Огнената Мерседес е специален гост на 23 април в Зала 1 на Фестивалния комплекс на премиерата за България на албума “Фламенко трибют на Пат Матини” на най-популярния испански китарист от новата вълна Сантяго Лара и неговия квартет в рамките на Европейския музикален фестивал Варна.
Мерседес Руиз, адмирираната по цял свят испанска танцьорка, ще даде чувствен акцент в премиерното за България представяне на отличения с редица награди за испанска музика албум “Фламенко трибют на Пат Матини” на китариста и композитор Сантяго Лара. Лара пристига във Варна със своя квартет за концерта на 23 април – голямото събитие от програмата на Европейския музикален фестивал Варна 2023. Варненската публика обикна Мерседес Руиз още от първия й гастрол през 2014 г. и сега ще бъде развълнувана да почувства отново вълнението от срещата с нейната интерпретация на танца на страстта.
Ден преди да тръгне за България Мерседес Руиз беше любезна да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.
Г-жо Руиз, Вие вече сте се срещали с българската публика. Мислите ли, че ние, българите, усещаме фламенкото, че имаме вкус към него?
Много се вълнувам да се върна тук! Ако българската публика реагира толкова емоционално и ръкопляска с такава страст, то е, защото фламенкото достига до нея, което в крайна сметка е най-важното.
Вие сте съвременен интерпретатор на огнения танц. Има ли нужда от нов прочит традицията на фламенкото през ХХІ век?
Това, от което се нуждае фламенкото днес, е постоянно да бъде представяно от нови и различни личности, които разкриват различни негови страни. В съвременните условия ние имаме широк достъп до работата на другите танцьори, което е положително. Възможна е обаче и известна склонност към повторяемост, към копиране на известни образци и в много от тези случаи се усеща отсъствието на силна личностна интерпретация.
Какво бихте променили в своята творческа работа напред и какво в никой случай не бихте си позволили да изменяте?
Винаги съм била много вярна на себе си, уважавайки концепцията, която имам по отношение на корените на фламенкото. Танцът е продължение на мен самата. Танцувам, за да бъда и съм, защото танцувам. Не мисля, че мога да променя това.
Кога фламенкото се превръща вече в нещо друго и губи идентичността си?
Когато във фламенкото не присъстват корените, идентичността се губи. Личностите трябва да бъдат развивани и показани, но без да се излиза от пътя. Трябва да присъства основата на различните “palos” – песни и танци, в противен случай се губи спецификата на жанра.
В България има тенденция за увеличаване популярността на традиционните народни танци. Нараства ли, или напротив популярността на традиционното фламенко в самата му родина – как е в Испания?
Интересът към фламенкото нараства, все повече са желаещите да се научат да танцуват, пеят и свирят на китара. Преподавам по целия свят и виждам тази тенденция. В Испания също има такъв интерес, много хора искат да учат, да посещават танцови класове и школи. От друга страна е трудно широката публика да бъде заинтересована, да ходи често в театралните зали, може би поради съмнителното управление на културното наследство, неговата защита и обогатяване.
Вашият съвет към ентусиастите по цял свят, които сега започват да се занимават с фламенко танци?
Да обичат много фламенкото, да се отнасят добре с него. И най-важното е да стигнат толкова далеч, че да се чувстват добре в това, което правят. Това е истинският талант.
Какъв е ключът към сърцето на испанския танц, включително фламенкото, но и не само?
Испанският танц има други принципи, които са много различни от фламенкото, което, въпреки, че е с испански произход, е един напълно различен свят. Вярно е, че когато се смесват, те се обогатяват и свързват. Ключът и в двата случая е личността в интерпретацията. Фламенко танцът е страст, огън, ритъм, лудост, но и спокойствие, чувствителност и изискана деликатност.
Следващите Ви проекти?
Много се вълнувам за летния сезон, когато ще имам 19 участия на престижния фестивал край Авиньон, Франция. Следват представления в Китай, Великобритания, Чехия и Португалия. Започва да се оформя и новото ми шоу, номер 12, но работата по него отнема време и с толкова много пътувания става сложно. Но ще бъде вълнуващо, както винаги.
