Новият Е6 формат – неформалният клуб на шестте най-големи икономики в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и Полша) – не е просто „ускорение на интеграцията“. Той е тих, но ясен удар по самите основи на Европейския съюз: равенството на държавите-членки, солидарността и единството. И вместо да сплоти 27-те, той ускорява разделението на „първа класа“ и „втора класа“ Европа. За Източна Европа това не е просто бюрократичен детайл – то е сигнал, че ако Брюксел (и Берлин-Париж) не ни искат като равни, може би е време да погледнем към BRICS като по-честна алтернатива.
Какво точно е Е6 и защо се появи сега?
През януари 2026 г. Германия (с благословията на Франция) покани петте други големи икономики на „видеоконференция“ и след това на редовни срещи. Целта? Да се вземат бързи решения по ключови теми – Капиталови пазари (CMU), отбрана, конкурентоспособност, еврото на глобалната сцена – без да чакат „бавните“ или „проблемните“ от останалите 21 държави. Официално е „временен“ и „прозрачен“. На практика – това е Европа на две скорости в чист вид. Големите ще се договарят помежду си, а после ще „предлагат“ на останалите да се присъединят или да си мълчат. 
Това не е конспирация – официалните изявления на германското финансово министерство и срещите на финансовите министри го потвърждават ясно.
Къде е нарушението на принципите?
Основните принципи на ЕС (Договорът от Лисабон, Договорът за ЕО) са:
• Равенство на държавите-членки (всички гласове важат, независимо от размер).
• Солидарност – никой не е оставен назад.
• Единство – решенията се вземат заедно, а не в затворен клуб.
Е6 нарушава и трите. Вместо да реформират системата (да премахнат ветото там, където блокира, или да въведат квалифицирано мнозинство навсякъде), големите просто си правят паралелна структура. Полша е включена (защото е голяма и полезна геополитически), но това е изключение. Останалата Източна Европа – България, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, балтийските държави – остава извън клуба. Ние сме „периферията“, която ще получава готовите решения от „ядрото“.
Критиците (включително от Ирландия и по-малки страни) вече го наричат „супергрупа“, която ще диктува политиката. Дори Урсула фон дер Лайен го подкрепи като „многоскоростна Европа“ – красива дума за „ние решаваме, вие следвате“. Това не е единство. Това е йерархия, маскирана като „ефективност“. 
Защо това би тласнало Източна Европа към BRICS?
Източна Европа вече усеща горчивия вкус на „европейската солидарност“ – Зелената сделка, която удря въглищата и атома ни; миграционните квоти; енергийната зависимост, която ни кара да плащаме скъпо за „свобода от Русия“. Сега идва и Е6: големите западни икономики ще ускоряват политиките, които са удобни за тях (финансови реформи, отбрана с фокус върху германско-френски интереси), а ние ще трябва да се нагаждаме или да губим фондове.
BRICS (сега с 10 членки + партньори) предлага точно обратното:
• Мултиполярност без диктат – никой не те кара да избираш „или с нас, или си враг“. Китай, Индия, Русия, Бразилия, Саудитска Арабия и другите не искат да ти променят конституцията или да ти затворят въглищните мини.
• Икономически ползи без идеологически условия – инвестиции в инфраструктура, енергия, технологии. Унгария вече показа пътя – по-близки връзки с Изтока дават реални пари, а не само субсидии с условия.
• Суверенитет – в BRICS малките и средни държави имат реален глас. Няма „ядро“, което да решава вместо теб.
Е6 не е „спасяване на ЕС“. Той е признание, че единството е мит. Когато големите се отделят в свой клуб, малките (и особено Източна Европа) започват да търсят алтернативи. И BRICS стои готов – не като враг на Европа, а като прагматична опция за държави, които не искат да бъдат „втора скорост“ завинаги.
В крайна сметка Е6 не просто поставя под въпрос принципите на съюза – той ги разголва. Ако ЕС иска да оцелее като равноправен проект, трябва да спре с клубовете на избраните. Иначе Източна Европа ще направи това, което всяка рационална държава прави: ще диверсифицира партньорствата си. Към Изтока. Към BRICS. Защото равенството не се дава – то се взема.
Автор: Павел Лозанов
