Някога бяхме бедни, но задружни! Днес човек за човека е звяр! Не мога да се примиря! Това сподели за СайтЪТ 97-годишният арменец от Варна Михран Ованесян. В емоционален разговор с репортер на медията ни, някогашният шеф на ВиК – Варна заяви, че не може да се примири с това, че хората днес имат всичко, но не го ценят, мразят се и не са задружни.
“Моето детство не е било такова детство, каквото трябва да е. Ще споделя спомен от 45-та година. Като нахлуха във Варна германските войници живеех в центъра на града, на гърба на ул. “Цар Симеон” зад турската баня. Срещу нас беше еврейското училище. До него имаше бараки, където бяха настанени германските войници. Сестра ми и другите дечица влизаха в двора, скачаха, играеха, веселяха се, отивахме при тези войници свободно. Не бяхме виждали чисто масло, даваха ни го в тубички. Човешки се държаха с нас, това е моят спомен. По него време, аз съм бил ученик в Търговската гимназия, живеехме в една дървена къща, където нямаше осветление, на газови лампи…Пълни дюшеците с дървеници, не можем да ги изчистим Пръскахме ДДТ , за да живеем на тях .
Лятно време по време на ваканцията ходехме да се учим на занаят. Галванопластика учех, лимонада съм продавал на улицата, ей такъв един живот. Голяма разлика има.
Не мога да се примиря с отношението на човек към човека днес, не мога да го приема за нормално. Станахме човек за човека звяр! Не мога да се примиря. Всеки иска, от алчност, да забогатее. Милиони, милиарди…Кому са необходими?! Това ме тревожи…
След това дойдоха руските войски, излязохме, посрещнахме ги…Трябваше да се работи, всеки трябваше да работи. На всяка стена имаше послания „Врагът те дебне!” „Пази се!”, „Стените имат уши!”.
Нямате представа какво беше и какво е сега житието и битието ни в момента. Нямате представа как сме се уважавали. Когато съм бил персона нон грата, нежелан когато съм бил, винаги от високостоящите съм посрещан уважително и порядъчно. Каквото си дал, човекът насреща е благодарил.
Преди 89-та година на 154 души стипендия съм плащал. Вторият човек на предприятието съм бил, ВиК-Варна. 41 години съм работил там. Като излязох от там, отидох да помоля дъщеря ми да стане степендиант. „Не, нямаме пари”, ми казаха. Всичко имаме, но няма хора, които да желаят да помагат на насрещния. Владее максимата „Раделяй и владей!”. Владей, обаче за собствена изгода.
Когато сме имали сделка с чужди фирми са ни предлагали комисион. Не сме го искали, настоявахме вместо пари за нас като посредници, да ги дадат тия хонорари под формата на резервни части за предприятието. Достойнството не ни е позволявало да ги вземем тези пари.
Ние бяхме подчинени половината на общините, половината на държавата. Винаги сме били добре дошли в Окръжния съвет, ползвали сме се уважение. Днес, за да отидеш при такъв човек трябва да чакаш една седмица поне да те приеме.
При Тодор Живков съм влизал с Лъчезар Аврамов да ми подпише от Пловдивския панаир да получим първата калочестачна машина за България. 10 долара свободно нямаше, дережирани бяха тези валути от държавата. Не е имало случай да се отиде в София при някой на голяма длъжност, да ти откаже за нещо. Много съм страдал до 63-та година, когато бях реабилитиран.
Няма уважение към човека днес, гледат да те използват, докато може. Ние сме дошли от Диарбекира. Нещо сме допринесли, благодарили сме , ние арменците, на тази държава. Имали сме доброволна рота в Балканската война от 267 души, начело с варненец генерал Антраник и втори генерал Карекин Нъждех. Участвали сме, за да защитаваме интересите на българската държава.
Трябва да се търпим, да се уважаваме. Има Господ на тази земя. Каквото правим, се вижда. Доброто се връща стократно с добро, злото Господ наказва! Идва време за всичко!”, сподели мъдро в заключение Михран Ованесян.
