След археологическите разкопки през лятото на 2023 година загадките около Петрич кале се задълбочиха, разказа за БТА ръководителят им Мария Войкова. Екипът е разкрил помещение, за което се предполага, че е гробница, която обаче е била ограбена още през Късната античност. Каквото и ценно да е имало вътре, е взето, обясни Войкова. По думите й по-важното е, че архитектурата на сградата е добре запазена, освен това откритата керамика показва, че вероятно става дума за 5-6 век.
На въпроса кой би могъл да бъде погребан в такова луксозно помещение, археологът посочва, че това е една от многото неизвестни, които Петрич кале засега оставя без отговор. Като гробница не е нещо изключително, каза още Войкова. По думите й уникално и необичайно е местоположението й – до стената и портата от вътрешната страна на крепостта. Трудно може да се каже и какви хора са живели през тези времена в Петрич кале, за която се знае, че е вдигната от римляните, за да подсигурява столицата на провинцията – Марцианопол (днешна Девня). Тези факти дават повод на археолозите да допускат, че гробницата е на високопоставен човек. Но докато не намерим някакви надписи, всичко ще е само в сферата на спекулациите, подчерта Войкова.
За екипа е озадачаващо, че са открили и нещо като фонтан, конструктивно свързан с т.нар. гробница. Замазката на конструкцията свидетелства, че се е ползвала за вода. Това повдига въпроса дали помещението е гробница или някакво светилище. Истината е, че за да разберем какво е, трябва да проучим всичко наоколо, посочи Войкова. Тя уточни, че основната задача през отминалото лято е била да опразнят помещението, за да не се съблазняват иманярите. Освен това е направено всичко възможно, за да се опази архитектурата на сградата. Тя е с кръстат свод и съвсем малка врата, което също повдига въпроси около това за какво всъщност се е ползвала. До т.нар. гробница има средновековно жилище от 12 век, но хората дори не са знаели какво има до тяхната къща, обясни още археологът.
След разкопките през отминалото лято се заплита допълнително и мистериятаоколо издълбаната в скалата щерна. Досега археолозите считаха, че този ров с ширина над 3 метра се е ползвал като водохранилище. С напредването на разкопките започнаха да се появяват съмнения в тази версия. Все още няма и категоричен отговор кой в древността е копал толкова упорито в скалата. „Мислехме, че знаем къде е краят на щерната, само че се очерта едно по-тъмно петно, пуснахме сондажи на няколко места и се оказа, че тя продължава“, обясни Войкова. Нейното предположение е, че ровът обикаля едната страна на цялата крепост по скалния венец и то с общо взето един стандарт – ширина около 3.2 метра. Другото, което са разкрили сондажите е, че т.нар. щерна всъщност е била напълнена с къщи през Средновековието. Навсякъде, където направихме сондажи, се виждат подови нива, останки, обясни Войкова. Според нея ровът, изкопан в скалата, е твърде вероятно първоначално да е бил свързан със самата фортификация на крепостта. По-късно, през Средновековието, когато вече не е ползван по предназначение, в него са си направили жилища.
Ако приемем, че съоръжението е изкопано през римската епоха, е напълно възможно тогава местността да е изглеждала по съвсем различен начин, каза още Войкова. Днес това е отвесна скала, но тогава би могло склонът да е бил много по-полегат и да е имало възможност враговете да се изкачват спокойно. Това би обяснило наличието на ров с такива гигантски размери, изкопан в скалата. Позицията на Войкова е, че за да бъде доказана тази теория, е нужно да се потърси експертното мнение на геолози. Те могат да кажат дали е имало процеси, променили профила на скалния нос. Единственото сигурно нещо в момента е, че скалата е варовикова и сравнително лесна за обработка. Доказателство за това е и стълбата, прокопана в нея, която е функционирала в средата на 15 век.
От другата страна на крепостта всичко е ясно – има построена изключително добра укрепителна система, която включва вътрешна стена, външна стена, а сред нея е имало изкопан ров. Но от страната на това, което досега се приемаше за щерна, въпросите са повече от отговорите и биха могли да помогнат геолозите, каза Войкова.
За сезон 2023 тя разказа още, че е бил много кратък – едва 18 работни дни. За това ограничено време обаче на Петрич кале са намерени повече от 200 находки от различни времена. Сред тях са два впечатляващи кръста. Сребърният е руски тип, който навлиза през 14 век, а върху него са образите на Богородица, Исус и евангелистите. Той е открит в щерна, обясни Войкова. Другият кръст е от бронз и от едната му страна е изрязан ипсилон с две хасти. Това е един от най-обсъжданите знаци в българската археология, като най-често се приема като символ на Тангра, но е факт, че се появява и след приемането на християнството, обясни Войкова. И уточни, че част от колегите й археолози приемат, че ипсилонът с две хасти е символ принципно на Бог, независимо как го назоваваме. А медальоните с този знак са характерни за ранната българска култура. Има и други такива кръстове, намирани основно в Североизточна България, но повечето са случайни находки, докато този е открит в среда, по време на разкопки, обясни Войкова.
През отминалото лято екипът, работещ на Петрич кале, е попаднал на още една изненада – средновековна домашна работилница за обработка на кост. В нея са открити много еленови рога, заготовки, костени върхове, апликации. Работилницата поне не повдига въпроси, с усмивка посочи археологът. И уточни, че е ясно, че е от 12 век, когато в крепостта вече са живели българи.
Мястото, където е построена крепостта Петрич кале, е обитавано стотици години преди римската епоха, смята Войкова. В крепостта са намирани артефакти от времето на траките. През тази година имаме и от праисторическия период, допълни археологът. И уточни, че са открити брадвички, разнесени в по-горните пластове и влезли в зидове, но разпознаваеми като праисторически. А обяснението за натрупването на тези времеви пластове за нея е, че мястото е стратегическо. От една страна е лесно за отбрана, от друга – Авренското плато е плодородно и позволява както развитие на земеделие, така и на скотовъдство. Освен това има и вода, което също е привличало хората.
За предстоящите задачи, свързани с Петрич кале, Войкова посочи, че е наложително да бъде стабилизирана т.нар. гробница. Реставрацията и консервацията й ще останат за предстоящия летен сезон. Постройката е много представителна и ще бъде с висока експозиционна стойност, особено след като се разчисти от външната страна, обясни археологът. Според нея като цяло крепостта вече смело може да бъде считана за туристически обект, защото хората има реално какво да видят, а не просто да гадаят какво гледат. Много се надявам община Аврен да кандидатства с по-мащабен проект, за да се предприеме по-сериозна консервация и да бъдат разказани историите на Петрич кале, защото тази крепост е без аналог в Северна България, посочи археологът. Тя уточни, че при работата си в обекта те оставят градежа в оригинал, откритото само се стабилизира, нищо не се надгражда. Войкова допълни, че мястото придобива все по-голяма популярност и когато времето е хубаво масово се посещава от любители на природата и историята. За това допринася и реализираният от Община Белослав през миналата година проект за укрепване на стълбата, изрязана в отвесната скала, която е служела като таен изход на живеещите в крепостта. Подменена е желязната конструкция на стълбата и тя вече е безопасна за ползване.
