Тодор е на 39 години от Варна. Животът му поднася удари един след друг, още от дете. След смъртта на баба си, още непълнолетен, Тодор се озовава в системата. Израства в институции, а след навършване на пълнолетие – остава сам. Няма родители от 14-годишен, а по лошо стечение на обстоятелствата се оказва на улицата.
Тодор обаче не е напълно сам в несгодите си, с него са и двете му кучета, които освен, че са спътници в живота му, са и негови спасители – буквално! Животните го топлят в ледените зимни вечери, защото мъжът няма дори и завивки. Не иска да отива в приют, защото не иска да изостави верните си приятели, които са го спасили в най-тежките моменти.
Преди време младият мъж е живял на Колхозния пазар, в изоставена къща, но наркозависими палят цялата му покъщнина и той загубва и малкото вещи, които притежава. Налага се да се премести да живее в изоставени постройки в Морската градина, заедно с кучетата си. Там обаче няма мир и спокойствие, защото непрекъснато е обект на хулигански прояви от други “обитатели”, които системно го целят с камъни и го заплашват.
За да не бъде убит от камък, Тодор спи под ламарина, а топлината му идва единствено от двете кучета, които са го опазили жив.
Съдбата го среща със Симона Димитрова, на която разказва целия си живот. Младата варненка, не губи време и решава, че трябва и може да му помогне. Прави няколко клипа с Тодор и ги разпространява в социалните мрежи. Пред СайтЪТ Симона разказва, че Тодор е свестен и обича животните, което е доказателство, че сърцето му добро.
“Вярвам, че има хора, които ще помогнат на Тодор да си стъпи на краката. Имал е предложение да отиде в общинския приют, но е отказал, защото не може да вземе двете си кучета със себе си. Казвам, че те не са го изоствили и той няма да ги изостави. Търси си работа, за да може да започне да живее нормално. Не пие, не употребява наркотици и въпреки тежкия си живот е успял да се съхрани. Сподели ми, че единственото, което му дава сили да се бори и да продължава да живее са двете му кучета, неговите най-добри приятели”, разказа още Симона.
Варненката сподели, че Тодор има опит в строителството, но се е занимавал и с електричарство. Би работил, каквото и да е, за да може да си осигури покрив над главата.
След като публикува поста, със Симона Димитрова се свързват и други варненци, които купуват на Тодор и кучетата храна и вещи от първа необходимост. Той обаче не търси милостиня, а работа и спокоен живот.
Всеки, който има желание да помогне на мъжа, може да се свърже със Симона Димитрова на мейл: moniedimitrova@abv.bg
