Един странен и мистериозен човек броди из Варна, скрит винаги зад маска и провокира любопитството на минувачите и СайтЪТ.
Човекът, нисък на ръст, сякаш се смалява още повече, мъкнейки прегърбен в двете си ръце торби, пълни с неизвестно съдържание, а след него бавно в стъпките му крачат няколко верни кучета. Единствените живи същества, с които явно общува.

Варненка се свърза с медията ни, за да сподели, че мъжът често присяда на пейката пред блока, в който тя живее в “Кайсиева градина”.
“Винаги е тих, кротък и любезен. Не маха никога маската. Предложихме му вода и храна – отказа! Искаме да му помогнем някак, но не знаем как. Кой е този човек, какво е преживял, за да се затвори така в себе си? Очевидно има емоционални и психически проблеми, но никога самият той не създава грижи на някого. Все пак е странен в тази зверска жега, опакован от глава до пети със зимно яке, кубинки, маска”, гласи коментарът на жената, опитала се да помогне.
Медията ни успя да научи подробности за човека, който броди неуморно по улиците в жега и студ, а най-често може да бъде видян около сградата на КАТ-Варна, дори спи под стълбите на Трето РУ. Дали там се чувства защитен или има друга причина да предпочита това място, можем само да гадаем.
Това, което научихме, е, че човекът с маската се казва Йордан. Преди години е имал свой магазин. Всичко вървяло добре, докато в един момент бизнесът зациклил и той започнал да издъхва с вноските по кредита, който е теглил. Така банката взела своето, а той стигнал до фалит. Мъжът затворил магазина, но не успял да преглътне неуспеха и скоро след това изпаднал в депресивно състояние, прерастнало в психическо разстройство. От тогава скита, натоварен с торбите и следван от уличната глутница.
Многократно полицаи не само от Трето РУ, но и от други управления във Варна, са му предлагали помощ. Сезирани са институции, които също били в готовност да го приютят и се погрижат да не гладува. Човекът обаче отказвал съдействие, отказвал дрехи, дори храна. Разбрахме още, че той притежава имот в Аксаково, в който обаче не се прибира, за да нощува, а предпочита да спи под стълбите на КАТ или дори на спирката пред институцията.
Маската сложил по време на пандемията. От тогава единствения аксесоар, който променя по себе си, е именно тя. Може да бъде видян както с медицинска маска, така и с всевъзможни приспособления, с които крие лицето си от любопитните погледи и съжалението.
Това, което е в душата и сърцето му остава невидимо като лицето му. Дали ще допусне някой до себе си и помощ, времето ще покаже!