Над 7000 изображения и повече от един милион точки изграждат новия 3D модел на Малките римски терми във Варна. Следващата цел е интерактивен дигитален двойник, който да позволява виртуално разглеждане на античния обект.
Малките римски терми във Варна вече имат подробно дигитално копие, създадено чрез фотограметрия.
Разработката е представена в изданието „Културното наследство на Варна и Черноморския регион“ на Съюза на учените – Варна, а автори са Надя Стаматова и Елиф Гюмюш.
Целта е археологическият обект да бъде запазен и в дигитален вид, така че да може да се използва за бъдещи изследвания, образование и консервация.
Особено любопитното е, че за заснемането не е използвана само скъпа специализирана техника. Значителна част от работата е извършена със смартфон Samsung Galaxy S24 Ultra.
Повече от 7000 изображения за един 3D модел
При заснемането са използвани видеоматериали, от които софтуерът извлича отделни кадри.
Общо са получени 7045 изображения, като само малка част от тях са отхвърлени заради недостатъчно качество.
Останалите са обработени чрез специализиран софтуер, а крайният резултат е плътен облак от над един милион точки, върху който впоследствие е изградена триизмерната геометрия на обекта.
За да се избегнат сенки и резки промени в светлината, заснемането е извършвано между 11 и 14 часа.
Всеки участък е сниман от няколко различни височини и ъгли, за да се постигне достатъчно припокриване и да не останат „слепи“ зони.
Терми от III–IV век
Малките римски терми са изградени между III и IV век след разрушаването на по-големия термален комплекс на античния Одесос.
В района са открити и останки от римски жилищни сгради, което подсказва, че зоната е била важна част от градския живот.
Термите не са били просто място за къпане.
Подобно на големите обществени бани в Римската империя, те са изпълнявали и социална функция и са включвали различни допълнителни пространства.
В проучването се споменава дори термополиум – своеобразен римски обект за бързо хранене.
Подово отопление преди близо 1700 години
Малките римски терми са разполагали и с хипокауст – система за подово отопление, характерна за римските бани.
При нея топъл въздух се е движел под пода и през кухини в конструкцията, за да затопля помещенията.
Проучвания върху подобни системи показват колко ресурсоемко е било отоплението. За помещение от около 26 кв. м през една зима са били необходими приблизително 5,5 тона букова дървесина или 1,7 тона дървени въглища.
Подовете е трябвало да достигат температура около 35 градуса, за да осигурят комфортни условия.
Част от ранните проучвания са изгубени
Първите археологически разкопки на Малките римски терми са извършени през 50-те години на XX век.
Любопитното е, че официалният доклад от тези проучвания никога не е публикуван, а полевият дневник не се съхранява в Археологическия музей във Варна.
Така част от информацията за ранното изследване на обекта остава непълна.
Именно това е една от причините дигиталната документация да има толкова голямо значение – създава подробен архив, който може да бъде използван и след десетилетия.
Следващата стъпка е виртуален двойник
Създаденият 3D модел все още може да бъде доразвиван.
Авторите посочват, че следващите етапи включват оптимизация на модела, подобряване на текстурите и георефериране, така че той да може да бъде интегриран в GIS системи и платформи за виртуално културно наследство.
Крайната цел е създаването на интерактивен дигитален двойник на римските терми, чрез който потребителите да могат да разглеждат, анализират и изследват обекта във виртуална среда.
Така останките на античния Одесос могат да бъдат съхранени не само физически, но и като подробно цифрово копие.