на trans-vaccenic acid – една от трансмастните киселини, които естествено се срещат в мазнините от преживни животни.
В изследваното масло стойността е 1,38 г на 100 г мазнини, докато в растителния продукт е под 0,05 г.
Световната здравна организация също прави разграничение между промишлено произведените и естествено срещащите се трансмазнини, но препоръката ѝ за ограничаване на приема обхваща и двата вида.
Резултатите не означават, че всички растителни продукти са по-здравословни
Авторите на изследването подчертават, че резултатите не доказват, че растителните продукти като цяло са по-здравословни от млечните.
Изследвани са конкретни продукти и конкретни проби, а за цялостна хранителна оценка са необходими и други показатели.
Това означава, че данните могат да покажат разлика в съдържанието на трансмастни киселини, но не могат сами по себе си да определят цялостната хранителна стойност или здравословност на дадена храна.
Именно затова според Сдружение „За достъпна и качествена храна“ храните трябва да бъдат оценявани според реалния им състав, а не само според това дали съдържат млечна или растителна мазнина.
Трансмазнините и сърдечно-съдовото здраве
Трансмазнините са важен фактор при оценката на хранителния режим. СЗО посочва, че както промишлено произведените, така и естествено срещащите се трансмазнини трябва да бъдат ограничавани. Организацията препоръчва те да осигуряват не повече от 1% от дневния енергиен прием.
При хранителен режим от 2000 калории това означава под 2,2 г трансмазнини дневно. СЗО препоръчва трансмазнините да бъдат заменяни основно с полиненаситени и мононенаситени мазнини, предимно от растителни източници.
СЗО препоръчва също наситените мазнини да осигуряват не повече от 10% от дневната енергия.
Не само произходът, а реалният състав има значение
Данните от изследването поставят под въпрос широко разпространеното схващане, че наличието на растителна или палмова мазнина автоматично означава по-високо съдържание на трансмазнини.
При конкретно изследваните проби се наблюдава обратното – растителните и алтернативните продукти съдържат значително по-малко трансмастни киселини от съответните млечни продукти.
Това обаче не означава, че произходът на мазнината е достатъчен критерий за оценка на дадена храна. Важни са количеството и видът на мазнините, цялостният състав на продукта и количеството, което се консумира.
Според Сдружение „За достъпна и качествена храна“ именно лабораторните анализи и научните данни трябва да бъдат основата при оценката на храните.
Резултатите от настоящото изследване показват конкретно, че в изследваните растителни продукти съдържанието на трансмастни киселини е многократно по-ниско от това в сравняваните млечни продукти. Те не могат обаче да бъдат обобщавани за всички растителни или млечни храни.