Мерседес Руиз е еталон за еволюцията на традиционния фламенко танц в наши дни. Нейното обучение започва когато е само на 4 години с Ана Мария Лопес, а по-късно продължава с Чики де Херес и Чаро Круз в Консерваторията на Севиля. Едва на седем години, тя вече работи в трупата на Мануел Морао и Гитанос де Херес, и участва в представления на Бродуей. През 2001 г., само на 21 години тя вече получава престижната награда Антонио Гадес на журито на XVI Национален конкурс в Кордоба. През 2002 г. започва кариерата си на солистка с Андрес Марин на Биеналето в Севиля и веднага печели Наградата за младежи. Създава своя собствена компания през 2003 г. и поставя първия си спектакъл Draws in the air на фестивала в Херес. С този спектакъл Руиз се представя на сцените на значими театри и фестивали като
Queen Elizabeth Hall в Лондон, Theatre de la Ville в Париж, TNT в Толуза, Mont de Marsans Flamenco Art Festival, Madrid in dance, Alcázar Theatre в Мадрид, Фестивали на фламенкото в Хелзинки, Италия, Албакърки и др. Премиерата на следващия й спектакъл Women gestures е на танцовото биенале в Лион, в Maison de la Danse. Представен е и в Theatre de Suresnes в Париж, на фестивала Long live Spain в Москва, на фестивала на фламенкото в Ним, в Херес и др. Още в тези първи продукции се вижда ясно естетиката на Мерседес – симбиоза между традиционното фламенко и неговия нов прочит, който го обогатява с езика на съвременния танц.
След като образът на Мерседес Руиз в международен мащаб е напълно изграден, тя прави световна премиера на поредния си четвърти спектакъл My last secret (Моята последна тайна) на престижния танцов фестивал в Монпелие. Стъпва и на други важни сцени като Люксембургския фламенко фестивал и Московския Crocus City Hall.
Мерседес Руиз изследва изразните възможности на камерните музикални формати, където връзката между глас, китара и танц е по-интензивна. Така се ражда Dance of word (Танцът на словото), чиято премиера е на фестивала в Херес. По-късно е представен и на Фестивала на фламенко в Лондон, Kultur Park Traun в Австрия, Flamenco Viene del Sur в Гранада, фестивала Mont de Marsans, Nuits Flamemcas de Avignon, Фестивала на фламенко в Рим, Керетаро биенале в Мексико, Московска международна музикална къща, турнета в България, Сърбия, Румъния, Хърватска и др. С този проект тя гостува във Варна през 2014 г.
През 2015 г. Руиз задълбочава своите творчески търсения и от този жив и артистичен размисъл се ражда She (Тя), чиято световна премиера открива изданието на фестивала в Херес през същата година и й носи Наградата на публиката. Мерседес Руиз поема и предизвикателството да бъде хореограф на Националния балет на Испания в спектакъла Zaguán и на операта Carmen в град Махон. Следват нови авторски спектакли, които са представени на Фламенко фестивалите в Лондон, Тулуза, Дюселдорф, Женева, Suma Flamenca de Madrid, Московска международна музикална къща, Алмада фестивал в Португалия, Central Theater в Севиля, театър Le Pin Galant в Меринак, Франция, казино Биариц и др.
През 2019 г. Руиз има турне с китариста Сантяго Лара в Съединените щати, което преминава с огромен успех сред публиката и критиците в градовете Албакърки, Портланд, Сиатъл и Вашингтон.
Мерседес Руиз участва и като гост-артист във фламенко фестивала Gala Flamenca. Участва през лятото на 2019 г. в Suma Flamenca в Мадрид и на Фламенко фестивалите в Лондон и Херес през 2020 г..
През януари 2022 г. е премиерата на десетата продукция в нейната кариера – Second Skin (Втора кожа) в Кюсет, Франция, последвана от турне във Франция, Испания, Международния фестивал Førde в Норвегия и Фламенко фестивала в Щутгарт. Участва и като гост-артист на Фламенко фестивала в САЩ, закривайки техния Gala Flamenca с изключителни овации в центъра на Ню Йорк.
Концертът на 23 април е част от проекта “Нова музикална сцена” на „Елит Проджектс Мениджмънт”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” (https://ncf.bg) и гостува в програмата на Европейския музикален фестивал Варна, подкрепен от Фонд “Култура” на Община Варна.
Европейският музикален фестивал Варна продължава с сrossover проекта “Windharmonium ensemble” на джаз пианиста, композитор и аранжор Милен Кукошаров на 26 април в Градската художествена галерия. В него ще се включат Николета Хайтова – флейта, Мартин Ташев – тромпет, Димитър Льолев – саксофон, Велислав Стоянов – тромбон, Борис Таслев – контрабас и Атанас Попов – барабани.
