Бесарабските българи сме изпълнени с гордост, че сме потомци на хора, които далеч от родните Балкани, изградиха бащиното огнище с български основи и традиции
Бесарабската българка Оксана Желяпова, е родена в столицата на Молдова – Кишинев, а корените ѝ са от Твърдица, район Тараклия. Тя е и новата Мисис България Вселена 2022 г. Освен, че е красива, всеотдайна, тя е и патриот, уважаващ българските традиции и отдадена на каузата да се сплотят бесарабските българи и да се създаде благотворителен фонд за децата, които искат да учат и живеят в България. Пред СайтЪТ красавицата отправи и искрен поздрав към всички българи, по случай 3 март – Националния празник на България.
“Скъпи българи, 3 март не е просто един празник, 3 март е символ на нашата свобода! Защото няма нищо по-важно за един човек, от това да бъде свободен, да може с гордост и високо вдигната глава да извика на света – аз съм българин! Това е силата на 3 март, това е посланието, което този ден отправя към всички нас! Свобода и нищо по-малко от свобода!
3 март е този ден от годината, в който ние отдаваме дълбока почит към всички наши събратя и предци, които са отдали живота си, за да се наричаме днес – свободни българи! Поклон пред тяхната саможертва в името на нашата свобода!”, каза Оксана Желяпова.
Мисис България Вселена 2022 г. призова всички българи, които живеят по света да не забравят своята родина, да не забравят своите корени и трации и да обичат Майка България!
- Носиите са предоставени с любезното съдействие на Тракийско дружество “Странджа”
Оксана Желяпова е завършила с отличие висшето си образование в специалност юрист по международно и криминално право. Има две прекрасни дъщери, с които много се гордее. Каузата ѝ е да се сплотят бесарабските българи и да се създаде благотворителен фонд за децата, които искат да учат и живеят в България.
Ето какво още сподели за себе си Оксана Желяпова:
“Аз съм осмо поколение от тези българи, които са тръгнали в началото на 19 век с голяма мъка от родината си. Първият е бил Баньо Вълкан, роден през 1746г. в Южна България.
Заедно със семейството си през 1813 г. той е стигнал до сегашния град Тараклия в Молдова. Много хора е имало като него, които са търсели религиозна свобода и земя, на която да се занимават с това, което могат най-добре.
Не им било лесно, но след години пустинните степи на Буджака се превърнали в райска градина – нашите предци не се страхували от работа и са я вършили много добре.
Първото, което са направили на новото място е да издигнат църква, защото без православие животът им не е имал смисъл. Тези две думи – ВЯРА и РАБОТА са основните, с които можем да опишем бесарабските българи. За тези 200 години, далеч от историческата родина, те останаха същите като предците им, говорещи български и изповядващи православната вяра.
За силата на духа им и националното самосъзнание говори само един факт – живеейки в чуждоезиково обкръжение два века, получавайки чуждоезиково образование, те и сега говорят свободно родния език и ако някой ден посетите бесарабските села, няма да повярвате, че сте извън България.
С какво може да се обясни този феномен, питаме Оксана?
При положение, че българите в Бесарабия не са затворено общество и активно взаимодейства със съседните народи в Молдова и Украйна – тази, на пръв поглед сложна питанка, има отговор: силата на традицията и духа, гордостта за това, което са направили нашите деди, а и желанието да си останем такива каквито сме, ни е запазило като българи с ясно национално самосъзнание. Във всекидневния живот ние, както и вие, не използваме традиционната носия. Но когато има повод – ние с гордост правим снимки, облечени по модата на нашите баби и дядовци. Защото сме изпълнени с достойнство, че сме потомци на хора, които далеч от родните Балкани, изградиха бащиното огнище въз български основи на новото си място. Желаем и на вас, да обичате българското с цялото си сърце и да споделяте любовта си с децата!
