Бърза среща на Виолета Тончева с диригента след „Дон Паскуале“ и преди „Фауст“
Маестро Борисов, поздравления за наградата на Държавна опера Варна „Феникс“, която Ви бе връчена преди спектакъла на „Дон Паскуале“ за високо диригентско майсторство и принос в творческото израстване на оркестъра, в навечерието на 80-годишнината от неговото създаване.
Благодаря за това признание на ръководството, оркестъра и целия екип на Държавна опера Варна. Освен че съм поласкан, приемам наградата с чувство за отговорност. Тя има и сантиментална стойност за мен – тук е моят театър, тук съм пял в детския хор, участвал съм като ученик в оперни спектакли, по-късно като тромпетист съм бил солист на концерти, а баща ми остана докрай верен на оркестъра. Радвам се, че имах възможността да бъда главен диригент, а сега и постоянен гост диригент на Варненската опера.
Съвместявате този ангажимент с поста първи диригент и заместник генерален музикален директор на Anhaltisches Theater в Десау, Германия. Дирижирате на много места – само през последните месеци в Грац, Берлин, Магдебург, Варна, а съвсем наскоро дебютирахте и в Южна Америка с концерт в Богота, Колумбия. Как подхождате към различните оркестри?
Диригентът застава пред оркестъра с любопитство пред неизвестното и с надежда, че музикантите не само ще приемат, но и ще откликнат на неговата концепция със свои идеи. Много държа на тази невербална обратна връзка. Диригентът не е деспот, а лидер, който трябва да предизвика и улови енергията на оркестъра. Разбирам диригентството като комуникация, която разчита на взаимност и в този смисъл се стремя винаги да бъда открит за рефлексиите отсреща.
С оркестъра и певците ни поднесохте един такъв „взаимен“, за да използвам Вашите думи, „Дон Паскуале“, с който публиката никак не искаше да се разделя.
И аз мисля, че се получи добър спектакъл. Доницети звучеше леко и ефирно, благодарение на свежия състав с чудесни солисти и хористи. Специално искам да откроя заслугата на оркестъра, защото ми се струва, че в тази опера фокусът се поставя предимно върху солистите. Наистина те движат динамичното действие, с което приковават вниманието, но ефектът не би бил същият, ако зад тях не стои високият професионализъм на оркестъра. Музиката на Доницети изисква дантелена прецизност на изпълнението и нашият оркестър я постигна.
Следва „Фауст“ от Гуно на 28 март – първият спектакъл, който Държавна опера Варна излъчва на живо в цял свят чрез платформата „7Arts”. Да поздравим тук режисьорката на „Фауст“ Вера Немирова, която бе удостоена с наградата „Режисьор на годината“ в първите Тракийски международни награди за класическа музика, учредени от примата Соня Йончева.
Прекрасна награда, поздравления и от мен на Вера! Радвам се, че с първия live streaming на Варненската опера нашият „Фауст“ получава достъп до оперните почитатели в цял свят. За нас двамата, като представители на българската и немскоезичната музикална култура, оперната постановка на „Фауст“ беше сбъдната мечта. Тя ни сближи, изградихме общ стил на работа, в скоро време започваме нов варненски проект. И понеже излизам от репетиция за „Фауст“, искам отново да изразя задоволството си от оркестъра. Въпреки напрежението от предната вечер, музикантите пренесоха енергията си от „Дон Паскуале“ в съвсем различния свят на „Фауст“ с всички негови нюанси. Усетих, че не сме формално заедно, а пулсираме заедно. Очаквам това да се случи и на представлението.