Рядко Великден (православен и католически) ще се падне в един и същи ден, както ще се случи през 2025 г., когато двата празника съвпадат.
През 2025 г. двете най-големи деноминации на християнството отново ще празнуват Възкресение на една дата – 20 април. Какви традиции спазват различните народи при отбелязването на Великден?
България: чукане с яйца…
Очакван с нетърпение най-вече от малчуганите: ритуалът чукане с великденски яйца е израз на желанието за здраве и успехи през годината. Поверието гласи, че който надделее в битките с яйца ще се радва на здраве, благополучие и късмет.
Друг обичай е приготвянето на великденски козунаци. Смята се, че козунакът олицетворява тялото на Исус Христос. Традицията е сравнително нова – въведена е в началото на 20-и век. Преди това за Великден българите са приготвяли различни великденски обредни хлябове и питки.

Германия: великденски зайчета…
В Германия шарените яйца за празника се носят от великденското зайче, което ги крие в градината. И на Великден децата ги търсят. Звучи нелогично – заек да носи яйца. Смисълът е в убеждението, че зайците и яйцата символизират плодородието и прераждането. Първото писмено свидетелство за тази традиция датира от 1662 година. През 1770 г. тя стига и до Америка , където я занасят имигранти от Германия.
В Германия не трябва да липсва и великденското агне, приготвено от сладко тесто. То напомня за древния ритуал на жертвоприношение по време на еврейския празник Пасха. Жертвеният агнец символизира Исус Христос, умрял на кръста в името на хората. Християнска е и традицията да се палят свещи – като символ на живота.

Полша: напръскай девойката!
В Полша традицията повелява хората да се заливат с вода. На така наречения “мокър понеделник” младежите гонят момичетата с кофи, пълни с вода, с кани или с водни пистолети – кой каквото има под ръка. Според легендата, девойките, които са се намокрили, ще се омъжат през годината. Освежаващата традиция води началото си от кръщенето на полския княз Мешко на Велики понеделник през 966 година.

Испания: шествия за покаяние
В Испания Великден се отбелязва с многобройни религиозни процесии. Често участниците в тях са с качулки – за да напомнят за Инквизицията. Босоногите каещи се преминават по улиците на испанските градове и молят за прошка за извършените грехове. Процесиите продължават от Връбница до Великден.

Англия: постна храна и върбови клонки
На Разпети петък англичаните се хранят обичайно скромно. На този ден се продават кифлички със стафиди, на които е изобразен Христовият кръст. И още една местна традиция: поверието гласи, че който се докосне до върбова клонка, украсена с разноцветни великденски яйца, ще бъде споходен от щастие.

Италия: тих Великден
По време на великденските празници иначе шумната Италия потъва в тишина. Вярващите провеждат мълчаливи шествия, следвайки кръста. Така те напомнят за Христовите страдания. А в неделя всички погледи са отправени към традиционното послание на папата “Urbi et Orbi”, което той произнася на 60 езика.

Франция: мълчанието на камбаните
Френските деца започват да търсят скритите великденски яйца и лакомства чак в понеделник. В знак на траур камбаните на църквите не бият – заглушават ги от петък до събота. И във Франция великденският заек е символ на плодородието и задължително присъства в украсата. За празника французите приготвят агнешко печено с боб.

Финландия: великденски огньове
Във Финландия се извършва ритуал, подобен на българското сурвакане – но с върбови клонки. Той напомня за посрещането на Христос в Ерусалим с палмови клонки. В неделя деца обикалят по улиците с барабани и свирки и обявяват край на траура. А вечерта финландците палят огньове, също както се прави и на много места в Германия.

Великден е християнски празник с променлива дата и други празници като Петдесетница зависят от този ден. За точното изчисляване на датата на Великденските празници се вземат предвид две природни явления: пролетното равноденствие и пълнолунието. Ето кога се пада православният и католическият Великден през 2025 година.
Кога пада православният Великден през 2025 година?
Начинът, по който се определя деня, в който се пада Великден, е определен през 325 г., по време на Вселенския събор в Никея. Датата на Великден се влияе от две важни природни явления: пролетното равноденствие, което настъпва на 21 март, както и пълнолунието, пише Stirileprotv.ro.
Поради промяната на пълнолунието, датата на Великден също варира. Още през 4 век обаче е установено, че Великден винаги трябва да е в неделя.
Православният Великден и католическият Великден обикновено имат различни дати, тъй като двете църкви използват различни календари за изчисляване.
Католическият Великден се изчислява според Григорианския календар. Православният Великден се изчислява според Юлианския календар. Рядко Великден (православен и католически) се пада в един и същи ден, както ще се случи през следващата 2025 г., когато двата празника съвпадат.
Православният Великден, наричан още Възкресение Христово, е най-старият и най-важен празник в източнохристиянската традиция, отбелязващ Възкресението на Исус Христос (възкръсването от гроба) след неговото разпятие и земна смърт.
Неговото Възкресение формира основата на християнската вяра, доказвайки, че Исус е Божият син, като символизира победата му над смъртта.
През повечето години датата на православния Великден се различава от датата на Великден в западното християнство (католическо и протестантско) и обикновено е една седмица, но понякога четири или пет седмици по-късно.
В Западното християнство датата на Великден се основава на Григорианския календар и може да падне между 22 март и 25 април.
Източно-християнската традиция основава изчисляването на православния Великден на Юлианския календар, който се различава от Григорианския с 13 дни. Това води до възможен диапазон от дати между 4 април и 8 май. И православната, и католическата църква обаче са съгласни, че Великден трябва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, но винаги след еврейската Пасха.
Католическият Великден е най-важният празник в литургичния календар на Католическата църква и отбелязва възкресението на Исус Христос от мъртвите. За православните Възкресение е един от най-важните религиозни празници в годината, заедно с Рождество Христово.
Благодарение на формулата за изчисление беше възможно да се определи кога ще падне Великден през следващите години. Ето и датите на католическия Великден и православния Великден за годините 2020-2030.
Православният Великден от 2020г. до 2030 г.
Православен Великден 2020 г. – 19 април
Православен Великден 2021 г. – 2 май
Православен Великден 2022 г. – 24 април
Православен Великден 2023 г.– 16 април
Православен Великден 2024 г. – 5 май
Православен Великден 2025 г. – 20 април
Православен Великден 2026 г. – 12 април
Православен Великден 2027 г. – 2 май
Православен Великден 2028 – 16 април
Православен Великден 2029 – 8 април
Православен Великден 2030 – 28 април
Католически Великден от 2020 г. до 2030 г.:
Католически Великден 2020 – 12 април
Католически Великден 2021 – 4 април
Католически Великден 2022 – 17 април
Католически Великден 2023 – 9 април
Католически Великден 2024 – 31 март
Католически Великден 2025 – 20 април
Католически Великден 2026 – 5 април
Католически Великден 2027 – 28 март
Католически Великден 2028 – 16 април
Католически Великден 2029 – 1 април
Католически Великден 2030 – 21 април
Превод и редакция: DW.com