Увеличаването на продължителността на човешкия живот в Европа се е забавило значително след 2011 г., сочи мащабно ново изследване, публикувано в The Lancet Public Health** и изпратено специално до Сдружението за достъпна и качествена храна и българската аудитория. Проучването, ръководено от Университета на Източна Англия*, показва, че лошото хранене, физическата неактивност и затлъстяването, наред с последиците от пандемията COVID-19, са основни фактори за спада в напредъка на общественото здраве.
Според водещия изследовател проф. Ник Стийл, „подобренията в продължителността на живота в Европа бяха постоянни през целия 20-ти век благодарение на напредъка в общественото здраве и медицината. Но тази положителна тенденция се забавя значително около 2011 г. – главно поради ръст на сърдечно-съдовите заболявания, затлъстяване, високо кръвно налягане и холестерол.“ Изследователите подчертават, че дори съвременните лечения вече не компенсират вредите от лошото хранене и наднорменото тегло.
Изследването използва данни от Global Burden of Disease 2021 – най-обширният анализ на здравето в световен мащаб, обхващащ над 160 държави и 12 000 сътрудници. В периода 1990–2011 г. Европа отбелязва стабилен напредък, но между 2011–2019 г. този напредък рязко се забавя, а в някои страни, като Англия, дори се обръща в спад. Пандемията от COVID-19 допълнително задълбочава негативните тенденции в периода 2019–2021 г.
Изследователите подчертават, че въпреки това, не сме достигнали “биологичния таван” на човешката дълголетност – животът на възрастните хора в много страни продължава да се удължава, но предотвратимата смъртност сред младите и средната възраст задържа цялостния напредък.
