От кварталите на Варна и София до Пловдив, Русе и Добрич – лисиците отдавна не са само горски обитатели. Спасители на диви животни обясняват защо част от тях се раждат в градовете, какви са реалните рискове и кога човек трябва да потърси помощ.
Лисица, която пресича улица, рови около контейнер или се появява в двора на къща, вече не е толкова необичайна гледка в българските градове. Макар подобни срещи често да предизвикват изненада, за някои от животните градът отдавна е позната територия, а не случайна спирка по пътя от гората.
Таралежчета по 50 грама са изправени пред тежка зима: Спасители отчитат все повече бедстващи малки
Във Варна присъствието на лисици е документирано от години. Животните са забелязвани в Морската градина, около Делфинариума и в кварталите „Бриз“, „Чайка“, „Левски“ и „Владиславово“, както и в централните части на града.
Има съобщения и за малки лисичета край спирка „Почивка“, което подсказва, че поне част от тези животни могат да отглеждат потомството си в непосредствена близост до хората.
Съвсем пресен случай от Североизточна България показва, че срещите невинаги се приемат спокойно. На 5 октомври 2026 г. жителка на Добрич е подала сигнал до общината, след като в продължение на три вечери забелязвала лисици край обрасъл двор в близост до детска градина и детска площадка.
Подобни истории има и в други части на страната.
В Пловдив лисица е заснета да обикаля около контейнер за отпадъци в квартал „Тракия“, а през годините животни са наблюдавани и в парк „Лаута“ и квартал „Кючук Париж“. За лисици в квартал „Здравец Изток“ са разказвали и жители на Русе.
Още по-любопитен е случаят от Велико Търново, където през август 2024 г. лисица се появява пред гишетата на КАТ. Животното не изглеждало притеснено от хората, а местни жители разказали, че го познават от предишни срещи в квартала.
Най-много внимание обаче продължават да привличат градските лисици в София.
По данни, представени през октомври 2026 г., от началото на 2025 г. в столицата са постъпили над 30 сигнала за лисици от различни райони. Животните са забелязвани в „Лагера“, „Лозенец“, „Гео Милев“, „Младост“ и други квартали.
Само в края на септември лисица е заснета да пресича улица между „Младост“ 3 и „Младост“ 4, а жители са съобщили за подобни наблюдения и в съседни райони.
Защо лисиците избират живота сред хората?
От организацията „Дивите животни“, която се грижи за пострадали и бедстващи представители на дивата фауна, обясняват, че присъствието им в градовете не е непременно резултат от случайно навлизане от околните гори.
„Лисиците в града се раждат тук, не идват от другаде“, подчертават спасителите, като имат предвид установените градски популации.
Това не означава, че всяка лисица е родена в квартала, в който е забелязана. Животните могат да се придвижват между различни територии, но част от тях прекарват целия си живот в близост до населени места.
Една от причините е сравнително лесният достъп до храна. В градовете лисиците могат да открият гризачи, други дребни животни и хранителни отпадъци. Парковете, обраслите терени и зелените пространства пък им осигуряват места за укриване.
Затова и преместването на лисица, която изглежда здрава и просто обитава определен район, невинаги е необходимо или подходящо решение.
Опасни ли са лисиците за хората?
Това е въпросът, който най-често тревожи хората при появата на диво животно в жилищен квартал.
От „Дивите животни“ посочват, че лисиците могат да пренасят заразни и паразитни заболявания, но подобни рискове съществуват и при други бозайници, включително бездомните кучета и котки.
Самото присъствие на лисица обаче не означава, че животното е болно или представлява непосредствена заплаха.
Особено често страховете са свързани с бяса. Организацията припомня, че заболяването не засяга единствено лисиците, а може да се предава и от други заразени бозайници.
По данни, цитирани от природозащитниците, последният потвърден случай на бяс в България е от 2016 г. Страната има дългогодишна програма за орална ваксинация на дивите животни, а от 2022 г. е със статут на свободна от бяс.
Това е успокояваща информация, но не отменя необходимостта от предпазливост. Дивите животни не бива да се докосват, хранят от ръка или да се правят опити за улавянето им.
При ухапване или одраскване е необходимо незабавно да се потърси медицинска помощ.
Автомобилите са една от големите опасности за градските лисици
Докато хората се притесняват от срещите с дивите хищници, градът създава сериозни рискове и за самите животни.
Сред пациентите на „Дивите животни“ е млада градска лисица, блъсната от автомобил. При инцидента животното е получило фрактури на бедрената кост на две места.
Случаят показва, че приспособяването към градската среда не означава безопасен живот. Движението по улиците, автомобилите и контактът с човешката дейност могат да се окажат фатални за дивите животни.
Спасителите получават и сигнали от хора, които искат лисиците да бъдат преместени, за да не пострадат. В други случаи причината е страх от зарази или притеснение за домашните любимци.
Специалистите обаче съветват срещите с дивите животни да се приемат спокойно, без ненужни опити за намеса.
Как да реагираме, ако срещнем лисица?
Най-важното е да запазим дистанция и да позволим на животното спокойно да се отдалечи. Не бива да го преследваме, да се опитваме да го галим или да го примамваме с храна.
Добре е домашните любимци да бъдат държани под контрол, а хранителните отпадъци да не се оставят на места, където привличат диви животни.
Ако лисицата е видимо ранена, не може да се движи нормално или проявява необичайно поведение, най-разумно е да се потърси съдействие от компетентните служби или организация за спасяване на диви животни, без да се правят самостоятелни опити за залавянето ѝ.
Няма надеждни актуални данни, които да показват колко точно лисици живеят в българските градове или дали числеността им се увеличава навсякъде. Многобройните наблюдения обаче потвърждават, че те могат успешно да използват и градската среда като свое местообитание.
Затова срещата с лисица в парка или между жилищните блокове невинаги означава, че животното се е изгубило.
Понякога то просто е у дома си – макар този дом да се намира на няколко метра от нашия.