Министърът на отбраната Тодор Тагарев участва днес, 16 декември, в отбелязването на 20-ата годишнина от терористичния атентат срещу база „Индия“ в Кербала, Ирак, при който загинаха петима български военнослужещи от състава на Първия пехотен батальон – майор Георги Христов Качорин, старши лейтенант Николай Ангелов Саръев, офицерски кандидат Иван Христов Инджов, офицерски кандидат Антон Валентинов Петров и офицерски кандидат Свилен Симеонов Киров, а десетки бяха ранени.
„Нашите герои от Кербала не са забравени – това са свидни жертви, които носим в сърцата и мислите си и ще помним и почитаме, докато я има Българската армия и докато я има България“, заяви министър Тагарев в обръщението си към семействата и близките на загиналите, към техните колеги и приятели. Той припомни, че страната ни участва в операцията на Коалиционните сили за стабилизиране и възстановяване на Ирак от 22 август 2003 г. до декември 2008 г. с 11 военни контингента с обща численост 3367 души. „Българските военнослужещи се справиха и натрупаха ценен боен опит. Техните действия заслужават висока оценка и те получиха признание от нашите съюзници“, категоричен беше министърът на отбраната.
„След няколко месеца предстои и отбелязването на 20-ата годишнина на членството на България в НАТО. И тук трябва да кажем, че усилията на българските воини в Ирак не бяха напразни“, посочи в заключение министър Тодор Тагарев. Той подчерта, че днес Българската армия е по-силна, по-модерна, повече оперативно съвместима с армиите на съюзническите държави, а българските граждани са по-защитени от когато и да било, защото наред с нарастващите заплахи, нарастват и мерките за гарантиране на нашата сигурност. „Днес знаем, че принципът „Един за всички, всички за един“ остава неизменен за съюзниците от НАТО“, заяви министър Тагарев.
На отбелязването на годишнината от гибелта на българските военнослужещи в Ирак беше представен филмът „Разкази от Кербала“ на Военния телевизионен канал, с автор Николай Чадаров, посветен на паметта на петимата военнослужещи, загинали на 27 декември 2003 г.
Присъстваха заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, заместник-министърът на отбраната Станимир Георгиев, началникът на политическия кабинет Добромир Тотев, висши офицери от Българската армия, участници в операцията на Коалиционните сили за стабилизиране и възстановяване на Ирак, близки на загиналите.
В момента България участва с военни контингенти в мисията на ЕС в Босна и Херцеговина „Алтеа“ и в операцията на НАТО в Косово. Имаме участници и в небойната мисия на НАТО в Ирак, във военноморската операция на ЕС в Средиземноморието (EUNAVFOR MED Operation IRINI), в мисията на ЕС за наблюдатели в Грузия и във военноморската операция на ЕС „Аталанта”. Това посочи министър Тагарев в отговор на журналистически въпроси. „След руската агресия срещу Украйна големият проблем е да се укрепи Източния фланг на НАТО, включително и нашата сигурност по различни начини – с по-високо равнище на подготовка, с повече и по-интензивни учения на наша територия и на територията на съюзни страни. В момента това са основните задачи“, отбеляза той.
„Правителството има абсолютно пълна яснота по отношение на финансирането в отбраната. През следващата година се очаква бюджетът да бъде 2.05% от БВП, т. е. малко над 2%, което ще даде възможност да продължаваме да развиваме и укрепваме отбранителните способности, включително да плащаме трите големи договора, които вървят и да стартираме нови международни договори, за да повишаваме равнището на комплектоването на армията. Всичко това е особено важно, кабинетът работи ефективно по тези въпроси и имаме достатъчно поддръжка от Народното събрание“, коментира министърът на отбраната. Той съобщи, че вече е платена първата вноска по договора за бронираните машини „Страйкър“. „Фактически, договорът влиза в сила след плащането. Самият договор беше подготвен така, че валидността на офертата беше до 15 декември. Мисля, че успяхме да се справим, макар и с леко напрежение накрая“, каза министър Тагарев.
За дебата около демонтажа на паметника на Съветската армия министър Тагарев отбеляза: „Моята позиция е, че беше крайно време този паметник да се изнесе от центъра на София, тъй като това не е военен паметник, тук не е имало война, не е имало освобождение. Всички знаем, че от началото на септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България и после окупира България. Този паметник е строен през 50-те години, няма боеве на наша територия, няма битки, ако такъв е бил случаят – ние сме длъжни да уважаваме всеки човек, който е загинал воювайки на каквато и да е територия, но случаят не е такъв. Това е един знак, един тотем на превъзходство на Русия спрямо България и е крайно време да се изнесе от центъра на София. Ако той има някаква художествена стойност, нека да бъде възстановен някъде другаде и всеки, който се интересува от художествените му качества да отиде да го види.“
