На 8 април ромите по цял свят отдават почит към своите жертви през Втората световна война. Обявен е като ден на ромите през 1990 г., по време на 4-тия Световен ромски конгрес на Международната организация “Романо юнион”, в чест на първата значима международна среща на представители на ромския етнос – Първият Ромски конгрес, проведен на 8 април 1971 г. в Лондон.
През 1992 година ООН и Европейският съюз, по предложение на Международната организация “Романо юнион”, обявяват 8 април за Международен ден на ромите.
На конгреса са приети ромски химн и знаме.
Химнът е популярната и в България песен “Джелем, джелем”.
Знамето на организацията е червено колело с 16 спици върху полета в синьо и зелено. Полетата символизират небето и тревата, както и волния чергарски живот на ромите в миналото.
Колелото с 16 спици в древна Индия се е наричало “чакра”. То присъства в ромското знаме, за да напомня за индийския произход на ромите и дългия път, който са извървели от Индия до Европа.
Ето какво съобщава Уикипедиа за произхода на ромския етнос:
Цигани (от гръцки αθίγγανοι, атингани – „недосегаеми“) е събирателно название на няколко сродни етнически групи, които са разпръснати неравномерно по света (по-специално в Европа и особено на Балканите, в Средна Европа и на Пиренеите). Смята се, че са с произход от териториите на днешна Индия. Някога номади, сега те са в по-голямата си част уседнали.
Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.
Говорят цигански език (романо чхиб), който принадлежи на групата на индоарийските езици.
Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в
На цигански думата ром означава „мъж, съпруг“ и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.
От края на XX век формата роми, смятана за политически коректна, се налага в официалните документи, медиите и научните изследвания. В същото време в ежедневието названието цигани остава по-широко използвано, както от българите, така и от самите цигани.
Етнолозите Елена Марушиакова и Веселин Попов използват „цигани“, за да означат цигански общности, които не са роми, но са определяни като „цигани“ от околното население, докато самите те предпочитат да се идентифицират другояче.
Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки.
Съдбата на ромите в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.
До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.
През Втората световна война нацистите са изтребили между 220 000 и 1 500 000 цигани.
Според Константин Иречек циганите по всяка вероятност са се появили в България към средата на XIV в..
Расизмът е принцип на националистическата идеология и политика. На 8 декември 1938 г. Хайнрих Химлер издава наредба „За борба с циганската напаст (Zigeunerplage)“ „на расови начала“ (aus dem Wesen der Rasse heraus). Допълнително постановление от германската Държавна дирекция на полицията пояснява, че предприетите съгласно тази наредба мерки трябва да имат за цел „първоначално – расовото отделяне на циганите от немската народност, след това – възпрепятстване на смесването между расите и в крайна сметка – урегулирането на начина на живот при чисторасовите цигани и лицата с отчасти циганско потекло. Нужната правна основа за това може да бъде осигурена само със Закон за циганите…“
Избухването на Втората световна война попречва да се подготви подобен закон, но войната става предпоставка циганите да бъдат поголовно изтребвани – редом с други обявени от националсоциалистите за расово непълноценни народности. Избиване или депортиране на цигани биват организирани през 1942 – 1945 г. както от немските граждански и военни власти, така и от съюзените с Германия правителства на Румъния, Унгария и Независима хърватска държава.[
Липсата на документи не дава възможност да се установи точният брой на жертвите, но мнозинството историци смятат, че са били погубени не по-малко от 200 000 европейски цигани.[Българските цигани остават незасегнати от тази катастрофа.
