Европейската схема за търговия с емисии (ETS) е ключов инструмент за модернизация на индустрията, намаляване на въглеродните емисии и осигуряване на финансов ресурс за инвестиции в зеления преход. Това заяви министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по време на форума Regional Energy Summit: Infrastructure, Innovation, Integration („Регионална енергийна среща на върха: Инфраструктура, иновации и интеграция“), организиран от „Капитал“ в София.
В отговор на въпрос министър Попов подчерта, че България има интерес от участието си в ETS. Системата не само стимулира намаляването на емисиите, но и осигурява значителни приходи за държавите членки, които могат да бъдат използвани за модернизация на индустрията и инвестиции в чисти технологии.
Министърът посочи, че България може да получи значителен финансов ресурс чрез ETS-2 и свързаните европейски механизми, включително чрез Социалния климатичен фонд. „Ако се опитаме да блокираме или да отслабим ETS-2, рискуваме да се лишим от около 3,5 млрд. евро, които биха могли да бъдат използвани за модернизация и социална подкрепа. За страна като България това е сериозен ресурс“, подчерта Попов.
По думите му, ключовият въпрос не е дали системата да съществува, а как да бъдат използвани приходите от нея, така че те да подпомогнат модернизацията на индустрията и икономиката. Министър Попов отбеляза, че електрификацията на крайното потребление – постепенното заместване на изкопаемите горива в транспорта, отоплението и индустрията с електроенергия – е ключов показател за модернизацията на икономиката и намаляването на емисиите на парникови газове.
По този показател Европейският съюз изостава от други големи икономики, уточни министърът. Делът на електрификацията на крайното потребление в ЕС е около 21–22%, докато в Китай достига 32–33%. България се представя сравнително добре с около 27%, което създава добри предпоставки за развитие на индустрията.
По темата за развитието на възобновяемата енергия министър Попов акцентира върху потенциала на вятърната енергия в България. Той посочи, че от 2012 г. насам са подадени инвестиционни предложения за около 17–18 гигавата вятърни мощности, като реализирането дори на част от тях би имало съществен принос за енергийната система на страната. Според него, съществуват погрешни възприятия относно въздействието на вятърната енергия върху биоразнообразието. В много случаи е възможно съвместяване на производство на енергия и земеделска дейност при спазване на екологичните изисквания. „Вятърната енергия е дългосрочен балансьор в енергийната система. Инвеститори има и те са готови да инвестират, без да разчитат на публични субсидии“, подчерта министърът и изрази убеждение, че за България е изключително важно да развива този сектор, ако искаме да запазим ниски цени на електроенергията и да съхраним енергийната автономия и енергийната независимост.
„Трябва да сме реалисти – въглищната индустрия постепенно изчезва. Това не е политическо решение, а икономическа реалност“, отчете министър Попов, като припомни, че само за няколко години делът на въглищната енергия спадна от около 40 до около 20 на сто, а в следващите години вероятно ще спадне още и след 2030 г. може да останат едва 3-4 на сто от годишното производство. „Това не означава, че въглищните мощности трябва веднага да бъдат затворени. Според мен те трябва да останат като стратегически резерв – да се поддържат и да се плаща за тяхната готовност, защото в света има войни и екстремни ситуации“, посочи министърът.
Министър Юлиян Попов акцентира и върху ролята на кръговата икономика и рециклирането на критични материали, включително тези, които се съдържат в батерии и електронни устройства. „Ние нямаме много природни ресурси – нямаме достатъчно газ, нямаме петрол. Но разполагаме с друго предимство – възможността да рециклираме ценни материали“, сподели той. По думите му, задържането на тези ресурси в Европа е важно за ресурсната сигурност и за развитието на индустрията. Той допълни, че България има добри позиции в тази област и е сред водещите държави в Европейския съюз по организиране на системи за събиране и рециклиране на батерии.
В откриващия панел на „Регионалната енергийна среща на върха: Инфраструктура, иновации и интеграция“ участва и заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова.
