През тази година Варна ще вземе благодатния огън от Гюргево (Румъния), чрез Русенската епархия, каза днес Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, предаде СайтЪТ. Той посочи, че се очаква свещеният огън да пристигне в морската столица около 23:30 часа на Велика събота.
Митрополитът уточни, че по традиция за Възкресение, той ще служи в Катедралния храм „Св. Успение Богородично“ във Варна. През Светлата седмица ще посети и други градове в епархията, най-вероятно Добрич и Търговище.
“Решихме да вземе огъня от Гюргево, защото ще пристигне по-бързо до Варна, отколкото ако чакаме да го вземем от София. При всяко положение обаче миряните ще могат да си запалят свещичка със свещения огън”, каза още митрополит Йоан.
След двегодишно прекъсване отново българска църковна делегация ще отиде в Йерусалим, за да донесе Благодатния огън за Великден, съобщи старозагорският митрополит Киприян.
Тази година Великден се пада на 16 април. През 2022 г. бе използван Благодатният огън от 2021 г., който се съхраняваше в Синодалния параклис “Св. цар Борис-Михаил”.
Чудото на благодатния огън!
Всъщност Благодатният огън, с който палим кандила и свещи на Великден, е резултат от Светата светлина (Άγιον Φως ) – свръхестествената енергия, озарила Гроба на Христос в часа на неговото възкресение на 5 април 33 г. Това е същата нетварна светлина, която видели учениците Петър, Йоан Богослов и брат му Иаков Зеведеев на Таворската планина при Преображение Господне.
Първият човек, докоснал се до нея някъде около 330 г., е св. Григорий Просветител – покръстител на арменците и първи техен патриарх. Свещенодействието като ритуал обаче започнало да се изпълнява доста по-късно – около 4 века след св. Григорий, когато възстановили разрушения от персите през 614 Храм на Възкресението.
Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб.
Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво.
После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане – 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.
През XVII век, при управлението на султан Мурад Справедливи, арменците подкупили турците, които владеели тогава град Йерусалим, и ги склонили да не допуснат при Гроба православния патриарх. Там влязъл арменски владика, а православните останали пред храма. Всички дьлго очаквали чудото, но Божественият огън не слизал.
Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стояли православните, се пропукала. През цепнатината излязъл огън. Така Благодатният огън отново бил даден най-напред на православните християни.
Казват, че от съботата, в която не слезе благодатния огън, ще започнат последните времена. За сега обаче чудото винаги се е случвало и никой не знае защо.
